Любомир Златанов Златев, доктор на историческите науки, е роден в София. Завършва гимназия в Русе и специалност „История“ във Великотърновския университет. С първата си дисертация „Политическите партии в Русенската община 1911-1923 г.“ става кандидат на историческите науки, а с втората - „Вътрешната Добруджанска революционна организация (ВДРО) 1923-1940 г.“ - доктор на историческите науки. Преподава история в Русенския университет. Автор и съавтор е на книги, монографии, студии, документални сборници и на множество научни публикации. Той е един от дългогодишните изследователи на Русе и региона.
С д.и.н. Любомир Златев разговаряме в навечерието на националния празник 3 март.

- Отбелязваме 146 години от Освобождението на България, но има един сравнително малко известен извън средите на историците факт - че Русе е сред градовете, които са били освободени, макар и за малко, десетилетия по-рано. Разкажете повече за това.
- Това е част от войната през 1806-1812 г., която се прекратява с т.нар. Букурещки мирен договор от 1812 година, когато Наполеон навлиза в Русия. През 1810 година не само в Русчук, но и в други крайдунавски градове влизат руски войски. Това води до следното явление - от околностите на града бягат и емигрират хора. Реално тези удари са нанесени, за да се помогне на Първото сръбско въстание (1804-1813). Да кажем, че това е Освобождение, е малко силно казано, защото след него следва и турска репресия. „Второто“ Освобождение е вече истинско Освобождение, защото вече има първи кмет - Атанас Гарвалов и т.н.
Според мен обаче не може да се говори за „първо“ и „второ“ Освобождение - има само едно Освобождение
В случая тези удари са нанесени главно, за да се помогне на Първото сръбско въстание.
- Преди Освобождението на България Русчук, който е столица на Дунавския вилает, се развива изключително добре във всякакъв план. Какви са причините за това развитие?
- През 30-те години на XIX век, след като е ударена от русите през Руско-турската война от 1828-1829 г., Силистра е окупирана до 1834 година и там е полицминистър вуйчото на Георги Сава Раковски - капитан Георги Мамарчев. Следва упадък на Силистра. През 50-те години се издига Свищов, защото е най-южна точка на българското Подунавие. От Тракия и Македония идват в депозитния център стоки от Западна Европа. Към началото на 60-те години (през 1861 г. Влашко и Молдова се обединяват в румънска държава, зависима от Османската империя) пръв по население и като важност става Русчук. Започват да вървят железници. Неслучайно се прави първият железен път през 1864-1866 г. от столицата на Дунавския вилает до Черно море, защото с въпросното море граничат Русия и Османската империя. Износ новосъздаденото румънско княжество на практика няма. Реално целият износ през Черно море се владее от тези две държави. Стоките за Цариград, които идват от Централна Европа, минават през Русчук и Варна.
Именно това е основното икономическо значение на Русчук
Отделно, градът е в центъра на Северна България от Ниш до Варна.
- Ако трябва да обособим основните причините, те са...
- Причините са както икономически, така и военностратегически. Затова Русчук е избран за вилаетски център, за столица на по-голямата част от България на практика.
- Може ли да се каже, че Русчук е европейски град много преди Освобождението, макар че е в рамките на Османската империя? Кои са добрите примери от света, които намират почва в Русчук?
- Може да се каже дотолкова, доколкото Мидхат паша е европейски възпитаник. Целта на тогавашната Османска империя е да се модернизира чрез този вилаетски център. Неслучайно имаме много първи неща в Русчук. Сред тях са хотел „Исляххане“, Флотската кула и прочие. Тук имаме и пристан, където започват да се строят кораби. Създават се и първите професионални училища. Откриват се гарата и жп работилницата. Преди Освобождението тук има 11 консулства на европейски държави, което говори, че
градът е най-големият център на чужди дипломатически представители
- Има ли пример за усвояване на нещо положително от Европа още преди Освобожденито?
- Когато се избира първият екзарх, видинският митрополит Антим I, след 1870 г., през пролетта той идва с файтон в Русчук, качва се на кораб и тръгва към Варна, за да отиде към Цариград. Навсякъде се пишат телеграми, учениците първо от Русчук, от класното училище, го посрещат, пеят песни, защото това е първата българска институция в рамките на Османската империя - Екзархията. Тогава Русенската, както и Доростолската и Червенската митрополия стават от първостепенно значение до Тулча, до устието на р. Дунав. Главен кандидат за митрополит е Григорий със светско име Георги Немцов. Интересното е, че тогава учениците са с униформи. Ето пример за това, че в града е възприета практика от Европа, която аз виждам като нещо положително. Всички се съобразяват с училището във вилаетския център. Това е национално признаване на съществуващата българска нация в рамките на Османската империя.
- Какво мислите за националното чувство в града?
- Националното чувство е нещо много относително, защото когато руснаците обявяват война на Османската империя през пролетта на 1878 година, тогава Антим I отказва за подпише отеческото си послание към българския народ. Тогава Великият везир иска да напише едно послание към всички българи като един да се сплотят и да отблъснат „северния варварин“.
Той не се съгласява и е изпратен на един остров в Мраморно море на заточение
За изпълняващ длъжността е поставен митрополит Григорий, който подписва това писмо срещу въпросния варварин. Замества го епископ Климент, т.е. Васил Друмев. Принципно митрополит Григорий е русофил, но когато се обръща палачинката, сменя действията си. Реално тогава той е и политическо лице, защото политическа дейност могат да извършват представителите на Екзархията. По-късно бившите национални революционери като Никола Обретенов му напомнят какво е подписал... 
- Кажете няколко думи за Баба Тонка Обретенова и Освобождението?
- Баба Тонка има принос и преди, и след Освобождението, като първият е по-голям, тъй като дава всичките си синове за него. Това, че е подпомагала тя и цялото й семейство националноосвободителното движение по всевъзможни начини - това е безспорен факт. Затова остава името й в историята. Но и след 1878 година тя, въпреки че е неграмотна, подкрепя всички промени, които се извършват.
- По време на Руско-турската война Русчук се превръща в мощен укрепен район, защо? С какво Русчук е по-важен от Силистра и Свищов?
- Русчук е част от четириъгълника Русчук-Силистра-Шумен-Варна.
Това е четириъгълникът, в който са концентрирани най-много турски войски
Самият план на руснаците предполага друго - да се мине през Свищов като най-южна точка на Българското Подунавие и оттам директно да се гони преминаване през проходите и насочване към Одрин. Това се прави, за да се съкрати пътят до Балкана. Целта на руската армия е да се направи нещо като, както казваме сега, блицкриг - бързо да се премине с по-малко жертви. Друг е въпросът, че войната се затяга, особено обсадата на Плевен и т.н. Русчук няма как да не е по-важен, защото той е център на вилаета и е най-големият град. 
- Какво е значението на назначаването на руския престолонаследник Александър Александрович начело на Русчушкия отряд?
- Това си е традиция - руските императори да са и главнокомандващи. Още повече че Източният отряд има главно отбранителни функции - да даде възможност на Предния отряд окончателно да разгроми турската армия. Той трябва да упражни по-скоро задържащи усилия, защото в Четириъгълника турската войска е голяма. Първо в Северна Добруджа руснаците правят заблуждаващи движения неслучайно, защото оттам пътят става по-дълъг, пътят до сърцето на Османската империя. Затова и в този четириъгълник остава повече турско население, което в продължение на много години след Освобождението се изнася.
- На 5 юли 1877 г. руските войски завземат Бяла и се разполагат около селата Мечка, Тръстеник, Иваново, Пиргово, Лом Черковна и т.н. Защо като най-решаващи се определят сраженията при Мечка-Тръстеник от 14/26 ноември до 30 ноември/12 декември?
- Най-решаващи са, защото османските сили не успяват да пробият. Пробият ли - деблокират Плевен, войната се затяга и може да се загуби от руските войски. 
Това е вид стратегическа отбрана, за да може Предният отряд да върви напред
Въпреки че в историята няма „ако“, войната не би завършила в полза на Русия без тези успешни сражения.
- Стигаме до въпроса колко голяма е ролята на военните действия, водени в крайдунавския регион, за по-нататъшните събития, довели до Освобождението на България?
- Събитията не могат да се делят на важни и неважни за успеха на цялата война. Сраженията са сериозни и важни за общия успех на цялата Руско-турска война. Разбира се, от сражение до сражение има разлика, но жертвите, които са дадени, не са малки. Затова говорят и самите паметници, които са в тези околни села.
- Кои русенски имена не трябва да забравяме заради техния принос, когато говорим за Освобождението?
- Всичките синове - Атанас, Ангел, Петър, Никола, Георги, както и двете дъщери на Баба Тонка - Петрана и Анастасия. Иначе - Тома Кърджиев, Олимпи Панов... За спасяването на Русчук по време на самата война голяма роля имат епископ Климент, който има конфликт с главнокомандващия войските паша, и Иван Ведър. Твърди се, че последният, който е по-известен и като масон, спасява Русе от заколение. Затова има улица на негово име. По-късно в русенската масонска ложа идва и княз Александър I Батенберг. Но масонството явно не пуска кой знае какви корени тук. Друг е въпросът, че може би Левски и Раковски са били масони, като за последния е почти сигурно. За Захари Стоянов спор няма - лентата му се пази в Държавен архив. Всяка епоха си има различно разбиране за нещата. Самата тайна организация, която е съществувала, е много по масонски маниери - има тайнопис, има апостоли (които възприемаме като структура от гърците), има знаци, които си разменят помежду си.
- Какви са последиците в икономически, в социален и в управленски план за населението в града и околностите около събитията около Освобождението?
- Има приповдигнат дух в населението, това най-добре е описано от летописеца Захари Стоянов. През лятото, юни месец, след като вече на 16 април 1879 г. е приета Търновската конституция, а на другия ден депутатите гласуват единодушно кой да бъде първи княз на България. Гласуват за племенника на руската царица, която е леко германка. Гласува се да бъде Александър Батенберг, който е служил в руската армия и по време на Освободителна война. Той идва от Русия, спира във Варна и се качва на влак от железницата Русе-Варна. Тук долу, на старата гара, Захари Стоянов описва, че 
се е събрал народ не само от Русчук, а от цяла Североизточна България
Хората посрещат новия владетел и се надяват вече държавата да върви напред. И тук има относителност - самият град не е претърпял такива поражения, ако изключим бомбардировката от север - от румънския бряг е унищожена печатницата на вестник „Дунав“. Населението на града като цяло е било готово да посрещне благоприятни промени, чисто психологически е било подготвено. 
- Къде стои градът в годините след Освобождението в политическата карта на България?
- Поне до края на 80-те години на XIX век в политическия живот на страната Русе има доста сериозно място. Непосредствено след Освобождението той е най-многолюдният град, някъде над 26 000 души, при положение че по-голямата част от населението все пак е мюсюлманско, което бързо започва да се изтегля още след подписването на Одринския мир от 1829 година и след това на Санстефанския мирен договор. До Съединението той е втори-трети град. Трябва да се има предвид, че тогавашните градове са били с по 2-3 хил. души разлика. Някъде към 1893 година градът застава на четвърто място по население в страната и остава на него до 1988 година. Що се отнася до развитието на града, до голяма степен то си личи от герба на града - на него има грозд, зъбно колело, кораб. Следователно тук се развити винопроизводството, машиностроенето и корабостроенето. Това са съвременни за времето си индустрии.