Експеримент на „Утро“ генерира над 40 снимки на Апостола с изкуствен интелект

На 12 януари в социалната мрежа Фейсбук в групата „Забелязано в България“ бе публикувана фотография, чийто анонимен автор с доста подвеждащ текст, че това е Васил Левски. Ето какво пише до снимката: „Най-ранната снимка на Васил Кунчев, направена в Белград през 1860 година, по време на Първата българска легия. Няколко години по-късно ще заслужи прякора Левски. Снимката наскоро е открита от сръбския историк Драган Миливоевич и е публикувана в историческото списание „Београдска зора“ със следния текст „Ово ье бугарски ьунак коьи се борио на страни Срба против Османског царства“.
Публикацията логично предизвика огромен отзвук и множество коментари. Тук ще се спрем на няколко от тях. Първият е становището на Национален музей „Васил Левски“ в Карлово, озаглавено „Поредна фалшификация за Васил Левски“ и гласи: „Неотдавна в социалните мрежи се появи уж фотография на Васил Левски с твърдение, че е най-ранната - от 1860 г. Категорично е доказано, че през 1858 г. Левски се замонашва в Сопотския манастир „Св. Спас“ и служи в Хилендарския метох в Карлово в двора на църквата „Св. Богородица“ до 1862 г. Вечерта на 3 март същата година се отправя към Пловдив. През София и Ниш стига до Белград, където в началото на април 1862 г. се включва в легията на Раковски. От тези доказани факти е ясно, че Левски през 1860 г. не е бил в Белград. Няма и създадена легия по това време. Едва през 1861 г. Раковски пише своя „План за освобождението на България“, отправя и призив към българските патриоти да се включат в легията, която се подготвя. 
От публикациите не става ясно въпросният сръбски историк къде е открил и къде се намира снимката, което би било коректно да се посочи от професионалист.
Появиха се публикации, че такъв историк няма и такова списание също
На този етап и ние не откриваме сръбски историк с име Драган Миливоевич, нито списание „Београдска зора“, въпреки опитите ни тук и чрез специалисти в Сърбия. От бързата справка, която направихме, става ясно, че и списание с наименование „Београдска зора“. Липсват данни и за историк с име Драган Миливоевич. Само в няколко руски сайта има податки, че има такъв фотограф, автор на филми. Приписва му се и професорска длъжност към руския департамент по модерни езици към университета в Оклахома.
Въпросната снимка по-скоро прилича на сцена от драматургично произведение или нещо друго, но не и на автентична фотография на Васил Левски. И с просто око се вижда намесата на съвременните технологии и най-вероятно изображението е генерирано от AI /изкуствен интелект - б.а./, както писа и наш колега преди дни. 
Живеем във време, в което с най-съвременни методи може да се докаже доколко е автентична тази фотография и доколко на нея присъства Апостола, за да не се заблуждават все повече читатели, които се доверяват на всичко написано в социалните мрежи. Разбира се, ако се ангажират специализирани авторитетни институти и специалисти, и излязат с публично становище. Припомняме, че първата известна и сигурна снимка на Левски е направена в Белград от Анастас Карастоянов през 1867 г., а в униформа на Първата легия Апостола се фотографира през 1868 г. в ателието на Карол поп дe Сатмари в Букурещ“.
Другият пост е от Виктор Комбов - историк, доскорошен служител в НМ „Васил Левски“ - Карлово, именуван „Това не е снимка на Васил Левски“: „С просто око се вижда, че тази снимка няма как да бъде от епохата, в която е живял Апостола. Качеството на тогавашните фотографии е било доста по-различно. Вижда се силна намеса на компютърна анимация. Най-вероятно изображението е генерирано от AI.
Хора, спрете да бъдете толкова лековерни
В училище би трябвало да сме научени на елементарно критично мислене. Заради наивността на огромна част от населението в публичното пространство все повече и повече се налагат откровени манипулатори, фалшификатори, шарлатани, които обезличават историята ни и я превръщат във фантастика. Сетете се на кои наши съседи започваме да заприличваме“.
Най-впечатляващо обаче е становището на историкаЦколекционер д-р Румен Манов, тиражирано в няколко електронни страници /с първоизточник „Телеграф БГ“ под редакцията на Любомир Старидолски/: „Това е поредният безумен фалшификат без никаква научна обосновка... За мен това е пълна глупост. Един е намерил ранна снимка на Раковски, друг му открил бастуна. А сега пък и най-ранната снимка на Левски... Първата българска легия е от 1862 година... По-рано Левски няма какво да прави в Белград и при кой да ходи там. Освен това т.нар. снимка е доста, обработвана с фотошоп ли, с що ли... В последно време спекулациите и конспирациите с Апостола на свободата са ескалирали безумно... Левски бил шеф на масоните в Европа и английската кралица го приела с големи почести. Бил приел даже, че за Освобождението на България ще направи 200 политически убийства. Като чета подобни писания се хващам за главата и се чудя дали не сме инжектирани с някаква инжекция на простотията...“.
Интерес в изявлението на историка-колекционер предизвиква на пръв поглед незначително, но важно обстоятелство, свързано с неговите исторически дирения и открития: „На фона на фалшификациите, които с лека ръка се разпространяват у нас, аз притежавам уникална снимка от Втората българска легия - от времето, когато тя се разтурва. На нея Дякона стои в центъра на груповия кадър с пистолет, насочен към публиката... Даже е описано, че си правят снимката за спомен. Публикувал съм я в книгата си „Приказка за България“. Но
защото зная какво носят думите „неизвестна снимка“ даже не съм посмял да кажа, че това е Левски...
За да не стане скандал, съм написал - който го разпознае със сърцето си, нека сам прецени на кой прилича“.
Не остана без мнение по въпроса и  „изследователят“ с противоречива слава Иван Тренев, който озаглави поста си: „Измама с лика на Васил Левски! Разпространяване на фалшива некадърно направена компютърна гавра с лика на апостола Васил Левски! моля споделяйте, за да не се лъжат хората!!!“, където четем: „Българомразците продължават да се опитват да се гаврят с паметта на най-големия им страх Васил Левски и събуждането на българите!!! Българи, четете и гледайте внимателно! Това не е Васил Левски! Тази компютърна некадърна обработка е направена с цел измяна лика на Апостола! Няма такава снимка!Погледнете веждите, ушите му, скулите, брадичката, устните, носа! Всеки скулптор ще Ви каже, че това не е Васил Левски! Васил Левски е мъж в пълния смисъл на думата и има право пропорционално лице! Той е с скулптурни черти и мъжествено излъчване. При това светло кестеняв и с бяло лице! Нищо общо няма този джендър, който е сътворен от софтуерна програма!“.
В заключение, можем да обобщим, че това не е първата мистификация със снимка на Левски, но се явява първата брутална такава - с подминаване на всякакви допустими норми за нормалност и коректност в представянето на историческата истина и обстоятелства. През годините е имало не един опит да се трупат дивиденти от „сензационни“ открития чрез „неизвестни снимки“ на националния ни герой, но случаят с „Белградската снимка“ прелива в мътните води на елементарната посредственост, завладяла огромна част от обществото ни, загубило чувството си за историчност и памет към националните ни светини. Това се тревожни факти, които ще ескалират с неконтролируемостта на някои процеси, свързани с употребата и приложението на изкуствения интелект...
За да онагледим тенденцията, за настоящата публикация в „Утро“ направихме специален експеримент
с произволно приложение на основата на изкуствен интелект за генериране на изображения с главно действащо лице Васил Левски. Само за 20 минути успяхме да генерираме над 40 снимки с образа на Апостола - претворявайки го в персонаж от различни исторически епохи и от съвременността. Резултатите са потресаващи! Тук публикуваме част от изображенията. И веднага правим следното уточнение: целта на публикацията е да се илюстрира реалната действителност в глобалната мрежа и възможностите на изкуствения интелект. В никакъв случай образът на най-великия българин не трябва да е обект на спекулации!

Снимките на Левски

На официалната историография са известни осем 100-процентово доказани снимки на Апостола на свободата.
По информация от електронната страница на Национален музей „Васил Левски“ до нас са достигнали седем безспорно установени фотографии на Васил Левски, получили широка популярност.
Най-ранната снимка на Апостола е направена през август 1867г. В Белград, след преминаването на четата на войводата Панайот Хитов от България в Сърбия, т. нар. байряктарска снимка на Левски. Фотографията е дело на българин придворен фотограф в Белград - Анастас Карастоянов.
От втората Българска легия в Белград (1867-68г.) са запазени две фотографии. Те са направени към самия край на 1867 г. или в началото на 1868 г., също в Белград от Анастас Карастоянов. На едната снимка от легията Левски е заедно със свои другари, участници в легията. Той е сред седналите - трети от ляво на дясно.
На другата снимка от легията Левски е с брат си Христо и близкия му другар Христо Иванов-Големия. Левски и Големия са в черни униформи, каквито са носели легистите тогава, униформа на сръбски пехотен стрелкови баталъон според легиста Михаил Греков. Оригинален екземпляр от тази снимка се пази в музей „В. Левски“ Карлово, подарена от потомците на София Зидарова - племеница на Левски.
Четвъртата фотография на Левски е в цял ръст облечен в бяла униформа. Тя е получила популярност като „Снимка на Левски в униформа на Първата легия“. Това е неточно. Тя е правена значително по-късно (края на 1868 г. или началото на 1869 г.) и излиза от ателието на известния придворен художник и фотограф в Букурещ Карол поп де Сатмари, а униформата е реквизит от ателието му.
Петият портрет на Васил Левски е направен през лятото или пролетта на 1870 г., изобразен в бюст, облечен в европейски градски дрехи. Този портрет се смята за най-хубав и изразителен, даващ най-добра представа за физическия и духовен образ на Апостола.
Почти по същото време се е фотографирал и седнал в 3/4 ръст, в същите дрехи. Това е шестата негова фотография.
Седмият фотопортрет на Левски е бил най-популярен в миналото. На него Апостола е изобразен в бюст, в граждански дрехи-черно сако, риза, нагръдник, бяла колосана яка и черна модна за онова време вратовръзка. На този последен фотопортрет Апостола е вече на 35 години.
Снимката е направена в Букурещ към месец юни 1872 г. След важното общо събрание на БРЦК. Тя е попаднала в ръцете на турската полиция, която я разпространила при издирването на Левски.
От седемте фотографии на Васил Левски, които не подлежат на съмнение, днес са известни 12 екземпляра.
Осмата фотография на Апостола е открита в Османския архив на Република Турция в Истанбул през 2015 г. от турския изследовател Дженгиз Йолджу. За българската публика е открита от историка Виктор Комбов през 2018 г. На тази снимка Левски изглежда същият, какъвто го познаваме от останалите седем горепосочени снимки. На гърба на фотографията четем описание на османски турски език: „Със среден ръст, светло-кестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единият му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри“ (в превод от Орлин Събев - Институт по балканистика). Подобно описание на Левски дава при разпитите си на 26 октомври 1872 г. в Орханиеа(днес Ботевград)адаскал Иван Димов Фурнаджиев, член на Тетевенския комитет. Изследователите предполагат, че с тази снимка Левски е бил търсен от турската полиция. Снимката е с размери 6/9 см, при увеличение на кадъра се вижда, че Левски е с джобен часовник с ланец в малкото джобче на жилетката. Не е известно как фотографията е попаднала в ръцете на турските власти - има догадки, че е постъпила от средите на гъстата им агентурна мрежа във Влашко.

Стоян СТОЯНОВ-
КОМИТСКИ