Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Двата поздрава, които се намират в заглавието на предложената езикова бележка, понякога се употребяват неправилно в разговорната реч. Тук ще посоча техния произход и правилните им форми.
В началото е нужно да изтъкна, че въпросът вече е бил разгледан от проф. Любомир Андрейчин (вж. Л. Андрейчин. „Добър път!“, а не „На добър път!“. – В: Любомир Андрейчин. На езиков пост. С., ДИ „Наука и изкуство“, 1961, с. 292 – 293). В този текст изцяло използвам обясненията на бележития български езиковед, като ги допълвам с още сведения и обяснения.
Поздравът „На добър час!“ е свързан със старото суеверие, че в живота на всеки човек има добри и лоши дни/часове. Те се определят от противоборството на добрите и злите духове (ангели и демони), а предмет на тази борба е човекът. Победата на ангела довежда човека до полза (живот, здраве, успехи, благополучие и др.); ако обаче победи дяволът, то човек е сполетян от нещастия. Българите правят разлика между нещастни случки и премеждия. Нещастните случки могат да бъдат много в човешкия живот, а премеждията са само няколко (две, три или четири в целия човешки живот), но са много опасни и от тях зависи животът на човека. 
Премеждията могат да дойдат от дявола, но също така от лошия ден, от лошия час, от лошия човек, от лошия вятър, от лошото място и др. Най-важно значение имат добрият/лошият ден и добрият/лошият час. Те донасят съответно щастие, здраве и успехи или зло, нещастие, болести и неуспехи. Пожеланието за благополучно време (в т.ч. добър ден и добър час) е свързано с празника Сурваки (по този въпрос вж. моята бележка „Сурва, сурва година“, поместена във в-к „Утро“, год. XXXII, бр. 250 (9828); Русе, петък – вторник, 29 декември 2023 – 2 януари 2024 г., с. 3, а също и цитираната там литература). 
Произходът на пожеланието „На добър час!“ е свързан именно с това старо суеверие. Когато казваме „На добър час!“ някому, желаем му да има успех в работата, която ще започне, и благополучно да я завърши; желаем му също така „на добър час“ (т.е. „в добър час“) да пристигне на мястото, където отива. Това значение е засвидетелствано в някои по-пълни речници на българския език, напр. в „Речника на съвременния български книжовен език“ (Т. III (Р – Я). С., Издателство на БАН, 1959, с. 602) и в „Речника на българския език“ (Т. IV (Деятелен – E). С., Издателство на БАН, 1984, с. 159). А ето как е разтълкувано пожеланието в речника на Найден Геров: „Добръ чясъ! а) Молитствуванѥ на изпращанѥ нѣкого на пѫть; добьръ пѫть, лекъ пѫть! счястливаго пути. Добръ чясъ и добро видѣние! б) Поздравъ на срѣщанѥ нѣкого на пѫть; срѣтенъ пѫть! привѣтъ встрѣчному въ дорогѣ. – На добьръ чясъ, у добьръ чясъ: благословия; да е честито, да е хаирлия” (Рѣчникъ на блъгарскый языкъ. Събралъ и изтлъкувалъ Найденъ Геровъ. Ч. V (Р – Я). Пловдивъ, 1904, с. 572).
Изразът „На добър ти (му, ѝ, им и т.н.) час!“ има пренебрежително значение в разговорната реч – „можеш да си отидеш, да си заминеш; вече не се интересувам от тебе“ (Речник на съвременния български книжовен език. Т. III, с. 602; Речник на българския език. Т. IV, с. 159; примери от литературата вж. в К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. Фразеологичен речник на българския език. Т. I (А – Н). С., Издателство на БАН, 1974, с. 623). Като негов синоним се използва изразът „Добър ти път!“ (Речник на българския език. Т. IV, с. 159).
„Добър път!“ е пожелание за добро, щастливо пътуване. То е елиптично изречение, в което сказуемото е изпуснато, но се подразбира от контекста, вж. „(Пожелавам ти/ви) добър път!“. Очевидно е, че в този случай не е необходимо да се добавя предлогът „на“, т.е. формата „На добър път!“ е неправилна.
Нека да бъде посочен и начинът, по който се е появила неправилната форма „На добър път!“. След като е избледняло първоначалното значение на пожеланието „На добър час!“, то е станало синонимно на пожеланието “Добър път!“. Поради това се е появил и обликът „Добър час!“ (вж. примера от речника на Н. Геров), а в пожеланието “Добър път!“ механично е вмъкнат предлогът „на“ (Л. Андрейчин, цит. съч., с. 292 – 293).

Иво БРАТАНОВ