Състезателят по вдигане на тежести от ТСК „Русе“ Ангел Христов Русев заслужи аплодисментите като Спортист номер 1 на Русе през 2023 година. Той спечели вота на медиите в 54-ото издание на анкетата на вестник „Утро“ и Община Русе с достатъчно силни аргументи - титла от европейското първенство за мъже и призови места на реномирани международни турнири. Интересното е, че през последните 4 години той бе класиран 4 пъти на... второ място! Стъпил най-сетне на върха, 22-годишният щангист говори специално за читателите на „Утро“.

- Ангеле, поздравления!
- Благодаря на всички, които гласуваха за мен и оцениха труда ми. Освен това конкуренцията в десетката беше сериозна. Поздравявам спортистите, които влязоха в Топ 10.
- Как реши да се ориентираш към щангите?
- Всъщност през 2012 година започнах като боксьор в клуб „Русе“ при Съби Събев и Павката /Сяров/. После така се случи, че се срещнах с треньорите Кръстина и Радослав Атанасови и влязох в залата за вдигане на тежести.
- Помниш ли първото си състезание?
- Бях на тренировки от 2 месеца, когато участвах на републиканското първенство за деца в Хасково. Завърших четвърти. На другата година вече бях шампион.
- Колко български титли се събраха в колекцията ти?
- Като пресметна участията ми във всички възрастови групи, златните медали от държавните първенства са над 20.
- А международните?
- 4 пъти европейски шампион за мъже, 3 пъти за юноши, 3 пъти за кадети. Прибавям злато и бронз от световно.
- Защо щанги? Не е ли малко скучен този спорт?
- Като се има предвид, че всеки ден е едно и също, може да изглежда така. На мене обаче ми е интересно, особено когато успявам да подобря резултатите си.
- Какво означава като усилие една тренировка в залата за тежести?
- Само на сутрешното занимание през ръцете ми минават от 5 до 10 тона. Не е леко. Труден спорт, който калява характери.
- Кои бяха най-трудните ти моменти дотук?
- Имах проблеми с лакътя. Преди няколко години се извади, а после стана по-лошото - получих фрактура. Докато се възстановя, пропуснах цели 2 сезона.
- Мнозина се биха отказали. Как реши да продължиш?
- Въпрос на психика и вяра, че ще се върна по-добър. Всеки, който реши да се занимава със спорт, трябва да знае, че няма да се размине без травми. Това е положението.
- Олимпийските игри наближават. Какви са твоите амбиции за Париж 2024?
- Олимпиадата е цел на всеки спортист, но положението в щангите е малко сложно. Всяка държава има право само на 3 квоти. Единствено французите, като домакини, ще са с 4. Българските две квоти са вече попълнени. Остава само една. За нея ще се борим аз и Иван Димов, който вдига в моята категория. Той е най-сериозният ми съперник у нас. Двубоят му е 293 килограма. Говоря за олимпийската категория - до 61 кг. На европейското през февруари в София ще участвам на 55, а на последната голяма олимпийска квалификация - на 61.
- Какъв резултат ще ти е нужен за квота?
- Двубой поне от 295 килограма. Да речем - 130 в изхвърлянето и 165 в изтласкването. По принцип се броят най-добрите 10 резултата.
- Вече си семеен и стана баща. Как се отрази тази промяна на спортното ти ежедневие?
- Много положително и само за добро. Имам син - Алвин, който е на 9 месеца. Той ме промени най-много. Преди се борех на подиума само за себе си, а сега го правя заради Алвин и съпругата ми Симона. Те са най-голямата ми мотивация. Освен това съпругата ми е бивша спортистка, така че е в час с темата. Тренирала е джудо и ме разбира отлично по отношение на режима. Сядаме например на масата, а тя се съобразява с моето меню на спортист. Често й казвам да си хапне, каквото й се иска, но тя е солидарна с мене. Какво повече да искам като отношение!
- На кого би желал да благодариш?
- На личните ми треньори Кръстина и Радослав Атанасови, на националния старши наставник Иван Иванов, който ме направи национал и се грижи за мене от 2016 година, на клубния благодетел д-р Кирил Панайотов, който направи ТСК „Русе“ водещ център в българските щанги.
- Пожелаваме ти от името на нашите читатели силна олимпийска година.
- Благодаря! Поздрави на всички!