Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Предполагам, че всеки от читателите, колкото и да са ограничени знанията му по литература, е чувал и помни гневния възглас на Паисий Хилендарски: „ѡ̂ неразумне ї юроде поради̂ что се срами˙шъ да се наречешъ болгари˙нъ“. Различни са хипотезите за адресата на този възглас. Някои смятат, че Паисий Хилендарски се обръща по този начин към конкретно лице – българина Евгений Вулгарис (род. през 1716 г. на о-в Корфу), който е изтъкнат деец на Гръцкото просвещение. Други приемат, че адресат на това обръщение са гръкоманите. В предложената бележка ще посоча сведения за значението на думите „неразумне ї юроде“.
Буквалното значение на тези думи е „О, безумецо и глупако!“ С обръщението „безумец“ е удостоен този, който се отрича от своя род и език. 
По-интересна обаче е думата „юрод“. Старобългарският ѝ облик е ѫродъ (от нея е образувано и прилагателното име ѫродивъ). Тя е засвидетелствана в Супрасълския сборник, старобългарски кирилски ръкопис от XI в. Ето един пример от тази книга: „по истинѣ сии людиѥ ѫродиви а не мѫдри“ („наистина тези хора са глупави, а не мъдри“); „како могѫ възвратити сѧ на ѫродивѫѭ и непользьнѫѭ вѣрѫ бѣсовъскѫѭ“ („как мога да се върна към глупавата и безполезна бесовска вяра“).
Думата ѫродивъ е образувана от корена на думата „род“ с отрицанието ѫ-.
Старобългарската голяма носовка, отбелязвана графически с буквата ѫ, в руския език се заменя с гласната „у“, а в българския – с „ъ“ (ж. напр. старобълг. рѫка, бълг. ръка, рус. рука; старобълг. пѫть, бълг. път, рус. путь). От старобългарската форма ѫродъ „луд, глупав‘ в руския език правилно се получава облика „уродъ“ („слабоумен, юродив“). Тя е употребявана в руския език до XIV в., след което се е наложила формата „юродъ“.
Във връзка с разглежданата тук дума ще посоча и едно интересно явление, срещано в християнския живот – юродството Христа ради. То намира оправдание в думите на св. апостол Павел: „ние сме безумни заради Христа“ (1 Кор. 4: 10); „18. Никой да не се мами; ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър. 19. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога“ (1 Кор. 3 гл.); „27. ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; 28. Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо“ (1 Кор. 1 гл.) Юродството заради Христа е един от подвизите на християнското благочестие. Юродивите са искали да отстранят от себе си корена на всички грехове – гордостта. Затова те са водели необичаен начин на живот и често са се престрували на лишени от разсъдък. Така са предизвиквали насмешките на хората над себе си. Заедно с това юродивите в иносказателна форма са изобличавали злото в света – както с думи, така и с действия. Юродивите са поемали върху себе си този подвиг, за да се смирят и заедно с това по-силно да въздействат върху хората. 
Първата засвидетелствана в историята юродива заради Христа е света Исидора ( ок. 365 г.), която се е подвизавала в Тавенския манастир Мен (или Мин). Нейния подвиг е описал св. Ефрем Сирин, когато е посетил Египетската пустиня през 371 г. Известни са още преп. Серапион Синдонит, преп. Висарион Чудотворец, св. Симеон, преп. Тома, св. Андрей. Св. Андрей е живял през Х в. Той е започнал своето подвижничество при византийския император Лъв VI Философ (управлявал е от 886 до 912 г.). Отначало е бил роб у един от телохранителите на императора. Св. Андрей е бил удостоен с видение във Влахернския храм на св. Богородица. Божията майка се е обърнала с лице към него и простряла своя омофор, подобен на мълния, и го е осенила, държейки го над него. В памет на това чудно видение бил установен църковният празник Покров на св. Богородица.
Подвигът на юродивството Христа ради е бил особено разпространен в Русия. Псковският юродив Николай Салос и Василий Блажени смело са изобличавали цар Иван Грозни. Блаж. Иоан Московски е изобличавал Борис Годунов за участието в убийството му на царевича Димитрий (това събитие е залегнало в сюжета на историческата драма на Пушкин „Борис Годунов“, по която руският композитор Модест Мусоргски е написал своята опера).
Заб. При написването на тази бележка см използвал сведения от: 1. М. Фасмер. Этимологический словарь русского языка. Пер. с немецкого О. Н. Трубачева. Т. IV. М., 1987; 2. Протоиерей Серафим Слободской. Законъ Божiй. М., 1990 г.

Иво БРАТАНОВ