Пламен Генчев е земеделски производител, управител на „Сафари-М“ ООД и зам.-председател на Регионалния съюз на фермерите „Дунавско зърно“. Родом е от Монтана, в Русе идва през 1985 г. като студент в университета, където завършва „Комплексна механизация и поточни линии в селското стопанство“. След дипломиране заедно със съпругата му, която също е от Монтана и е колежка от университета, остават в Русе. Със земеделие се занимава от 1995 г. и в момента обработва 25 000 дка в сливополското землище. На 28 юни Пламен Генчев е домакин на националното откриване на жътвената компания. На церемонията, на която ще присъства и министърът на земеделието Кирил Вътев, тържествено ще бъде ожъната и ръжта по проекта „Хляб на мира“.

- Г-н Генчев, тази година честта да открие националната жътвена кампания се пада на Регионалния съюз на фермерите „Дунавско зърно“ и вие сте домакин на тържествената церемония в сряда в Борисово. Очаквате и важен гост - министъра на земеделието Кирил Вътев.
- Да, това е традиция на Националната асоциация на зърнопроизводителите всяка година официалното откриване на жътвената кампания да е при различен колега. Ние сме 20 регионални съюза и откриването на жътвата е повод да се съберем, да се видим с колегите и да обменим информация, да споделим проблеми с министър Кирил Вътев. Ще спазим традицията и първо ще разжънем със сърпове. Пенсионерският клуб в Борисово ще направи възстановка на обичая, ще има и надпяване. Каня всички, които проявяват интерес, да дойдат в Борисово в сряда, церемонията ще започне в 11:30 ч.
- По програма първо ще зажънете ръжта по проекта „Хляб на мира“. За първи път ли сеете ръж?
- Да, за първи път, засял съм много малко - около 30-40 дка. Семената ги получих миналата година от колегата, при когото беше официалното откриване на жътвата /Пеньо Тодоров от старозагорското село Боздуганово, Тракийски съюз на зърнопроизводителите, б.а./. 
Всяка година един от колегите засява тази ръж и после дава на останалите
- Тоест, вие единствен тази година гледате ръж за Хляба на мира?
- Да, така е по проекта. Идеята е да дадем семена на повече колеги, да популяризираме ръжта. Защото тя е една позабравена култура в България, която се отглежда лесно, тъй като не е капризна. Не й трябва толкова влага, колкото на пшеницата, и същевременно е високодобивна. Нашата идея е да работим с нещо, което е много старо и с традиции в България. Освен това имаме идея на много места в страната да има мелници, където да се прави хляб от ръж и да го популяризираме, защото е много хубав.
- Много проблеми ли ви създаде времето - мека зима, а сега много дъжд?
- Имахме проблеми със засяването, нямахме влага, имаше засушаване. Първите дъждове валяха при нас в края на октомври. В меката зима пък тръгнаха повече плевели, наложи се по-рано да се пръска. Както знаете, в земеделието ден година храни. Това означава, че ако закъснеем с едно мероприятие ден-два, може да има чувствителни загуби на продукцията. Случвало се е например, не можем да влезем да пръснем за някакви плевели, защото вали дъжд. Преди се пръскаше със самолети, сега има иновация - 
идват с дронове да пръскат, дори и да е валял дъжд
Има фирми, които вече предлагат и тази услуга. Заради многото дъждове използвахме и повече фунгициди, което е и повече разходи. Обвиняват ни, че искаме високи цени. А ние искаме високи цени, защото торове, препарати всичко беше много скъпо миналата година. Купувахме на 1500-1600 лв. торове, сега паднаха на 500 лв. Но всичко вече сме го купили и вложили и нашата себестойност примерно е над 300 лв. на декар, в които влиза и рентата, която плащаме, а тя стигна 100 лв. Има намаление на торовете и горивата, но то ще бъде за следващата година. Не можахме да продадем продукцията си, защото имаше много предлагане и по-малко търсене. От такава гледна точка стана проблемна година. Сега се очертава цените да бъдат по-ниски, отколкото преди да започне войната в Украйна.
- Вие имахте ли пълен склад с непродадена пшеница?
- Преди един месец продадох всичко, освободих складовете, защото трябва да обгазявам и обеззаразявам. Но има колеги, които все още държат зърно, защото се надяват цената да се оправи, но тя върви нелогично все надолу.
- А защо върви надолу и казвате, че е нелогично?
- Според мен това са процеси с цел изтощаване на Русия, която изнася около 50% от пшеницата в света. Американците държат да бъдат ниски борсовите цени, защото ако Русия продава на високи цени, ще получава много пари и ще купува много оръжия. Всичко е заради войната в Украйна. 
- Споменахте, че дронове пръскат полето, което е част от модерното земеделие, каквото развивате и вие. Какво ви струва всичко това?
- Модерното земеделие
изисква да се правят много инвестиции и иновации, за да бъдем конкурентни
на производителите в света. Много хора ни наричат с пренебрежение зърнари, но никого не го интересува колко кредита съм взел, какво съм направил. Всички гледат хубавите комбайни и трактори. Купуваме ги, но те струват доста пари, които ние не можем да извадим, и теглим кредити. Караме хубави джипове, но всичко пак е купено с кредит, на лизинг. За нас, зърнопроизводителите, вече няма мярка, по която да си купиш комбайн, трактор. Навремето имаше САПАРД, аз съм един от първите, които участваха и имам закупени комбайн и трактор. След това имаше Програма за развитие на селските райони, участвахме по мярка 121 само за земеделска техника. Това беше, когато влязохме в ЕС. И вече 10-12 години в програма, в която да участваме като зърнопроизводители, никога не можем да се класираме, защото винаги има чувствителни сектори, но ние не сме в тях. Но 
тази година според мен ние сме в най-чувствителния сектор
Аз съм получил 2500 лв. компенсация за слънчогледа заради нерегламентирания внос от Украйна. Сега се говори за едни 18 млн. лв., които ако се разделят на всичката земя, която се гледа в България - около 40 000 000 дка, това са стотинки. За моите 25 000 дка сумарно ще получа 15 000 лева компенсация за понесените щети.
- Вие развивате и поливно земеделие със съвременни дъждовални инсталации - кръгови пивоти. Откога се занимавате с това?
- Преди 15 години направих едно капково напояване, но то е свързано с много ръчен труд - разпъваме го на 500 дка, участват 10 човека, ръчно снаждат всички маркучи, които са през 1,5 м. Отнема 10-15 дни, царевицата през това време расте нависоко, ние я газим. След това като дойде време за жътва, пак тези 10 човека навиваме всички маркучи и разкачаме и това забавя жътвата. При капковото поливане примерно съм имал добив до 1800 кг от декар, докато при нормална година без поливане, примерно миналата година имахме 600-700 кг от дка царевица. Имах и поливни машини, които са с маркуч, който се разгъва на 500 м и от самото налягане полива. За 24 ч може да полее 70-80 дка, което е малко. Докато полея едно поле от 1000 дка, това означава 10 дена, едната царевица ще е полята, а другата не. След това видях от колеги, че ползват кръгови пивоти. Те трябва само да се монтират, след това
управлението им става по телефона от един човек
Стоят на блока, зимата само ги преместваме, когато се наложи да орем.
- В момента имате три, каква площ поливате с тях?
- Около 1500 дка. Сега още три ще монтираме, ще станат 3000 дка поливни площи, което ще мине 10% от земята, която обработвам.
- Въпреки капризите на времето, очаквате ли добри добиви тази година?
- Много колеги казват, че в Русе тази година имаше английски климат - много дъждове с ниски температури, което за пшеницата и ечемика е хубаво. Не е хубаво за слънчогледа. Много слабо тръгнаха слънчогледите, слабо се развиват, пръскахме много рано за болести, не искат толкова много вода, а искат слънце. Аз съм ходил при колеги в Англия, там слънчоглед не се гледа, защото постоянно вали. Колеги в Сливополско започнаха да жънат ечемик, говорят за по 700 кг от дка, което не е много при условие, че е имало и по 800-900 кг от дка. Но е добре на фона на Добрич и Бургас, които съобщават за 500 кг от дка, където е валял по-малко дъжд. Като няма сняг, който да направи едно влагозапасяване на почвата, пшеницата върви по-слабо, но имахме много дъждове, които компенсираха, и сега очакваме добри добиви от пшеницата.