Иво Братанов е магистър филолог, доктор по български език, член на Съюза на учените в България, задълбочен, авторитетен езиковед и старши учител с I ПКС в СУ „Христо Ботев“ - Русе. За читателите на „Утро“ г-н Братанов разяснява произхода на популярни изрази, които често се използват, но малцина знаят номиналното им значение.

Навярно всеки, който е прочел Вазовата повест „Чичовци“, си спомня, че в нея най-важният конфликт е между Варлаам Копринарката и Иван Селямсъза. Той се изявява особено ярко в следния епизод: Варлаам окача шаранов гръбнак на дворната врата на Иван Селямсъза, а в този момент Селямсъза потопява три пъти котката на Варлаам в кюпа с черната боя. На следващата сутрин Селямсъза вижда деца, които учудено гледат към окачения на вратата гръбнак, а Варлаам и жена му виждат, че котката е лежала върху халищата, възглавниците и копринената рокля и, разбира се, ги е изцапала. 
Тези действия имат както пряко, така и символично значение. Селямсъза извършва пародийно кръщение. В православното християнство кръщението се извършва чрез трикратно потапяне в купел със св. вода. По същия начин Селямсъза трикратно потапя котката, но в кофата с черна боя, и след това я нарича Арапка, т.е. „негърка“. Белоснежната котка, превърната в „негърка“, изцапва дрехите на стопаните си. По този повод булка Варлаамица крещи срещу булка Селямсъзка: „Дано ръцете, дето ми вапцаха котката, да изсъхнат и да почернеят като твойта черна душа, жълта циганко!“ Изцапването на дрехите показва, че във Варлаамовия дом живеят мръсници, нечистоплъни хора. 
Още по-сериозна е обидата, нанесена от Варлаам на Селямсъзовия дом. Ето как я коментира Иван Селямсъза в разговора си с Иванчо Йотата:
– Какво приключение? – изпъхтя отчаяно Селямсъзът. – Никакво приключение и отключение! Аз откак съм човек на света, а викам се на седемдесет-осемдесет години... Такова куче краставо да се подиграва с моя честни дом... Иванчо, как го приимаш това? Какво му прави портата ми на тоя унгурин и манастирско магаре? [ … ] обесил ми гръбнака на портата, хърватинът проклети, та кой отде замине, да гледа и да се подиграва с моята честна порта.
Селямсъза при това пита Иванчо: „Тебе да бяха ти окачили на вратнята гръбнак от шаран, един лакът дълъг, какво щеше да направиш?“, а събеседникът му отговаря: „Той няма да е жив. Смерт!“ По сходен начин реагира и булка Селямсъзка: тя крещи срещу съседката си: „Дано гръбнакът, дето го окачихте на вратнята ми, да се задърнеше в гърлата и на двама ви и да ви задави, поразена тахтабо!“
По-долу ще посоча какво е значението на дворната и на къщната врата през Възраждането (сведенията съм черпил от книгата „Етнография на България“ на Хр. Вакарелски и от „Народна вяра и религиозни народни обичаи“ на Д. Маринов). 
Вратата не е само вещ, отделяща двора от улицата; тя е и знак за границата между лично и обществено пространство, затова на вратата се обръща по-особено внимание. Във възрожденските къщи дворът е ограден с ограда, в която има порта, висока до 3 м. Портата е двукрила; тя е скована от дъски и е с керемиден покрив. Често явление е портата да бъде украсена с ръчно изковани гвоздеи и с декоративно ковани железни панти. До високата порта се прави по-малка врата, наречена „протка“. ПОРТАТА е предназначена за преминаване на коли и товарен добитък, а ПРОТКАТА – за хората. Народното творчество описва портата като „шарени порти“ и „вити порти“. Ето два примера от народни песни: „Я излез, Лено, отвори, Лено, Ленче, / вашине порти шарени, / шарени и шамширяни.“ („Либето ѝ заклали, нея на чоп хвърляли“); „Уще така зборуеки, / приклукаха вити порти, / на портите Недините“ („Ветар вее в езерото“).
За значението на вратата Димитър Маринов посочва: 
Първите врата къщни, през които се влиза в къщи, се наричат стари врата. Когато се правят и наместват тия стари врата, извършват се обреди и обичаи. Поставени веднъж тия врата, за народната вяра те стават вече не обикновена веществена част на къщата, но някакъв обект свят и религиозно уважаван.
Тия врата пазят къщата, т.е. челядьта в къщата.
Тия стари врата се явяват в много обредии обичаи.
На Игнажден полазникът, като влезне вкъщи, ще седне първом зад вратата, за да лежат квачките на яйцата; за да седи в къщата щастието, плодородието в годината. После отива при огнището. Когато върлува някаква епидемия, на вратата се окачват нищелките, за да пресекне епидемията.
Когато свекървата ще посрещне булката за пръв път, ще я срещне тук при вратата и ще я благославя.
На Бъдня вечер домакинът на къщата ще отиде на тия стари врата и тук ще посрещне коледарците.
Ако къщата се развали, вратата се скътват; поверието забранява да се горят или унищожават.
Очевидно е, че оскверняването на „честната порта“, извършено от Варлаам, всъщност е оскверняване на целия дом. Именно затова Иван Селямсъза изпитва толкова силен гняв към своя съсед.

Иво БРАТАНОВ