- Г-н Къдрев, как се справя „ЕГГЕД Русе“ в кризата?
- Кризата влияе негативно на всички, но основните проблеми в „ЕГГЕД Русе“ са три и те могат да доведат дружеството до фалит, както това стана с двете фирми, които превозваха русенци преди 2008 година. Накратко аз бих ги обединил в едно изречение -нелоялна конкуренция от страна на автобусните  превозвачи в града.
- Какво точно имате предвид?
- Масова практика в Русе е автобусните шофьори да не спазват разписанията, за да крадат пътници от тролеите. Това е възможно поради факта, че маршрутите ни почти изцяло съвпадат. Вторият проблем е, че автобусите не извършват нерентабилните курсове, но  водачите им ги отчитат като извършени, за да вземат полагащата се за тях субсидия. На трето място „ЕГГЕД-Русе“ трупа загуби и от курсовете на междуселищните рейсове, защото те кръстосват града надлъж и нашир и обират пътниците, като ги возят на по-ниска такса от цената на билетчето за градски условия - 1 лев. Повечето селски автобуси возят пътниците в града на 80 стотинки, но има и такива, които вземат по 50 стотинки, само и само да привлекат пътници по маршрута към или от автогарите. В много случаи на тези пътници дори не се издават билети, което пък си е чисто финансово нарушение.
- Падавали ли сте сигнали в Общината и ДАИ за съществуването на този сив сектор в транспорта?
- Разбира се, но основният аргумент на двете институции е, че е важна целесъoбразността, тоест по-добре някой да вози русенци, отколкото да висят по спирките в пиковите часове. Законосъобразността явно е забравена дума в нашето общество. Тези нарушения обаче са в разрез с договорите, сключени между Община Русе и автобусните превозвачи.
- Всъщност ог какво бе предизвикана появата на „ЕГГЕД Русе“ в града?
- За да отговоря на този въпрос, ще се върна в годините назад. През 2006 година потъналото в дългове общинско предприятие „Русенски общински автотранспорт“ ЕООД /РОАТ/ влиза в процедура по несъстоятелност. Спешно е основано ново общинско дружество - „Градски транспорт“ ЕООД, което поема функциите на предшественика си. То обаче няма никаква собственост и изцяло ползва под наем силно амортизираните автобуси и тролеи на фалиралия РОАТ. Впоследствие тези брички се разпродават от кредиторите, като по този начин съдбата и на това предприятие е предрешена -  фалит и ликвидация. Очевидно е необходим външен инвеститор с дългосрочни намерения и сериозен инвестиционен потенциал.
Когато такива намерения бяха заявени от най-голямата транспортна компания в Израел - „ЕГГЕД“, идеята за съвместно предприятие намери идеалната среда за развитие. През октомври 2008 година започна да функционира новото дружество „ЕГГЕД Русе“ АД, публично-частно партньорство между българския резидент на „ЕГГЕД“ - „ЕГГЕД България“ ЕАД и Община Русе. Общинското предприятие „Градски транспорт“ ЕООД бе ликвидирано.
- Кои са акционерите и какво е дяловото им участие в дружеството?
- Акционери в „ЕГГЕД Русе са „ЕГГЕД България“ ЕАД с 65% от дяловете и Община Русе с 35%. За съжаление при учредяването на компанията Общината твърдо заявява, че няма намерение да инвестира в новото предприятие. Затова новото дружество е учредено с минималния капитал от 50 000 лева. Същевременно пред новото ръководство Общината поставя изискването тролейбусният транспорт да бъде възроден буквално от нулата. Това наложи да се закупят от европейски страни 50 тролейбуса, които да се обновят и въведат в експлоатация. Другите условия на кметския екип тогава бяха „ЕГГЕД Русе“ да поеме издръжката на целия персонал на предходното предприятие, да погаси неговите текущи задължения и да набави необходимата сервизна техника, материали и резервни части, необходими за функционирането на дружеството. Очевидно е, че това е невъзможно с въпросния капитал, а поради липсата на собствени активи на новото дружество то не може да получи и банково кредитиране. Тогава основният инвеститор „ЕГГЕД“ изцяло се ангажира с финансиране и развитието на дружеството. Закупени са над 50 тролейбуса от Западна Европа и са предоставени чрез нисколихвен лизинг за дългосрочно придобиване от „ЕГГЕД Русе“. По същия начин са купени и осемте тролея, които от миналия петък обновиха автопарка на дружеството. Същевременно „ЕГГЕД“ отпуска значителни по размерите си финансови заеми на дружеството, с което му помага да се оборудва и стартира. Новото дружество пък се заема с експлоатацията и поддръжката на електро-контактната инфраструктура, собственост на Община Русе. С една дума Общината участва в договора с проблемите си, а „ЕГГЕД“ - с милионите. Най-любопитното в случая обаче е, че това партньорство успява да просъществува и да се развива през изминалите години не само като осигурява над 220 работни места, но и като предоставя една много добра транспортна услуга на пътуващите в тяхното забързано ежедневие.
- Какви са предизвикателствата пред компанията?
- Както се предполага, те са много. Общественият градски транспорт по своята природа е нерентабилно начинание, създадено да решава урбанистично-екологични проблеми и да изпълнява социални функции. Той не може да бъде причислен към свободната икономическа инициатива, а представлява силно регулирана сфера, поставена изцяло в интересите на конкретното населено място. Основният регулатор е съответната община. Тя заедно с държавата би следвало да полагат усилия общественият транспорт да стане рентабилен, за да може да реинвестира в своето развитие. Парадоксалното в случая е, че докато от републиканския бюджет се отпускат средства за субсидиране, Община Русе, за разлика от другите големи градове в страната, предвижда в бюджета си минимални средства за градски транспорт. А от тези минимални средства нито лев не е предназначен за субсидиране на съвместното предприятие „ЕГГЕД Русе“. Същевременно общинското ръководство отделя значителни средства за други частни превозвачи. Пример за това е гласуваната на 21 март тази година от общинските съветници субсидия от 100 000 лева за автобусните превозвачи в града. Това наистина е странно, но такива са фактите, така че очевидно на „ЕГГЕД Русе“ е отсъдено да пътува само по нагорнища...
- Кое в края на краищата крепи „ЕГГЕД Русе“, за да обслужва русенци по градската тролейбусна мрежа и същевременно да води „пътна“ война с конкурентите?
- Дружеството е поставено в една меко казано некомфортна икономическа среда. Крепят го акционерите, за които до сега не е ставало дума, тези без „дялово участие“. А именно работниците в предприятието от една страна и десетките хиляди пътуващи, за които тролеите са част от тяхното всекидневие. Първите с техния всеотдаен труд, вторите - с оказаното доверие и огромна симпатия, на която ставаме свидетели всеки ден. А това, както виждат всички, съвсем не е малко и даже е напълно достатъчно.