Д-р Илко Георгиев е роден в Полски Тръмбеш. През 2016 година завършва медицина в Медицински факултет на Тракийския университет в Стара Загора. След дипломирането си постъпва в отделението по съдова хирургия в Университетска болница „Meдика Русе“, където е и до днес. През 2021 година придобива специалност по съдова хирургия в Meдицинския университет във Варна. Д-р Георгиев преглежда пациенти с направления и свободен прием в ДКЦ 2 и в Медицински център „Медика Консулт“ в Стоматологията.

- Д-р Георгиев, много хора се оплакват от болка в краката при движение. Това типично ли е за съдовите заболявания?
- Болката в краката при движение е характерен симптом за периферната артериална болест. В напреднал стадий на заболяването е възможна дори болка в покой и поява на трудно зарастващи рани.
- Какво представлява периферната артериална болест?
- Това е сборно понятие за група заболявания с хроничен и прогресиращ характер, което води до стесняване и тромбоза (запушване) на артериите, разположени извън сърцето, като най-често са засегнати долните крайници. Същите промени се срещат и при артериите на горните крайници, артериите, кръвоснабдяващи мозъка, и други органи, поради отлагане на мастни вещества и холестерол във вътрешния слой на артериалната стена. Основната причина за това заболяване е
атеросклерозата, която е главна причина за смърт сред населението в развитите страни
- Може ли да се каже, че това заболяване е причината за така наречената липса на оросяване на крайниците?
- Да, това е причината за намаленото или липсващо кръвоснабдяване на крайниците или познатото сред пациентите намалено оросяване. Ежедневно в кабинета ни за амбулаторни прегледи постъпват хора с този въпрос. 
- Кой най-често страда от това заболяване?
- Периферната артериална болест засяга повече от 20% от хората над 70-годишна възраст, като е по-честа при мъжете. За съжаление, в последните години все по-млади хора страдат от сърдечно-съдови заболявания, които протичат по-тежко и с последващи усложнения. Традиционните рискови фактори за това са: тютюнопушенето, захарен диабет, високото кръвно налягане, повишените стойности на холестерол и други. Освен за това заболяване, те са основна причина и за инсулт на мозъка и инфаркт на сърцето.
- Възможно ли е да се открие заболяването преди появата на симптоми?
- С напредване на възрастта и особено с посочените по-горе рискови фактори е редно извършване на профилактични прегледи, целящи ранна диагностика, лечение и предотвратяване на усложнения. Моят опит обаче показва, че хората търсят помощ при други специалисти, а не при съдов хирург, дори при поява на оплаквания. Това води до задълбочаване на заболяването, поява на усложнения и дори до честа инвалидизация.
Голяма част от хората неглижират симптомите в ранните стадии на заболяването
и търсят помощ при поява на усложнения, когато лечението е много по-трудно, а резултати от него не са толкова добри. Профилактиката на съдовите заболявания е основна цел в здравеопазването на развиващите се страни, както и в България. Благодарение на съвременната апаратура, както и на висококвалифицирания медицински персонал е възможна ранна диагностика и лечение на периферната артериална болест.
- Болката в краката може да е свързана със ставно или неврологично заболяване. Кога да потърсим съдов хирург?
- Ограничение на движението е типично при над 90% от пациентите с периферна артериална болест и се нарича клаудикацио интермитенс. Това е мускулен дискомфорт (накуцване) при движение, който изчезва след кратка почивка. Пациентите го описват като
болка, дискомфорт или умора в краката при натоварване, най-често в подбедриците
Тези оплаквания са типични в първите стадии на заболяването. При неговото напредване пациентите съобщават за болка в покой, която понякога не се повлиява от обезболяващи медикаменти. Крайникът може да стане студен, ливиден (бледосинкав, сивосинкав) и с намалена сетивност. При поява на тези симптоми трябва спешно да се потърси съдов хирург. В крайния стадий на периферната артериална болест има поява на рани и дори гангрена, най-често по пръстите и ходилото. За съжаление, пациентите стигат до съдов хирург в крайните стадии на заболяването, когато крайникът е заплашен от ампутация.
- Как се диагностицира периферната артериална болест?
- Заболяването се диагностицира с физикален преглед, палпира се пулсът на всички достъпни артерии, след което се извършва съдов доплер. Чрез доплер сонографското изследване се измерва ABI (стъпално-брахиален индекс), което е основен метод за доказване на периферната артериална болест.
Това изследване сравнява кръвното налягане в долната част на краката с това на ръцете
като се оценява количеството на кръв към краката и ходилата. При периферната артериална болест то е намалено. Този метод е много точен, бърз, безболезнен и може да се повтаря. При нужда използваме и цветнокодирана дуплекс сонография или така наречената ехография, като диагностицираме локализацията и степента на артериалното стеснение или тромбоза. Поради високата си чувствителност и специфичност цветнокодирана дуплекс сонография е неинвазивен метод за диагностика преди извършване на оперативно лечение или ендоваскуларни процедури, особено при артериите, кръвоснабдяващи мозъка. Извършването на пълен ангиологичен преглед при съдов хирург, който провеждаме и ние, може да открие промените по артериите на крайниците и тези на каротидните артерии още преди появата на симптоми. По този начин може да се извърши превенция на исхемичен мозъчен инсулт или да се предотврати появата на повторен такъв.
Основен метод за диагностика, който дава най-подробна информация за промените и увреждането по артериите, е ангиографията
Тя се извършва чрез убождане на артерията с игла под рентгенов контрол и контрастно вещество. Този метод на диагностика се използва най-често преди извършване на интервенции по артериите.
- Какво е лечението при това заболяване?
- Профилактиката и лечението на периферната артериална болест трябва де се извършват комплексно. Лечението трябва да започне с промяна в начина на живот, като се спре тютюнопушенето, ежедневни упражнения (поне 30 минути дневно), понижаване на телесното тегло при хора с наднормено такова и средиземноморска диета. От голямо значение са и генетичните фактори, които не можем да премахнем. Важен е контролът на артериалното налягане, което трябва да бъде под 140/90 mmHg, а при хората със захарен диабет под 130/80 mmHg. Липидният профил е от съществено значение, като се цели намаляване на „лошия“ холестерол (LDL) и увеличаване на „добрия“ холестерол(HDL), което  налага диета и прием на медикаменти. При пациентите с диабет, трябва да има стриктен контрол на кръвната захар. Част от витамините също намаляват риска от атеросклероза.
Витамините В6 и В12 намаляват нивото на хомоцистеин, който е рисков фактор за това заболяване
Трябва да се стремим към ограничаване на хроничния стрес в нашето ежедневие, колкото и да е трудно това. Доказано е, че точно хроничният стрес е причина за много заболявания, както и при периферната артериална болест. В ранните стадии на заболяването се започна с медикаментозна терапия и тренировъчна програма. Медикаментите целят увеличаване на пешеходното разстояние при пациенти с ограничение в начина на живот поради болка при движение. Контролираната тренировъчна програма е ефективна в началните стадии на заболяването. Тя е съставена от редовни физически упражнения, по 45 минути, най-малко 3 пъти седмично. Ако пациентите са в напреднал стадий на заболяването, често се извършват ендоваскуларни интервенции или оперативно лечение.
- Каква е разликата между ендоваскуларното и оперативно лечение?
- Eндоваскуларната хирургия е по-малко инвазивен метод на лечение при стеснение или запушване на артериите, като
с едно убождане на артерията с игла, под рентгенов контрол, може да се въведе в нея балон или стент
Това я разширява до нормалния й размер на местата, където тя е увредена. За тази процедура се използва местна анестезия и не е болезнена за болния. След извършването й няма оперативни рани и белези по кожата, за разлика от оперативното лечение. На шестия час след интервенцията пациентът вече се е раздвижил, а на следващия ден се изписва от болницата. Този съвременен метод на лечение се използва в целия свят, както и при нас. Той непрекъснато се развива и подобрява поради добрите си резултати и ниския процент на усложнения. Целта на този тип лечение, както и на оперативното, е да се намали болката в крайника, по-бързото заздравяване на раните и предотвратяване на ампутация. Също така да се предотврати исхемичният мозъчен инсулт. Пациентите, които не са подходящи за ендоваскуларна хирургия се подлагат на оперативно лечение при тежко протичане на заболяването в неговите крайни стадии. Оперативното лечение е добре познато на хората, като се е доказало през годините с добри дългосрочни резултати. При него най-често целим
да „заобиколим“ увредените артерии и да създадем нов път на кръвта, като създаваме байпас
При пациенти преживели исхемичен мозъчен инсулт или като профилактика от него, може да се извърши каротидна ендартеректомия. Това е оперативна намеса, при която се премахва плака (стеснение) от вътрешната сънна артерия. Точно тези атеросклеротични плаки често са причината за мозъчния инсулт. Понякога в борбата за спасяване на крайника се използват както ендоваскуларни, така и оперативни методи на лечение, които винаги са съобразени с общото състояние на пациента.
- Какви са усложненията на периферната артериална болест и как да се предпазим от тях?
- Както е при повечето заболявания, до усложнения се стига в крайните стадии на болестта. Забавянето при диагностицирането, а също и липсата на адекватно лечение, може да доведе до ампутация на крайника, което е усложнение на периферната артериална болест.
Въпреки напредъка на медицината и съдовата хирургия, честотата на ампутациите все още е висока
дори в развитите страни. Когато това съдово заболяване е в последния си стадий, ампутацията може да е единствения метод на лечение, спасявайки живота на болния. Важно е, мъжете на възраст над 50 години и жените над 55 години, който имат един или няколко от тези рискови фактори: захарен диабет, високо кръвно налягане, повишен холестерол или са пушачи, да провеждат веднъж годишно преглед при съдов хирург, дори при липса на оплаквания. Пълният съдов преглед отнема от 10 до 15 минути и дава информация за състоянието на всички съдове в човешкото тяло, без сърцето. Тези 10 минути, веднъж годишно, може да предпазят човек от ампутация на крайник, исхемичен мозъчен инсулт, а понякога и да спасят живот. Не трябва да забравяме, че човек е на толкова години, на колкото са съдовете му.