В събралата на 14 май море от хора пъстра Европейска нощ на музеите, чието 19-о издание наистина се превърна в истинският културен фестивал на Русе по сполучливото определение на Цвета Ненова /в. „Утро“, бр.93 от 16.05. 2022 г./, някак мимоходом и незабелязано във фонда на изследванията на русенската история се появи едно ново регионално издание - „Наши и чужди извори за историята на град Бяла и Беленския край“. Припомних си думите на един от изтъкнатите русенски краеведи Кънчо Бакалов (Бог да го прости), че едва ли има селище от Русенския регион, което да няма написана своя краеведческа история. Такава „тухличката“ в темелите на паметта прибави и Дянко Колев, който е издирил, анализирал и описал талантливо историята на град Бяла.
Не за да правя комплименти на автора, не мога да не посоча, че пословичната му упоритост даде живот на това ново изследване за едно селище в нашия край със специално място в историята ни, което и днес живее своя градски живот. 
Тръгвайки от един основополагащ камък, какъвто е излязлото през далечната 1937 година антропогеографско проучване на Бяла на Стоян Марков (фототипно преиздадено през 2018 година от самия Дянко Колев) и преминавайки през редица други местни издания, сред тях и негови трудове, авторът стига до новата си книга за българските и чужди сведения за историята на Бяла и Беленския край.
Историографски погледнато, той се е постарал да обедини в едно някои на пръв поглед трудно съвместими документи: османските регистри „съжителстват“ с репортажите от Руско-турската война от 1877-1878 година и с пътеписите на Каниц, на Феликс дьо Божур и други пътешественици...
Краткостта и малкият обем на изданието оставят усета за нещо недовършено, за нещо недонаписано. Вярно е, че историята е океан, вселена от факти и събития. Точно в това е достойнството на книгата - че не ни предлага авторски съждения и виждания, а само нов историографски прочит на някои известни, а и - особено ценно - на неизвестни документи. Историята на Бяла оживява без грим и интерпретации. Посочени са фактите и от тях всеки според възможностите и познанията си на големия национален и европейски контекст може да сглоби своята картина.
На фона на всичко това буди все по-голямо недоумение равнодушието на местните хора, на местната власт ако щете! Толкова ли е далеч Русе от Бяла, нямаше ли кой да дойде и официално да благодари на Дянко Колев, да го подкрепи публично и да покаже, че родният му град оценява това, което прави и е направил през годините? Впрочем да не забравяме и това, че Дянко Колев е учредител и пръв председател на Общински комитет „Васил Левски“ в град Бяла.
Мостът на Кольо Фичето, музеят и преклонението пред Панайот Волов и Юлия Вревска, Янтра, хандбалът /най-новата гордост на града/ - да, всичко това е Бяла. Но Бяла не е само това!