Един прелюбопитен войнишки паметник прави впечатление в двора на църквата в село Табачка - върху  постамент от дялан камък се извисява фигурата на войник с шинел и опряна при нозете пушка, с две гранати в  ръце и една с ръкохватка пред ботушите му. Особеност в скулптурата, която отдалеч се набива на очи, са мустаците, веждите и очите на войника, а също и гранатите, боядисани с черна боя, макар монументът да е изработен изцяло от камък. Неестествен е и ъгълът, под който е свита дясната ръка, която се готви да хвърли бомбата.
Добавянето на колорит върху камъка изглежда наивистично и смешно, но затова пък е магнит за любопитния турист - кара го непременно да се отбие в църковния двор и да разгледа отблизо интересната находка. И така разбира, че паметникът е издигнат през 1926 г. и е посветен на загиналите мъже от Табачка в Балканската война и в Общоевропейската война (Първата световна война). Имената им са изписани от трите страни на пиедестала. Открива и кой е авторът му - „майстор - самоук скулптор Косатов Александър Маринов“. Това вече обяснява някои несъвършенства на войнишката фигура, като например необичайното положение на ръката, която замахва с гранатата. Но, разбира се, не това е главното. 
По-важното е, че скулптурата излъчва останалите като образци във военната история гордост, смелост и решителност да се бият до победа 
Кой е този самоук скулптор, откъде е, имал ли е друго занятие, какъв човек е бил?
Такива въпроси си задавам и решавам да публикувам творбата му във фейсбук. Два дена по-късно получавам телефонно обаждане и личността на загадъчния майстор вече е разкрита. Оказва се, че много преди любопитството да ме загложди, председателят на настоятелството на читалище „Отец Паисий 1927“ в село Мечка Ивалинка Цанкова е започнала да издирва информация за Александър Косатов. 
През миналата година случайно й попада една книжка-албум със заглавие „Военните паметници в Русенска област“, издадена през 2015 година по инициатива на Регионалния съюз на офицерите и сержантите от резерва и запаса /РСОСРЗ/ и клуб „Родолюбие“. Докато я прелиства, погледът й се спира на името на Александър Косатов от село Мечка, изпод чиито ръце са сътворени шест войнишки паметника в Поломието - един в родното му село, този в Табачка и други четири в Кошов, Пиргово, Тръстеник и Долапите. От изданието става ясно, че четири от монументите са издигнати в дворовете на местните църкви, а тези в Кошов и Тръстеник съответно на площада зад църквата и до фурната. Не на всички паметници името на автора им е изсечено в камъка, но изследователите, които са подготвили албума, смятат, че имат достатъчно основания да твърдят, че изброените са дело на Косатов. А те са: символите, с които си служи; войнишките фигури там, където ги има; идентичните текстове на посвещенията; датировката на строежа им. Накратко казано, стилът и общата прилика между творбите, които носят неговото име, съответстват напълно с тези, които не са подписани.  
„Паметниците са подробно описани в албума, но сведенията за майстора бяха крайно оскъдни.
Знаеше се само откъде е и това, което той самият е издълбал върху постаментите - „майстор - самоук скулптор Косатов Александър Маринов“. Реших, че делото на този човек е гордост за Мечка и си заслужава да се издири повече информация за него, а и читалището е призвано да съхранява културната и историческата ни памет. За самата мене беше изненада, че той е направил толкова паметници в община Иваново, а в летописната книга на Мечка не намерих нищо за него“, разказва Ивалинка Цанкова, чието име скоро влезе в местните медии заради факта, че е на трето място в листата на БСП и колицията около нея за предстоящите избори. 
Но не заради изборите или политиката въобще, а
заради привързаността си към родния край и славните и красиви страници в историята му Ивалинка Цанкова започва да попълва пъзела
с образа на майстора, като се свързва с някои от неговите родственици.
За съжаление, сведенията им са оскъдни, никой не помнел нито кога е роден, нито кога е починал. Затова се насочва към архивите на кметствата в Мечка и Пиргово, но и в тях не намира нищо за Александър Косатов.
Тогава тръгва към друг сигурен извор - църковните книги. И настина регистрите на църквата „Св.апостоли Петър и Павел“ в село Мечка пазят тази информация. Самоукият скулптор е роден на 22 януари 1888 г., същата година на 28 януари е кръстен, а краят на дните му идва на 2 януари 1961 г., малко след като е навършил 73 години. 
Получената информация е ценна, но Ивалинка Цанкова иска да издири и снимка на този самороден талант. Така, разпитвайки от човек на човек, стига до внучката на Александър Косатов - Маринка Маринова Александрова. Тя пази като реликва негова малка снимка, която Ивалинка Цанкова преснима и увеличава. Тази жена я насочва и към бившия кмет на селото от 1991 до 1999 година Тодор Борисов, племенник на скулптора. Оказва се, че той
пази личен спомен от вуйчо си
Пред „Утро“ племеникът разказа, че го помни като едър и достолепен човек. Други свои впечатления от личността на вуйчо си Тодор Борисов няма, защото е бил едва 5-6-годишен, когато самоукият майстор си отива от този свят. Но от разказите на майка си Веселина Маринова, една от двете му сестри, знаел, че вуйчо му е бил добър каменар, самороден талант, заради който бил търсен в цялата околия. Когато правил войнишкия паметник в Табачка, взел със себе си Веселина, която тогава била още девойка, да му готви и пере.
Борисов споделя още, че като тачен майстор каменар Александър Косатов е работил и при изграждане на Съдебната палата в Русе.
„Една любопитна подробност от биографията на самоукия скулптор е, че 
първата му жена е италианка
Баща й имал гемии по Дунава. От нея вуйчо Санди, тъй му викали близки и съселяни, нямаше деца,  тя е починала твърде рано. Децата му са от втората му жена“, добавя щрихи към живота на майстора от Мечка бившият кмет.
Преклонението на вуйчо му към паметта на загиналите български воини е възпитана у него от баща му Марин, смята племеникът.
„Викали му Даскала, бил един от първите учители в селото. По думите на майка ми, той е бил сподвижник на Баба Тонка“, уточнява Тодор Борисов. 
Освен на войнишките паметници Александър Косатов е автор и на скулптура, посветена на Трифон Зарезан - един от оброчните камъни на покровителя на лозарите и винарите, с които Поломието и целия регион са известни. Върху постамент били изсечени бъчва за вино и лоза с два грозда. Намирала се край пътя между селата Мечка и Тръстеник, но е изчезнала преди много години. Днес единственото свидетелство за съществуването й е една снимка.
На нея Ивалинка Цанкова се натъква в създадената от родения в Мечка и живеещ в Бургас Румен Христов фейсбук група „Село Мечка, Русенско, в ретро снимки“. 
Издирването на сведения за Александър Маринов Косатов ще продължи
Председателят на читалищното настоятелство в Мечка се надява да събере още любопитни подробности за живота и личността на автора на ценните войнишки паметници в община Иваново, с които да се попълни евентуално ново издание на инициирания от РСОСРЗ албум „Войнишките паметници в Русенска област“.
„Това беше една инициатива, за която привлякохме като наши партньори Държавния архив, Регионалния исторически музей, Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ и младежи доброволци. Тя беше финансирана от нас и от Министерството на отбраната. За да съберем публикуваната информация, работихме на терен и в архивите, но не стигнахме до църковните регистри“, коментира председателят на РСОСЗР Димитър Вълков.  Той е впечатлен от новите сведения за Александър Косатов и е убеден, че си заслужава преиздаването на книжката, защото е важно да съхраним паметта за предците ни и за делата им.