Д-р Гюлер Солакова е завършила Математическа гимназия “Баба Тонка” в Русе. През 2009 г. се дипломира в Медицинския университет във Варна. Специализира онкология в Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология в София в клиниката на Проф. Галина Куртева, като защитава специалност през 2018 г. От февруари 2020 г. е назначена на работа в Комплексния онкологичен център в Русе като ординатор. Професионалните й интереси са свързани със специалността й, но и с психология. Освен това спортува и има интереси в областта на здравословното хранене.

- Д-р Солакова, в битката с онкологичните заболявания се внедряват все по-интелигентни лечения, едно от които е имунотерапията. Доколко това е нов вид лечение на рака?
- Имунотерапията не е нов вид лечение на рака. Една от първите форми на имунотерапията е приложението на БЦЖ ваксината при лечение на карцином на пикочния мехур. Но механизмът, по който тя активира имунната система, не е напълно известен и е доста неспецифичен. Има и други лекарства като интерферон и интерлевкин, които също имат неспецифичен имуномодулиращ ефект. 
- Откога датира използването на тази ваксината при лечението на рак?
- БЦЖ ваксината е стандарт на лечение при пациентите с карцином на пикочния мехур от 1977 г. Оттогава са разработени нови лекарства и съвременните имунотерапевтични медикаменти имат
специфичен механизъм на действие, добра поносимост и по-висок процент на отговор
Първото лекарство от модерните checkpoint инхибитори е одобрено от FDA (Агенция за контрол на храните и лекарствата към Министерството на здравеопазването и социалната политика на САЩ) за лечение на метастатичен меланом през 2014. 
- Какъв е механизмът на действие на имунотерапията и каква е целта на лечението?
- Една от основните туморни характеристики е потискането на имунната система от страна на тумора, елиминирайки естествената защита за борба с туморните клетки. Имунотерапията, от своя страна, прави така, че да отпаднат тези механизми, като активира имунната система отново. По този начин
клетките на имунната система на пациента се използват за борба с раковите клетки
Активираните имунни клетки се делят, отделят цитокини и проявяват цитотоксичен ефект върху туморните клетки, т.е. убиват туморните клетки. 
- При какви видове рак е приложима имунотерапията?
- Имунотерапията е приложима при имуногенни тумори, тоест тумори, които подобно на вируси и бактерии могат да бъдат разпознати от имунната система като чужди, след което да бъдат атакувани и унищожени. Търсят се методи, чрез които неимуногенни или слабо имуногенни тумори да бъдат превърнати в имуногенни. Това става чрез едновременното приложение на химио- и лъчетерапия с имунотерапия. Химио- и лъчетерапията води до смърт на раковите клетки, което, от своя страна, води до отделяне на туморни антигени, които биват разпознати от имунната система. По този начин първата стъпка за нейното активиране е направена.
Приложението на имунотерапията се изследва при всички злокачествени тумори
Някои видове рак отговарят на имунотерапевтичното лечение, други не. Целта е да можем да разпознаваме тези, които ще отговорят на имунотерапия и да ги лекуваме с този метод, т.е. търсят се маркери на отговор. 
Както казах, през 2014 година FDA одобрява първото лекарство от групата на immune checkpoint инхибиторите (нов вид специфична имунотерапия) за лечение на злокачествен меланом. Заболяване с изключително злокачествен ход на протичане, за което преди това нямаше ефективно лечение. Вторият вид тумор, който успешно лекуваме с имунотерапия, включително и в КОЦ- Русе, е карциномът на бял дроб. Той е на първо място по честота и смъртност сред солидните тумори. Затова е важно да бъде лекуван ефективно.
След успешното въвеждане на имунотерапията при тези две локализации следва одобрение в световен мащаб на имунотерапевтични лекарства при рак на бъбрек, рак на глава и шия, Меркелов карцином, стомашен карцином, недребноклетъчен карцином на бял дроб, плоскоклетъчен карцином на кожа, карцином на хранопровод, мезотелиом, уротелен карцином. В КОЦ-Русе имаме пациенти с метастатичен меланом, недребноклетъчен и дребноклетъчен карцином на бял дроб, карцином на пикочния мехур, които лекуваме с имунотерапия.
- Каква е ефективността при различните видове рак?
- Активираната от имунотерапията имунна система може да запомня раковите клетки. Тази имунна памет може да доведе до дълги ремисии.
Дори след преустановяване на лечението ефектът от него продължава във времето
Проучване, проведено в калифорнийския университет, показва, че 5-годишната преживяемост при авансирал карцином на бял дроб при лекуваните с имунотерапия пациенти е повече от 15%, пре подгрупа от тези пациенти, при които има експресия на PDL1 (това е протеин, чрез който туморните клетки потискат имунната система), 5-годишната преживяемост е 25%. Преди въвеждането на имунотерапията в клиничната практика 5-годишната преживяемост при пациентите с авансирал карцином на бял дроб беше около 5%. При метастатичен меланом средната преживяемост преди въвеждането на имунотерапията беше около 6 месеца. Сега тази стойност се измерва в години.
- Как се прилага имунотерапията и колко процедури са необходими за постигане на ефект? 
- Имунотерапията се прилага под формата на
интравенозни инфузии за 30-60 мин на всеки 3 седмици
Лечението продължава до 2 години, до неприемлива токсичност, докато има клинична полза или истинска  прогресия на болестта. 
- Какви изследвания се правят, за да се установи кои пациенти са подходящи за такова лечение?
- В момента в клиничната практика изследваме PDL1 върху туморните клетки. Прави се имунохистохимично изследване на част от туморна тъкан, взета по време на биопсия или оперативно отстраняване на тумора. Изследването е бързо и евтино, но не всеки пациент с висока експресия отговаря. Вярно е и обратното. Пациенти с ниска експерсия или липсваща могат да отговорят на имунотерапия. Също така експресията на PDL1 се променя във времето. Има други маркери, продължават да се търсят нови, но засега не се използват рутинно в клиничната практика.  
- Достатъчна ли е имунотерапията за лечението на изброените видове рак и кога се налага тя да бъде комбинира с други методи?
- Достатъчна е за лечението при силно имуногенни тумори. При останалите
се комбинира с лъчетерапия и химиотерапия, тъй като тези два метода увеличават туморната имуногенност
- Има ли странични ефекти и какви са те?
- Всяко лечение има странични ефекти. Няма лечение без странични ефекти. Целта е те да не са тежки и да не водят до фатални събития. Обобщено, страничните ефекти от имунотерапията са свързани с активираната имунна система, която освен туморните клетки, може да атакува всеки един орган на човека. Често това са щитовидната жлеза, белият дроб, червата, черният дроб. За овладяване на страничните ефекти се прилагат кортикостероиди, които са имуносупресори.
- Платено ли е това лечение от НЗОК?
- Да, 100 процента.