В събота русенци ще бъдат изправени пред предизвикателството да избират къде да отидат, за да си напълнят душите, очите и сърцата с изкуство. На централния площад ще се редуват русенски и гостуващи групи от вече традиционния Грийн рок фест. В Художествената галерия ще ги чака новооткритата изложба на Зюхтю Калит и Евгени Петров. А на кея, на горната палуба на ресторант „Понтона“, ще се случи нещо за първи път - арт базарът на Русе Арт Проджект. 
Събитието обещава да се превърне в изключително цветно, оригинално, стилно и забавно приключение. Гаранции за това дават и двете „генерални репетиции“, които направиха през юли и август двете русенки, които са в ролята на главните ентусиастки и организаторки на арт базара: майсторката на кукли и красоти от плат Силвия Кузманова и майсторката на интригуващи бижута Венета Русева. 
Базарът на вода ще посреща посетители от 10.30 часа 
и се планира да продължи до 20.30 ч. 
Ценителите на ръчно изработени украшения, аксесоари, картини, кукли, чанти, албуми и рамки, миниатюри, аксесоари за домашни любимци ще открият нещица, които няма къде да видят другаде, тъй като всяко от изделията е неповторимо. Участниците са десетина автори от Русе и няколко от София и от Варна. 
„Истината е, че ни омръзна постоянно да ходим в София, за да показваме какво правим“, смеят се Силвия и Венета. 
А те постоянно пътуват до столицата, където често се провеждат такива арт базари, празници и фестивали на авторски уникати. В последните четири-пет години и двете правят това упражнение доста често /това, разбира се, означава, и че столичани доста често си организират подобни шарени събития/. Случвало се е от русенския базар в мола направо да хващам автобуса за София в четири следобед, казва Силвия. 
„Там е хубаво, има атмосфера, виждаш се с колеги, с приятели, а и голяма част от клиентите вече ни познават, с тях също вече сме приятели, с две думи, общуването е едно от най-ценните неща на тези сбирки“, обяснява Венета. И веднага добавя: „Но пък тези пътувания стават и доста изтощителни. Иска ти се да седнеш и да работиш - а твърде много време губиш по автобусите. 
Колко пъти ми се е случвало на път да ми хрумне идея - записвам си, скицирам
но така ми се иска веднага да седна и да започна да правя това, което ми е родило въображението“. 
„Вярно е, че именно атмосферата е най-завладяващото нещо на тези базари. Тя те държи дни след това. Това настроение наистина е много ценно. И затова от доста време с Венета си мислим защо пък да не направим това и в Русе“, допълва Силвия. 
И двете малко се притесняват от това какво ще се получи - обичайната предпремиерна треска. И двете много добре знаят, че русенци са особени хора, те реагират малко по-сдържано, нямат трайна положителна нагласа да възприемат авторски творби, които освен че са оригинални и няма две еднакви, са и относително скъпи - както е и редно за нещо, което е направено на ръка. „От друга страна, може би нямат положителна нагласа просто защото не им се предлагат подобни неща - разсъждава на глас Венета. Когато магазините в града ти са пълни с конфекция, не винаги от най-качествената, а истинските бутици са рядкост, да не говорим за магазинчетата-ателиета, където човек с вкус може да се порадва на необичайна свежа идея - тогава как хората в такъв град да свикнат да възприемат оригиналното и различното?“ 
Силвия и Венета много се надяват не само да създадат едно интересно и шарено събитие, но и да отворят вратата към вълшебството на ръчно изработените уникати, като така да проправят път на тази култура, тъй популярна и харесвана в много европейски градове, а и в няколко български. 
„Иска ни се клиентите да свикнат с това, че могат да дойдат в нашите ателиета просто да разгледат какво правим и какво предлагаме, без да се притесняват да поискат да им покажем всичко, което привлича погледа им. 
При нас всичко може да се пипне, да се премери, да се разгледа
Обикновено когато влязат при нас, хората са плахи, застават на метър - метър и половина от щанда и боязливо разглеждат. В София са свикнали и с удоволствие се възползват от приятелската атмосфера, която цари и в ателиетата, и на базарите. Но със сигурност нещата ще се разчупят и тук. На първия базар, който направихме в моето ателие „Натюрел“, посетителите идваха притеснени - каним ги да ги почерпим, те се дръпват назад: „Ама аз нищо няма да си купя!“. Нищо, казвам им, просто се отпуснете и се чувствайте добре. Толкова ни се иска да разчупим тази черупка... Може пък и да стане - на втория базар в ателието „СисАрт“ на Силвия дойдоха повече хора, вече не бяха така сковани“, казва Венета. 
„Да, хареса им, после писаха във Фейсбук и питаха кога ще има пак“, вмята Силвия. 
„Нашите продукти са от такова естество, че без контакт не става“, казва Венета.
А Силвия обяснява: „Много е лесно да продадеш един продукт за 5 лева. Нашите цени често пъти са от 30, 40 лева и нагоре. Затова трябва да имаш връзка с клиента и ако се налага, да му обясниш колко труд е вложен, за да стане неповторимо това, което е привлякло вниманието му“. 
„Не да убеждаваш, а да обясняваш какво си вложил - че всяко листенце е направено ръчно, че има сребро, че има кристали Сваровски“, посочва Венета.
„А колко време изработваш едно нещо - това е отделен въпрос“, усмихва се Силвия. 
Двете имат клиенти от цялата страна - от София, Варна, Пловдив, Бургас. 
„Много вярвам в потенциала на русенци, вярвам и в това, че има русенски автори, които имат какво да покажат, но и че има и русенци, които ще оценят базара“, казва Венета. 
Това, което правим, не е просто продажба - то е празник
добавя Силвия. 
В събота посетителите отново ще имат удоволствието да опитат разни изтънчени вкуснотии, ще видят с очите си как се рисуват шалове от коприна, за децата ще има детски работилнички, а вечерта, когато притъмнее, ще звучат джазови интерпретации на тромпет. 
„Дано да се получи“, казва Силвия. Тя самата прави своите неповторими кукли от четири години. Преди това е изработвала завивки - апликирала, бродирала, сглобявала пачуърк. „Винаги съм искала да изработвам кукли, но нямах смелостта да започна. В началото гледах от картинки и сама постигах методиката. Е, помагаше ми това, че съм завършила Техникума по облекло, оттам са ми уменията да шия. Всъщност, не обичам да шия дрехи. Като завърших, 6 години работих в завод „Зита“ като чертожник, после 10 години бях в бебешкия магазин „Слънчо“ - тогава започнах да правя завивките. Шефовете ми ги харесаха и започнахме да предлагаме от моите работи. После работех в още два магазина, а междувременно вече заваляха поръчките - и стана така,че денем работех в магазина, а нощем шиех. Тогава мъжът ми каза: „Скачай в дълбокото!“. И се заех само с това - сега съм зарината с поръчки. Но все пак, едно е да ушиеш една завивка, та макар и с апликации, съвсем друго е да направиш кукла - моите най-големи кукли са по около 30 сантиметра. Имам и мънички, по 14 сантиметра. Шиенето става изключително бавно, трудно е - но на мен ми е приятно. 
Напоследък съм се пристрастила по едни мечки и лисици от специален мохер
По едно време бях направила цяла серия на Зайчето Питър с онова негово умопомрачително палтенце... Харесвам си всички кукли - и Пипи стана хубава, а Алиса също се получи много добре. Имам и една любима - Кая се казва“, разказва Силвия. 
„На мен всяко последно нещо, което съм направила, ми е любимо“, усмихва се Венета. Тя е завършила Европейското училище с английски и руски. След това взема педагогическа диплома от Русенския университет и работи известно време като възпитател в частна занималня. „От малка рисувах и шиех играчки, още като ученичка съм шила играчки-животни, чанти съм си шила, панталони. И все залитах по модни аксесоари. После започнах да правя картички, скрапбукинг. Това обаче поглъща много труд и много материали, а не можеш да му дадеш цената. И така в един момент преди 10 години открих полимерната глина. А тя се оказа моята голяма любов. Започнах да се самообразовам - по метода проба-грешка. Повечето неща, които правех, отиваха в коша, колко пъти съм откривала топлата вода... Сега вече има видеоуроци, материали, инструменти, но когато аз започвах, нямаше такива екстри. 
Бях видяла една американска майсторка как моделира с клечки за зъби 
- за такива бижута ти трябват много фини инструменти. Днес имам всякакви инструменти, но продължавам да ползвам клечките за зъби. Много неща открих сама, а така открих и моя собствен стил и моята техника“, разказва Венета. Ателието й е като вълшебно царство от приказките, където блещукат обички-плодчета, черешки, къпинки. Къпините са ми най-любими - правя ги зрънце по зрънце, засмива се Венета. И показва своята съкровищница с бижута - и за малки, и за големи, по-закачливи, други сдържано елегантни, изящни, изискани за специален случай и по-делови за ежедневието.
Силвия и Венета са се запознали на базар в русенския мол. Двете се надяват, че пъстрото събитие, което двете са организирали с толкова много труд и с още повече съкровено желание да бъде успешна тази първа стъпка, ще се превърне в щастлива среща и за посетителите, и за авторите, които със сигурност ще срещнат свои съмишленици и ще открият нови приятелства и полезни познанства. Дали това ще се получи - остават само двайсет и няколко часа до отговора на този въпрос. В събота, от десет и половина сутринта до осем и половина вечерта на горната палуба на „Понтона“!