Градската гнездова експанзия на най-едрия див гълъб у нас започна през 2016 година. Тогава установих, че една двойка гнезди на 300 м от идеалния център на Русе, в частен имот, а гнездото бе построено върху смърч. Тази двойка продължава да гнезди вече пета година на същото място. 
Започнах да забелязвам гривяци по време на размножителния сезон в почти всички части на града и днес оценявам гнездовата им популация на около 15-20 двойки. 
Една бърза анкета във фейсбук страницата „Птиците в България“ показва, че гнездова експанзия е установена и в други големи български градове: София, Варна, Пловдив, Бургас. Градската експанзия е следствие от общото нарастване на популацията в страната. Това е интересна констатация, тъй като гривякът не е защитен биологичен вид и на всичко отгоре е законен ловен обект и желан трофей от много десетилетия.
Няма да правя екстериорно описание на птицата, тъй като всяко описание бледнее пред една добра фотография. Само ще отбележа, че няма полов диморфизъм в оперението на мъжкия и женски екземпляр. Мъжкият е малко по-едър и през есента теглото му достига до 600 грама. Народното име „гривяк“ е свързано с гривата по оперението на задната и странични части на шията. „Гривата“ има релефно и цветно измерение. Тя особено добре се откроява при настръхване на перата и това се вижда добре на една от фотографиите.
В дивата природа гривякът гнезди по дървета, а обикновено гнездото е разположено на височина 4-5 м от земята. До скоро се приемаше, че местообитанията му са свързани с широколистни и смесени гори или горски ивици и по-големи групи дървета. Но пролетта ме изненада и в това отношение - открих гнездо в открита местност (пасище) с редки единични дървета, построено в глогов храст не по-висок от човешки ръст, а самото гнездо бе на един метър от земята. 
Обикновено отглежда две малки. В някои части на страната отглежда две поколения в годината. През есента птиците се събират в ята, които могат да достигнат до хиляда екземпляра. В края на март ятата започват да се разпадат и започва оформяне на брачните двойки.

Илиян ВЪЛЧАНОВ