Всяка година на 25-ти май се отбелязва Световният ден за борба с болестите на щитовидната жлеза. За жалост тези заболявания са често срещани не само при възрастните, но и при децата. През последните години диагностиката им е значително подобрена, а оттам и лечението им. За тези заболявания при децата д-р Мариана Москова - детски ендокринолог и педиатър в ДКЦ-2, гр. Русе - споделя:

“Щитовидната жлеза е орган с форма на пеперуда и е разположена на предната страна на шията. Тя изработва хормони, контролиращи растежа, съзряването на тъканите и органите, обмяната на веществата и енергията и участващи в управлението на обмена на калция в костната система.

Намалената функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) може да бъде вродена или придобита. Вродената най-често се дължи на аномалия в развитието на щитовидната или хипофизната жлеза. Придобитата се получава от радиация, някои медикаменти и химически вещества, излишък или недостиг на йод в храната и др. Най-честата причина за това заболяване при децата и юношите е резултат от действието на собствени или чужди антитела - автоимунен тиреоидит (тиреоидит  на Хашимото). Най-честите симптоми на заболяването са: лесна уморяемост, умерено наддаване на тегло (не повече от 2,5-5 кг), зиморничавост, суха кожа, косопад, запек, забавяне на растежа и други. Понякога отпред на шията може да се забележи и опипа подутина, която представлява увеличената щитовидна жлеза.

Една от причините за увеличена функция - болестта на Грейвс или Базедова болест, подобно на други автоимунни заболявания, често се среща в няколко члена на семейството и/или в  няколко поредни поколения. Установява се предимно при подрастващите, повече при момичетата, отколкото при момчетата. Симптомите на това заболяване включват: уголемяване на щитовидната жлеза, загуба на тегло, обилно потене и чувство за горещина,  учестен пулс и усещане за сърцебиене, уголемяване и изпъкване на очните ябълки и др.

Към диагностициране на придобит хипо- и хипертиреоидизъм насочват внимателно събраната анамнеза и щателният преглед от лекар-ендокринолог. Назначават се изследвания на хормоните, произвеждани от щитовидната и хипофизната жлези. Вроденият хипотиреоидизъм се открива рано, като преди изписването на бебето от родилното отделение се взема капка кръв от петичката и се изпраща в Национална лаборатория по хормонален скрининг.

  Възли и рак на щитовидната жлеза в детска възраст се срещат рядко, диагностицират се с помощта на различни образни изследвания и се лекуват в зависимост от конкретната ситуация.

Обикновено родителите наблюдават добре децата си и при притеснения и съмнения често започват сами да се информират и да им провеждат изследвания. Това понякога е ненужно, понякога е недостатъчно и води до забавяне на правилното диагностициране. Правилният подход е децата с горепосочените оплаквания и симптоми да се обърнат към личния лекар. Той трябва своевременно да ги консултира с детски ендокринолог, за да се постави правилна диагноза и за да се избере най-подходящият начин на лечение.“

Д-р Москова, каква функция изпълнява щитовидната жлеза и кои са най-честите заболявания при децата?

Щитовидната жлеза е орган с форма на пеперуда и е разположена на предната страна на шията. Тя изработва три хормона  - тироксин, трийодтиронин и калцитонин. Първите два контролират растежа, съзряването на тъканите и органите, обмяната на веществата и енергията, а третият е един от факторите, управляващ обмена на калция в костната система. Недостатъчната функция на жлезата се нарича хипотиреоидизъм, а повишената – хипертиреоидизъм. Понякога те се съпровождат от увеличение на жлезата, т. нар. струма (гуша). Щитовидната жлеза е тясно свързана с хипофизата и другите жлези с вътрешна секреция.

От какво се причиняват тези заболявания?

Намалената функция (хипотиреоидизъм) може да бъде вродена или придобита. Вродената най-често се дължи на аномалия в развитието на щитовидната или хипофизната жлеза или в неправилната им функция, в следствие на различни генетични и външни фактори. Придобитият хипотиреоидизъм се получава от радиация, някои медикаменти и химически вещества, излишък или недостигът на йод в храната и др. фактори. Най-честата причина за това заболяване при децата и юношите, обаче е резултат от увреждане на щитовидната жлеза от действието на собствени или чужди антитела - автоимунен тиреоидит (тиреоидит  на Хашимото).

Когато става въпрос за свръхпроизводство на щитовидни хормони в кръвта (хипертиреоидизъм), отново най-разпространеното е автоимуннно заболявание - болест на Грейвс или Базедова болест, по имената на първите двама лекари, които са я описали. С времето това води до уголемяване на щитовидната жлеза. При много пациенти очите стават изпъкнали поради оток на тъканите зад окото. Често болестта на Грейвс, подобно на други автоимунни заболявания, се среща в няколко члена на семейството и/или в  няколко поредни поколения. Хипертиреоидизъмът е най-често срещан сред подрастващите, по-често при момичетата, отколкото при момчетата. Може да се срещне и при по-малки деца от двата пола, както и в зряла възраст, когато отново се наблюдава по-често при жените, отколкото при мъжете.

Какви са симптомите, които пораждат съмнение за болест на щитовидната жлеза?

Най-честите признаци на хипотиреоидизъм са: лесна уморяемост, умерено наддаване на тегло (не повече от 2,5-5 кг), зиморничавост,  суха кожа, косопад, запек, забавяне на растежа и други. Понякога отпред на шията може да се забележи и опипа подутина, която представлява увеличената щитовидна жлеза.

Симптомите на хипертиреоидизъм включват: уголемяване на щитовидната жлеза, загуба на тегло, обилно потене и чувство за горещина при нормална за другите хора температура,  учестен пулс и усещане за сърцебиене, затруднено справяне с учебния материал, смяна на настроението и прекалена възбудимост, трудности при заспиване и лош сън, уголемяване и изпъкване на очните ябълки, треперене на ръцете, ускорен чревен пасаж  - изхождане на нормални изпражнения няколко пъти дневно или поява на диария, внезапно и бързо израстване на височина и проява на признаци на пубертет у деца в предпубертетна възраст, главоболие, повишено кръвно налягане, повишена кръвна захар, често уриниране, повишена жажда и др. Не е задължително всички признаци да са налице при всяко дете или тийнейджър с хипертиреоидизъм.

Как се диагностицират тези заболявания?

С цел ранно откриване на вроден хипотиреоидизъм и своевременно започване на лечение се провежда скрининг, още преди изписване на бебето от родилното отделение, като се взема капка кръв от петичката, накапва се върху филтърна бланка и се изпраща в Национална лаборатория по хормонален скрининг. В случай на откриване на заболяването веднага се информират родителите, личния лекар и регионалния детски ендокринолог и се  започва лечение.

Към диагностициране на заболяване на придобит хипо- и хипертиреоидизъм ни насочват внимателно събраната анамнеза и щателният преглед. Назначават се и кръвни изследвания на хормоните, произвеждани от щитовидната и хипофизната жлези - свободният T4, ТСХ, свободен Т3 и др. Тези изследвания  не са скъпи и са възможни във всяка лаборатория. При необходимост се назначават и други хормонални изследвания, а също и образни изследвания (ехография на щитовидна жлеза, рентген и скенер на главен мозък, биопсия и др.).

Възли и рак на щитовидната жлеза в детска възраст се срещат рядко, диагностицират се с помощта на различни образни изследвания – ехография, сцинтиграфия, компютърна томография и др., и се лекуват в зависимост от конкретната ситуация.

Как се лекуват тези заболявания?

Независимо от причината, лечението на хипотиреоитизма се провежда със синтетичен хормон, който се дава под формата на таблетка един път дневно (сутрин). Лечението с него е безопасно и ефективно, но продължава през целият живот под наблюдение на ендокринолог.

  Най-честият метод за лечение на хипертиреоидизма е използването на медикаменти, които потискат производството и отделянето на хормони от щитовидната жлеза. Ако хормоналният баланс не може да бъде постигнат с по този начин, тя трябва да се разруши или отстрани.

Какъв съвет ще дадете на родителите?

Обикновено родителите наблюдават добре децата си и при притеснения и съмнения често започват сами да се информират и да им провеждат изследвания. Това понякога е ненужно, понякога недостатъчно и води до забавяне на правилното диагностициране. Правилният подход е децата с горепосочените оплаквания и симптоми да се обърнат към личния лекар. Той трябва своевременно да ги консултира с детски ендокринолог, за да се постави правилна диагноза и за да се избере най-подходящият начин на лечение.