Здравейте! Омъжена съм, имам четиригодишно дете. Проблемът ми е, че съм безразлична към съпруга ми, а май и към детето. Не знам защо. Дали защото към мен като дете и като тийнейджърка в родното ми семейство след смъртта на мама роднините не проявяваха заинтересованост? Имам брат с една година по-малък от мен и със 7 години по-голяма сестра. Майка ми почина, когато бях на 13 г. Беше работлива и всеотдайна към нас. Скоро след това сестра ми се омъжи. Заминаха за една европейска страна, където се устроиха и се чувстват много добре. Баща ми не знам дали имаше някакъв психически проблем... След смъртта на мама ни остави. Отиде на село при баба и дядо - неговите родители. Пропиля някои семейни имоти, дори вземаше от малкото ни спестявани пари, които си изкарвахме с дребна работа, и от тези, които кака ни даваше. Баба ми (майка на мама) ни посещаваше с брат ми от време на време. Тя предимно гледаше вуйчо ми, който не е женен, но е алкохолик. С брат ми се гледахме сами и оцелявахме някак. Сега си давам сметка, че можехме и да пропаднем твърде рано заради някои неподходящи компании, но пък трудностите много ни сближиха и продължаваме да си помагаме и досега. Той се увлече по наркотиците, но имам твърдо намерение да го извадя от блатото. Аз се измъкнах от неподходящата среда благодарение на мъжа ми, като създадохме семейство. Той ме приема с всичките ми особености и знам, че мога да разчитам на него, каквото и да направя. Предложи брат ми да живее при нас. Двамата се разбират много добре.
Преди няколко години почина и баща ми. Може би е нередно да го кажа, но за разлика от мама не чувствам смъртта му като загуба. Обидена съм, че в онези години останахме сами с брат ми. Никой не ни предложи да живее с нас - да ни поканят при тях или да дойдат при нас. Все едно им бяхме чужди. И аз се отчуждих от всичко и всички. Карам я по течението. Може да се каже, че не съм добра домакиня, у дома обстановката не е твърде за пример. Работя като сервитьорка в заведения - ту дневни, ту нощни. Заради работата ми съпругът ми ме ревнуваше. По негово желание преди време посещавахме семеен психотерапевт, но не сме доволни от получените резултати. Не знам на моменти защо се чувствам толкова зле. Защо съм настроена зле към мъжа си и детето? Глупаво е, че питам Вас, но не ме е напуснала мисълта, че е възможно да го преодолея. Мира, 32 г.

Здравей, Мира! Начина, по който разказваш твоята история, подсказва стремежа ти да подредиш миналото и да си изясниш настоящето. Проблясва и очакването за по-положително бъдеще. В онези години справянето с тъгата по загубата на майка ти се е смесило с големи изпитания и животът изведнъж напълно се е променил, когато с брат ти сте се почувствали
сирачета, загърбени от всички близки
от които сте очаквали опора. 
Критична си към присъствието ти в семейството и отчуждението ти към съпруга ти и детето, но накрая споделяш, че не те е напускала мисълта, че е възможно да го преодолееш. Мислите често съдържат не само разсъждения, но и намерения. Но да видим как се свързват събитията в живота ти, които са засегнали не само теб, но и другите членове от семейството.
Имаш малка възрастова разлика с брат ти и значително по-голяма със сестра ти. Майка ви е починала във възрастта ти, когато човек иска да го приемат като голям, но все още има нужда от възрастните в живота си - да мери сили и умност с тях, да се противопоставя, да знае, че има кой да го утеши, когато се разочарова. Майка ти я споменаваш с обич, но се разбира от писмото, че си зле настроена към баща ти, който,
вместо да се мобилизира в трудната ситуация
считаш, че може би е потърсил улеснение, връщайки се при неговите майка и баща. Не казваш дали и по-рано е избягвал усилията, дали пък неговите родители не са били примерно болни и е трябвало да се погрижи за тях. Вероятно ти се струва, че на фона на семейната ситуация неговият избор може по-добре да бъде разбран при наличие на психически проблем. Сигурно те угнетява споменът как вместо да умножава поне с малко благата за децата си, той е пропилял семейни имоти и е допирал до спестяванията ви, когато в ежедневно се е налагало да се оправяте сами. Не бих искала да го оправдавам, но да вметна някои
щрихи от икономическата картина, когато сте били деца
Обърни внимание, когато дават документални филми или прочети статии в интернет за последните десет години на ХХ век у нас и опитай да си спомниш ситуацията и извън вашия дом. Много семейства се сринаха финансово от безработица и поради трудност да се адаптират към новите условия. Предприемчивите и тези, които имаха работа в стабилни предприятия, незасегнати от закриване, се справиха с по-малко сътресения. На други им беше трудно да се преустроят. Хората прибягваха до заеми, продаваха имоти, за да насмогнат на финансовите задължения. Ако баща ти е бил така затруднен, когато майка ти е починала, може да се е поддал на паника.
В този период и сестра ти е напуснала семейството ви, като се е омъжила. Не казваш да сте се чувствали изоставени и от нея. Заминала е
в чужбина като много други, за да устрои живота си
но оттам е можела да ви помага с пари. Не сте имали опит да разпределяте бюджета си, били сте лишени от грижата на възрастните, в същото време сте имали неограничена свобода без родителския контрол и не сте подминали капаните на неподходящите компании. Времето на юношеството е характерно със склонност човек да опира границите си, да изпробва себе си в различни ситуации, търсейки какъв иска да бъде. Ако има ограничен набор от примери, той е в риск за влияние от групи, в които може да пропадне и от които е трудно да се освободи, особено като вас,
ако в тях се спасява и от самотата
Незапълнената част в душата - от подкрепа, от добри примери, от действия, които развиват полезни умения за живота и доставят удовлетворение от постижения и добро самочувствие, лесно може да се запълни с невротични преживявания или със зависимости - от хора, от наркотиците и алкохол, от хазарт. Ако се пусне по тази инерция, тя го поглъща, както може би е станало с вуйчо ти. Заради него баба ти е заложила на надеждата, че ти и брат ти някак ще се оправите по примера от майка ви, и е избрала да бъде не близо до вас, а до вуйчо ви.
Сами на света
с брат ти, трудностите са ви сближили. Заедно сте се излагали на рискове и заедно сте се спасявали. От пропадане и от подобна инерция те е измъкнал твоят съпруг, с когото сте създали семейство. Може брат ти в този период да се е почувствал напълно усамотял и да се е оставил да го повлече течението. Имаш надежда, че можеш да му помогнеш. Мъжът ти ти дава сигурност, че няма да го изоставите. Добре е, че го подкрепяте, но дали закрилата се съчетава и с приучване към самостоятелно справяне, за да не остане зависим от вашия, като родителски, контрол? Когато изпита чувството, че се е измъкнал и има контрол над себе си, той би могъл да устрои по-добре живота си, а не по примера на баща ти или на вуйчо ти.
Миналото ти, Мира, е белязано със стрес и преживяна несигурност, но с малкото опит за онази възраст си се справила, както си могла, в крана сметка успешно.
Между различни рискове, които водят до пропадане, и нормалния живот
в семейна сигурност, ти си избрала второто. Признаваш приноса на мъжа ти. Вероятно той е чувствителен човек и се досеща, че ти не би била свободна и сигурна, ако братчето ти страда и се проваля. Казваш, че те приема с всичките ти особености - "Карам я по течението. Може да се каже, че не съм добра домакиня, у дома обстановката не е твърде за пример", и че те е ревнувал заради работата ти като сервитьорка. Може така да е изглеждало, а всъщност той да счита, че имаш по-голям потенциал. Дали тази професия ти дава перспектива да удовлетворяваш потребност за лична изява, или и застоят в нея е част от пускането ти по течението? Негова е била инициативата за семеен психотерапевт. Може да сте били настроени за
получаване на резултати от чужда работа за себе си
което е неправилна нагласа. Може да не са ти достигнали търпение, усърдие, склонност да видиш по нов начин живота и отношението с хората, особено с близките, или тогава все още да не си била готова за това. Понякога резултатите идват отложени във времето. Може би настоящото ти писмо е знак, че вече узряваш за личната промяна?
Уверила си се, че можеш да разчиташ на съпруга ти, приема те каквато си, приютил е брат ти, с него се разбират добре. Не ти ли се струва, че животът те е срещнал с човек, който компенсира
точно това, от което сте имали нужда
И сега той е най-близкият ти човек. Може би чувстваш благодарност за този житейски шанс, но си мисля - ако не чувстваш любов? Дали обаче може да се изпитва силно и удовлетворяващо любовта, ако обидата от изоставянето в миналото е заела мястото на всички чувства?
Останала си хладна към баща ти дори при смъртта - като отговор на разочарованието ти, че не сте му липсвали може би? "И аз се отчуждих от всичко и всички". Дали това служи за разрешаване на проблеми, след като се чувстваш зле?
Ако децата не преодолеят негативните чувства към родителите си
се увличат да са техни съдници. Стоят обърнати към тях, втренчени в слабостите им, и към травмите си от детството и така не им достига енергия да се отдадат на настоящето, както майка ти е била отдадена на вас. Не им достигат сили и вдъхновение за работата им и за нуждите на децата им. Пак са отдадени, но на миналото и на болката, изпитана в
годините на най-силната нужда от подкрепа
Днес обаче си голяма. Най-трудното е зад гърба ти, ако се осмелиш да се помириш с миналото и да приемеш всички слабости и странности на твоите близки, като се опиташ да ги разбереш. Би ли могла да си представиш техните разкази за живота им, ако можеха да напишат подобно писмо? Ако отчуждение е твоят отговор към тях, това не е ли същото "Карам я по течението", което може да въвлече в студените води и тези, които се нуждаят от твоята топлина, грижа и обич? На мъжа му трябва понякога за малко да се отрази в подкрепящото огледало, каквото е неговата жена, за да бъде вдъхновен и продуктивен, а за детето е особено важно връзката с майка му да му дава
енергия за живота
Ако майката е хладна, все едно я няма, защото, отказала се от топли емоции, тя лишава и него от това, от което най-много се нуждае. Би ли се противопоставила на течението поне за нещата, които посочи като примери в писмото? Какво би направила без особени усилия днес за съпруга си и за детето? Колко време и напрягане би ти коствало като съпруга и майка да бъдеш слънцето, което осветява и топли своя дом?