Един едър търговец от Босфора, роден в подножието на Царевец, става част от историята на Русе след Освобождението. Това е Стефан Камбуров, активен участник в борбите за църковна независимост. 
Той е търговец в Цариград, един от членовете на Смесения съвет на Екзархията, привърженик на умереното течение сред „църковниците“. Участва в Първия църковно-народен събор в Цариград (23 февруари-24 юли 1871 г.) - първото по рода си българско „народно събрание“ още преди учредяването на Княжество България. Свързва живота си с Русе три години след 1878 г., когато се установява тук със семейството си.
Стефан Камбуров е роден в Търново през 1815 г. През лятото на 1850 г. се жени за 14 годишната търновка Тодора, от която има 8 деца - трима сина и 5 дъщери. От тях Елена (1856) и Атанас (1859), както и три починали момчета - Костадин (1852), (Панайот 1861 г., 1863 г.) са родени в Търново. Следващите - Константин (1866) и Любка (1868), са родени в Цариград. Милка (1869), Райна (1871) и Нивенка (1874) са родени на остров Халки, а най-малкият - Александър (1879) - в Манчестър. Децата му са учили и завършили английски училища в Англия и Цариград.
Първото споменаване на Камбуров като уважаван гражданин и търговец в Цариград
датира от 1858 г. във връзка с набирането на грамотни и будни българчета, които да учат медицина. Инициативата да се издейства разрешение 15 български момчета да бъдат приемани всяка година в Цариградското медицинско училище е на Никола Тъпчилещов. След съответното султанско ираде (от септември 1858 г.), с което се разрешава такъв прием, българските първенци в Балкапан хан в Истанбул, сред които и Ст. Камбуров, организират явяването на 25 момчета от българските земи пред специална училищна комисия, която да избере най-добре представилите се. 
През 1865 г., по Великден, новият посланик в Цариград граф Игнатиев (по модел на своя предходник княз Лобанов-Ростовски) кани на обяд в посолството осем български първенци и търговци в османската столица, с които се запознава и 
споделя новата позиция на Русия за взаимни отстъпки по разрешаване на българо-гръцкия конфликт 
Сред избраните е и Стефан Камбуров. В няколко поредни срещи, инициирани от Игнатиев между българи и гърци, се стига до подписване на проект за решение на спорните въпроси, одобрен от преговарящите страни - подписан от българска страна от д-р Стоян Чомаков, Христо и Никола Тъпчилещови, Стефан Камбуров, Д. Добрович и Захари Хаджигюров. За жалост този проект остава без развитие, защото Патриаршията в крайна сметка не го признава. 
Изследователите на църковните борби на българите през втората половина на ХIХ век разглеждат Ст.Камбуров като подчинен на влиянието на Иванчо Хаджипенчович. Още в началото на участието си в църковните разпри Камбуров е с ясно изразена умерена позиция и действия по църковния въпрос - работи без конфронтиране с гръцките опоненти в спора. Хаджипенчович пристига в Цариград през май 1868 г., за да заеме службата си като член на Държавния съвет и се включва във вече оформената група на умерените, към която принадлежи Камбуров. С яркото си присъствие в живота на столицата обаче, именно Хаджипенчович остава като име, което задава поведение. Не е ясно кога точно Камбуров и Иванчо х. Пенчович се сближават, но този факт се налага от редица податки. 
След изживяна лична драма - поредна смърт на дете - Камбуров е за известно време със семейството си в Лондон
и оттук ръководи търговските си дела. Затова и за около година отсъства от разказите за последващото развитие на църковния въпрос. През август 1869 г. семейството се завръща в Цариград. В домът му на остров Халки се ражда следващото дете на семейството, а Камбуров е отново участник в събитията около решаването на българския църковен въпрос.
След оповестяването на фермана (28 февруари 1870 г.) се организира избирането на едно управително тяло (Смесен съвет), каквото имат и другите църкви в турската държава. Основна задача на този съвет е да състави екзархийския устав, по който да се управлява българската църква. Владиците и дотогавашният привременен съвет решават да се подберат за новия смесен съвет освен петима владици и  десет миряни от около 40 души от по-видните българи, живеещи в Цариград. 
Избрани са следните цариградски жители: Гаврил Кръстевич, Иванчо Пенчович, Георгаки Чалоглу, х. Николи Минчоглу, д-р Чомаков, д-р Хр. Стамболски, Христо Тъпичлеща, Димитър Гешоглу, Стефан Камбуров и Велю Милошев от Ресен. 
Тържествено откриване на църковно-народния събор
в помещенията на Екзархията в Ортакьой на Босфора става в присъствието на всичките 15 членове на Смесения съвет и на 35 представители от всички краища на българските земи. Името на Стефан Атанасов Камбуров се среща в подготвителните заседания на Смесения съвет по събора, както и сред подписалите протоколите на 25-то и 37-то заседание на Първия църковно-народен събор. 
За умерените (около Иванчо х. Пенчович) и крайните (радикалните) около д-р Ст.Чомаков е писано много. Това разделение ни интересува дотолкова, доколкото Камбуров е сред 
наричаните от радикалната българска цариградска преса „инвалидите от острова“ 
(Халки): Иванчо Хаджипенчович, Никола и Христо Тъпчилещови, Стефан Камбуров, братя Золотович, Димитър Гешов, д-р Христо Стамболски, д-р Георги Вълкович, Марко Балабанов, Никола Михайловски, х. Николи Минчоглу, Христо Караминков. 
На приливи и отливи за тяхната дейност се говори информативно или ругателно и по това може да се черпи информация за ефективността на действията им по църковните дела. Вестник „Македония“ е сред най-яростните техни критици. Внушението на Петко Славейков - редактора на вестника - е, че Хаджипенчович и компания са в основата на нерешаването на проблемите с гърците, защото не са за крайни действия.
Заседанията на Смесения съвет още със създаването му носят 
напрежението на неразбирателството между представителите на двете течения
Това продължава и след приключването на събора. Един от спорните въпроси след това е да служат или не българските владици, низвергнати от гръцката патриаршия. Поддръжниците на един или друг владика за български екзарх също застават твърдо зад своя избор. След окончателното избиране на Антим Видински, Камбуров е сред тези, които подбират състава на депутацията, която трябва да приветства и придружи Екзарх Антим от Видин, през Русе до столицата. Той е сред множеството при първото служение на главата на българската църква, на 11 май 1872 г., когато Антим I провъзгласява автокефалността на българската църква, отделянето й от гръцката патриаршия.
В началото на 1877 г., след Цариградската конференция, Мидхат паша се настройва срещу някои от дейците на умереното течение. Следва смяната на Мидхат като велик везир, но въпреки това охладняването на отношенията между правителството и българските първенци в Цариград е факт. Те 
пак имат своите приближени сред управляващите среди, но като цяло са в немилост 
Сега Иванчо Хаджипенчович е заменен в Държавния съвет от д-р Чомаков. 
Камбуров, по думите на наследниците му, също се чувства застрашен и пред угрозата от арестуване, успява да избяга. Напуска Цариград нощем, с английски кораб, заминаващ за остров Малта. След кратък престой там се установява в Англия, където в Манчестър (според наследниците му) основава търговската къща „Камбуров-Лефтеров“ (с Харалампи Лефтеров) за търговия с манифактурни стоки, платове и др. Наличието на семейни фотографии (с гувернантка англичанка) от Лондон и от Манчестър от предходни години сочат, че е възможно тази фирма да е действала и по-рано. Заминаването зад граница може да се определи към средата на април 1877 г. Защото официално Стефан Камбуров продължава да е част от обществения живот в Цариград в началото на 1877 г.
Неговото име е включено сред десетте предложения за членове на Екзархийския съвет
а документ с дата 13 април 1877 г. сочи, че той отново е сред избраните петима души в съвета. 
Няколко години след Освобождението Ст. Камбуров прекратява търговската си дейност в Англия и се завръща в България като се установява в Русе. Тук той купува къща на брега на Дунава, в която днес се помещава Музеят на градския бит (известна и като Къщата на Калиопа).
Договорът е с дата 13 ноември 1881 г. Голямата му дъщеря Елена е във Виена за оформяне на покупката от собственичката Катерина Калиш (съпруга на пруския консул в Русе до Руско-турската война 1877-1878 г.). Камбуров кани художника Карл Шауесберг от Букурещ да изрисува стените на къщата по тогавашната мода. След смъртта му къщата остава собственост на неговия син Константин Камбуров, който живее тук до смъртта си през 1943 г., а след това до отчуждаването й съсобственици са децата на последния, Стефан и Дора. Освен на къщата, Стефан Камбуров е бил собственик на няколко магазина на ул. „Славянска“, които като сгради съществуват и сега.  Умира на 17 февруари 1889 г. в Русе.
Името на Стефан Камбуров, незаслужено забравено, трябва да намери мястото си сред видните българи, с принос в националната ни история. Той е една от важните фигури в църковното движение. Работи активно за осъществяването на българската църковна независимост и с авторитета си е прокарвал българската позиция сред правителствените среди на империята. 
Твърдението, че 
улицата на която в Русе се намира домът му, е била наречена „Църковна независимост“ в негова чест
като признание за участието му в борбите за църковна независимост и за неговата благотворителна дейност след  установяването му в града, не е лишено от основание, но подлежи на допълнително проучване. То изглежда напълно възможно като се имат предвид заслугите му, споменът за които десет години след Освобождението е все още ярък. Не трябва да се забравя и фактът, че русенският митрополит Григорий е свидетел на всички събития около установяването на българската църковна независимост в Цариград като приближен на Иларион Макариополски и умерените църковници. Не е случайно, че Григорий (заедно с още шест свещеници) е сред присъствалите на погребението на Стефан Камбуров.