Една зашеметяваща новина прелетя за отрицателно време преди малко повече от седмица вестници, телевизии, квартали и градове: „Русенска актриса спечелила милиони от тотото!“. 
За Русе изненадата беше не във факта, че жител на града е ударил джакпота - това отдавна вече не е изненада в града, прочул се като Град на тотомилионерите. Приятната изненада дойде от факта, че печалбата е на актрисата, която русенската публика добре познава и я посреща възторжено във всяка нейна роля - Дина Шошева. Вихрената натура на Дина, шеметната отдаденост, с която влиза във всеки характер, независимо дали играе централна или второстепенна роля, приковаващата вниманието енергия, която тя излъчва и от сцената, и в обикновен разговор с нея - всичко това е добре известно на приятелите и хората, които я познават.
Добре им е известно и друго - че в последните години 
Дина премина през няколко сериозни житейски изпитания
Изпрати в последния й земен път майка си, която години наред й беше опора, а след това и съкровена грижа. Дъщеря й замина да живее в Холандия - и макар че съвременните връзки стопяват разстоянията, все пак не е същото вечер да гушнеш детето си, а не да споделяш с него хубави и лоши преживявания през екрана на телефона. Не веднъж и дваж самата тя е изпадала в оскъдица. 
В голяма мизерия съм живяла, замислено признава Дина. През много изпитания преминах, а да си призная честно, тази огромна сума, която спечелих, за мен също е изпитание. Въпреки че, ако се замисля и пресметна, може да се окаже, че аз досега с моите редовно попълвани и пускани фишове май съм инвестирала в тотото тези пари, усмихва се тя.
Обадиха ми се много мои наистина добри приятели, които се радваха заедно с мен и заради мен. Една позната ми каза, че толкова много хора се чувствали доволни заради това, че този път печалбата е отишла при такъв човек като мен. Обадиха ми се и колеги, 
Христо Мутафчиев и той ми звънна да се порадва с мене
Наистина ми е хубаво, че повечето от позвъняванията бяха от хора, които ме ценят. А аз се радвам, че хората ме познават като актриса и това, че късметът този път ме е припознал, е само един детайл, казва Дина Шошева. 
Колкото до късмета - тя си има история с него. През лятото на 1978 година, когато след завършването на икономическия техникум в Кърджали Дина работи в командния пункт на Изчислителния център в южния град, си била приготвила фиш за тотото.
Но си помислих - в тази убийствена жега няма да излизам до пункта. И излязоха всички числа. 20 хиляди лева щях да спечеля - достатъчни за два-три апартамента в центъра на всеки окръжен град. Тръшнах се и дълго ревах. Оттогава до ден днешен не съм пропуснала тираж. Но явно съм засегнала късмета си много яко, защото той вече не ми се обаждаше. В началото на този февруари времето беше топло и отидох на гроба на майка ми. Седнах там и й се изплаках - че нямам пари дори да направя помен за първата годишнина от смъртта й. И й казах: „Мамо, ако видиш там някъде късмета, дръпни му ухото и го попитай няма ли да ми се отсърди най-после“, разказва Дина. 
Пуснала си фиша както обикновено и понеже не гледала тегленето на числата, след това влязла в интернет и на листче си записала изтеглените числа. Взех да сверявам, гледам - тройчица, е, все е нещо. Продължавам да сверявам - о, четворчица! Таман ще си покрия пускането на фиша. Оп, петичка! Като видях и следващото число, си помислих, че съм се объркала и вместо да препиша от страницата на тотото изтеглените числа, съм си записала моите от фиша. Пак огледах всичко, сверявах, пак и пак. Накрая се обадих на жената от тотопункта. Тя вика: „Ти си, ти си! Ти беше последната, която пусна фиш за този тираж и единствената, която пусна система 1!“. 
40 минути седях в пълен шаш... 
Не можех да мисля, не можех да реагирам, разказва актрисата.
Нейната страст към изготвянето на комбинации, към подреждането на цифри, към съставянето на композиции датира още от ученическите й години.
Това е игра на мозъка, която наистина ми доставя удоволствие, обяснява Дина. Но успоредно с това пак тогава, в младежките й години, се е събудила дарбата й да се превъплъщава в роли - онази нейна същност, която хората познават от сцената. Баща й е бил военен музикант, той я е въвел във вълшебния свят на класическата музика. А от него и от майка си е възприела чувството за отговорност и почти болезненото отношение към справедливостта.
Баща си загубих, когато той беше едва на 52 години - аз на 52 преминах през изпитанието да се преборя с тежко заболяване, това са знаци, които аз прекрасно разчитам и разбирам. Няма да забравя, изпрати ме с колата до гарата, когато заминавах за втория семестър във ВИТИЗ, а скоро след това с бележка на таблото в Театралната академия ми съобщиха, че е починал и трябва да се прибера. Беше страшна зима, преспи... След погребението оставих на масата 52 долара, които той ми беше дал да си купя от „Кореком“ транзистор „Селена“ и едни ботушки - оставих парите и казах на майка ми, че приключвам със следването. Никога няма да забравя реакцията на майка ми, която ми завъртя един шамар и каза: Баща ти те видя да те приемат във ВИТИЗ! 
Ти ще завършиш и ще станеш актриса!
връща се в спомените Дина. 
Във ВИТИЗ тя влиза от третия път. Преди това обаче след краткото пребиваване в Изчислителния център става артист-балетист в естрадно-сатиричния вариететен състав в кърджалийския театър. Като ученичка е била в клуб „Художестевно слово“, който са ръководили не други, а актьорите Мария Статулова и Стефан Попов.
Те ме обърнаха към театъра, отбелязва Дина. И посещава и клуба по танци, ръководен от артисти от театралното вариете. Като ходехме на турнета с театъра, аз влачех по два куфара с мене - единия с дрехи, а другия - пълен с книги, защото четях до умопомрачение за изпитите в Театралната академия, казва тя. Съседка й гледала на кафе и й казала, че това, което е замислила, ще стане, но чак от третия път. „Виждам те накрая с царска корона“, рекла гледачката. 
И когато за трети път Дина отива да покорява ВИТИЗ, впечатлява комисията още на първия тур.
Двама професори са се били за мен - в чий клас да бъда, обяснява тя. Постъпва в класа на Сашо Стоянов и съпругата му Цеца Стоянова и за нея годините във ВИТИЗ са благословени. 
След връчването на дипломите имахме бал - аз си уших две специални рокли, едната беше от черна дантела, полупрозрачна, другата - от японски бял жоржет, със златни кленови листа, дълбоко деколте и гол гръб. С тази рокля отидох на бала. Нашата маса беше точно перпендикулярно на масата на официалните гости, сред които и Тодор Живков. Моят професор ми беше казал: „Коцо /викаха ми Баба Коца Неволята заради една роля/, ще поканиш Живков на танц, ще правиш, ще струваш, но да издействаш да летим със самолет до Ленинград!“. Трябваше там да играем наш спектакъл. Още като обявиха първия танц, аз се пресегнах през масата и поканих държавния глава. Той стана и ме поведе във валса. Ама как няма да ме поведе - аз с оная бяла рокля, с онова деколте... И трите танца, които Първия обикновено танцуваше на нашите абсолвентски балове с различни дипломантки, този път 
Живков танцува само с мен! 
И накрая заминахме със самолет за Ленинград!... И то безплатно!, разказва Дина. 
Разпределението й е в театъра в Търговище.
Не съжалявам, казва актрисата. И лаконично пояснява, че не е била склонна да мине по едни други пътища, за които й е било намекнато, за да остане на работа в столиццата. След Търговище играе в Хасковския театър, в Хасково се ражда дъщеря й Емануела, там приключва и бракът й. После се изявява и на сцените в Ямбол, в Габрово.
Навсякъде оставах за по около две-три години, накрая дойдох в русенския театър и тук останах вече 22 години. Всъщност, аз си станах русенка. В театъра започнах с Момичето в „Лизистрата“, с режисьор Бончо Урумов, а след това ролите станаха толкова много и различни. За мен всяко излизане на сцената е огромна отговорност. Дали ще се появя за 10 минути в „Службогонци“ или ще играя цялата пиеса като „Госпожа Министершата“ - отговорността е една и съща, казва Дина. 
И за нея е изключително трудно да открои една или друга роля като любима или предпочитана, Шошева се замисля. По-скоро работата с различните режисьори е тази, която поставя отпечатък и върху постановките, и върху ролите, и върху, атмосферата. За нея си остава впечатляващо партньорството с режисьори като Богдан Петканин, който поставя „Ромео и Жулиета“ /Дина играе Дойката/, с Владлен Александров - „Госпожа Министершата“ с Дина в главната роля, с Бончо Урумов в „Осем жени“ /Дина там е Госпожица Огюстин/. Или с Рашко Младенов в „Артисти по ноти“. Там пях Арията на клеветата с оркестър, беше грандиозно! - възкликва Дина. 
Много й се иска да отпразнува своите житейски и професионален юбилеи тази година 
- и да го направи в театъра, на който остава вярна и предана вече толкова години. Засега от ръководството са й обяснили, че няма как да стане, като са изтъкнали ред причини. Но може пък да има как да стане, казва загадъчно Дина Шошева. Защото е убедена, че все пак и въпреки всичко има кой да се погрижи нещата да се наредят така, както трябва. Аз в моя живот съм понесла немалко негативи и горчилки - но не съдя никого, има кой да съди, а аз не съм човекът, който ще отнема правото на Господ да си върши работата, отбелязва актрисата. 
И заключава: знам, че каквото и да съм преживяла - трябвало е да се случи. Трябвало е да науча моите уроци, макар и по трудния начин. Но едно нещо няма да променя: начина си на живот. Той ще си продължи по старому. Аз съм много земен човек и си оставам такава - парите, които ме „сполетяха“, няма как да ме променят. Още повече, че те не се изсипват накуп, а ще ми бъдат изплащани в продължение на 15 години. Ще се погрижа за дъщеря си, за здравето си, имам и други едни идеи, но тях засега ще запазя в тайна, казва Дина. И с изречението „Човек трябва да живее простичко и честно, без суета и без суетня“ омотава белия шал около главата си, поставя отгоре елегантна шапка, мята палтото /“Еко е, да не си помислиш, че е естествена кожа“/ и си тръгва. След като е почерпила всички в театъра за това, че късметът се е върнал отново при нея.