Работодателските организации настояват осигуровките да се изплащат върху цялата заплата, която се получава от работниците, а не както е в момента с осигурителните прагове – да се взимат част от парите, по които се осигуряват официално, а неофициално да се получават останалите пари в плик. Това обяви Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България. Предложението се подкрепя и от другите работодателски организации – БСК, БТПП и КРИБ.

В началото идеята на въвеждането на осигурителните прагове е била да се изкарат доходите на работещите на светло, с течение на времето обаче това започва да се превръща в бреме за бизнеса и да води до обратен ефект – сива икономика, посочи Велев.

Той заплаши, че ако правителството не се съобрази с исканията им, работодателите ще напуснат преговорите.

От БТПП посочиха, че административното нарастване на осигурителните доходи е във вреда на цели фирми и отрасли, защото има отрасли, в които БВП не се променя така, както в други високотехнологични сектори. И ако се разпростре автоматично МОД, цели сектори ще са поставени в ситуация да уволняват и свиват дейността си. Това е порочна практика и работи в полза на едрия капитал, а малките фирми ще изчезнат, смятат от БТПП. От там искат да се преговаря на ниво предприятие – където има ръст на производителността, да има и ръст на заплати. Тогава договарянето ще се прави по реални критерии.

От БСК застъпиха същата позиция, като допълниха, че препоръка на МВФ и ЕК е тази практика да се прилага у нас, както не се прилага в държавите от ЕС. Според БСК ръстът на МОД изпреварва значително ръста на производителността на труда, което няма как да доведе до ръст на реалните възнаграждения.

Велев предупреди, че заради вдигането на минималната работна заплата е възможно да бъдат закрити цели сектори и отрасли. Увеличението на минималните осигурителни доходи е по-малко отколкото представя Министерството на труда и социалната политика, подчерта Велев. По думите му реално договореното с правителството увеличаване на осигурителните доходи е 6,2%, а не 7,5%. Според данните на Велев има 80 пъти разлика между най-голямото и най-малкото нарастване на размера на средния минимален осигурителен доход.

От АИКБ са извадили данни от социологическо проучване, според, което 65% от работещите казват, че повишаването на минималния осигурителен доход е довел до “посивяване” на трудовите отношения, например работят без договор, имат фиктивни договори, не ги осигуряват социално и здравно. При 74% пък това е довело до назначаване на непълно работно време.

“Целите не се постигат, но за сметка на това им много вреди”, коментира Велев. По думите му след Румъния, България има най-голям ръст в минималната работна заплата в целия Европейски съюз. В северната ни съседка обаче няма голяма разлика между средната и минималната заплата.