Първото нещо, което направих, като пристигнах онзи ден в Русе, беше да отида там, където беше нашата къща, да се кача на третия етаж и да потърся кака Гицка - да се видя с нея и да я поканя на премиерата на филма. Това каза именитата пианистка Павлина Доковска в неделя вечерта в зала „Европа“, където бе направена русенската премиера на документалния филм за нея „Вярвам в мисията“. И съм щастлива, че тя е тук, моята любима кака Гицка, тук, в залата е и първата учителка на моята сестра Даниела /също толкова именитата българска адвокатка Даниела Доковска - б.а./ Иванка Георгиева, която специално поканих - аз я помня тази извънредно красива жена с разкошна черна коса, продължи пианистката. Към нея постоянно се приближаваха мъже и жени, поднасяха й цветя, нещо й разказваха, а тя ги прегръщаше сърдечно. 
„Дистанциите са страшни, когато са вътре в душата.
Разстоянията се стопяват, когато сърцата са заедно
- за мен тези срещи правят сърцето ми още по-голямо и още по-готово за всичко, което предстои. Аз живея в Ню Йорк от години - това е наистина един феноменален град, но истинското чувство за дом изпитвам всеки път, когато се връщам в България. И знам, че там, където са корените, където е живата връзка с това, от което си произлязъл, определя в огромна степен принадлежността и същината на един човек. Аз съм българка, русенка съм - и това знание ме държи здраво на земята. Човек инак би имал проблеми с идентичността, а това би довело до много други друми“, казва Павлина Доковска. 
Тя гостува в града, в който е родена, за да проведе майсторски клас с ученици от специалността пиано в Националното училище по изкуствата. Когато получих поканата от директорката Мария Дуканова за този майсторски клас, не се колебах нито секунда- разбира се, че ще го направя! - възкликва Доковска, която е ръководител на клавирната катедра в престижната консерватория Mannes College of Music в Ню Йорк. Това е един естествен жест към Музикалното училище на моя роден град, а директорката Мария Дуканова и преподавателите правят толкова много, че аз съм щастлива да добавя и свой принос към това, към развитието на талантливите ученици, продължава пианистката. И добавя: 
Във възторг съм от това, което виждам в русенското Музикално училище 
и много искам да поздравя директорката и учителите за техния труд, за ентусиазма, за това, че освен за музика са отворили вратите и за изобразително изкуство, за балет, за театрално изкуство!“.  
На всеки от участниците в мастеркласа тя отделя специално внимание, като освен професионалните съвети рисува с думи картините от музикалната творба, пресъздава настроения, атмосфера, самата тя преживява сякаш отново докосването до творбите на Шуман, Шопен и другите композитори, които са подбрали момичетата и момчетата. Удивително е как тази музикантка, чието изкуство познават и аплодират големите световни сцени, съумява да стопи дистанцията между големия артист и младото създание, което тепърва пристъпва по този път. Без да прекрачва онази неуловима граница между учителя и ученика, която е извънредно важна за младия човек, който търси авторитетния човек, за да му се довери, винаги и задължително с обръщението към учениците на „Вие“, 
Павлина Доковска неусетно отмества барикадите и забранителните знаци
за да освободи пътя на дарбата и усета. 
„Никакви притеснения и никакви страхове! Те само пречат. Никой не е съвършен! Разбира се, че се допускат и грешки. Но трябва да рискуваш. Така е и в живота! Трябва да го живеем с увереност и с радост. Защото животът е толкова кратък“. Тези житейски уроци са също толкова ценни за учениците, колкото и чисто професионалните съвети и указания. Такава - всеотдайна, е Павлина Доковска и в работата си с нейните студенти в Ню Йорк. Когато започнала да създава фестивали на различни композитори по повод техни годишнини, като така създавала възможност на нейните студенти да се изявяват на сцена пред публика, колеги на българската пианистка в училището не скрили изненадата си от този нейн допълнителен ангажимент. Те я прибавили към другото си недоумение - че тя работи с младите хора и извънредно, извън определените в програмата часове. То пък просто допълнило картината на гостоприемството на Доковска, която приема в нюйоркския си дом момичета и момчета, току-що пристигнали в мегаполиса от далечни страни, докато се ориентират и преодолеят първите трудности - и социални, и финансови... 
„Аз не правя нещо екстравагантно. Аз правя това, което чувствам, че е редно
Така съм възпитана - така сме отгледани и двете с моята любима сестра Даниела, разказва Павлина Доковска. Когато си в състояние да помогнеш и да проявиш доброта, просто трябва да го направиш. Добрината е най-важното нещо, което човек може да постигне в живота си. Успехът е относително понятие. Големият човешки успех е тогава, когато можеш да направиш за някого нещо добро, когато можеш да помогнеш и да повлияеш в добрия смисъл на друг човек“, казва пианистката. 
Нейното детство е било много щастливо - така го определя тя самата. Прекрасното семейство е живяло първо в къща срещу Техническото училище /Механотехникума/, после се преместват в къщата на улица „Олимпи Панов“, където днес пространството е заето от ресторант. Даниела Доковска свири на цигулка, а Павлина - на пиано, двете често правели дуети. Впрочем, в архива на Училището по изкуствата се пазят данни за награди, печелени от двете момичета, които тогава са ходели в Детската музикална школа -  през учебната 1965/1966 година награда за изпълнение на пиано печели Даниела, а година по-късно и Павлина, и двете са били ученички на Никола Дюлгеров. По същото време награда печели Емил Табаков /контрабас/, Светла Славчева /пиано/, Лилия Наумова /пиано/... 
През 1965 г. когато в Русе идва композиторът Дмитрий Шостакович за премиерата на неговата опера „Катерина Измайлова“ на „Мартенски музикални дни“, градската управа решава да му представи талантливи българчета. 6-годишната Павлина Доковска е дребничка, затова се налага да я сложат на столчето да свири пред композитора. 
Автографа на Шостакович, който той ми даде, го пазя и до днес
разказва пианистката. Друг красив спомен тя свързва с къщата на детството си - там получила първите цветя за свое изпълнение. Свирих дълго и упорито една пиеса и изглежда накрая съм се справила доста добре, защото внезапно през прозореца влетяха едни цветя, беше толкова неочаквано и толкова приятно, казва музикантката.   
Всъщност, музиката в нашето семейство си има традиции, разказва Павлина Доковска. Нейните родители са се запознали, докато следвали право в Софийския университет, като майката пеела в хора на студентите-юристи, а бащата Стефан Доковски бил диригент на хора. Прабаба им по майчина линия Величка Шипкалиева е една от първите учителки в Русе, но и една от първите русенски актриси, тя е и първата жена, чийто глас е записан на грамофонна плоча. 
Когато Павлина Доковска е 13-годишна, семейството се премества в София. Там завършва Националното музикално училище „Проф.Любомир Пипков“ в класа на Лидия Кутева, която оставя дълбока следа в нейното развитие като артист и като човек. След това става студентка в Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ като ученичка на Джулия и Константин Ганеви. Продължава обучението си в Париж, получава магистърска степен в Juilliard School of Music, Ню Йорк. Свири в концертните зали на Ню Йорк, Вашингтон, Мюнхен, изнася концерти с Hudson Valley Philharmonic, Austin Symphony, както и с филхармонията на Люксембург под диригентството на Леополд Хагер. Прави съвместни рецитали с Николай Гяуров в Париж, в Залцбург, в Миланската скала и в Лондон. Носител е на множество награди от международни конкурси. 
От 1995 година досега Павлина Доковска организира с фондация „Св.св.Кирил и Методий“ ежегодни концерти „Музикални съкровища от България“ в една от най-прочутите концертни зали в „Карнеги Хол“, на които се представят млади български музиканти. От 2003 г. е
учредила с лични средства ученически стипендии за пианисти 
от столичното музикално училище в памет на своята учителка Лидия Кутева. 
Колегите й в елитния Mannes College of Music не могат да се начудят на енергията и виталността й. Тя постоянно има идеи и не само това - тя осъщестявва тези идеи, казват те във филма на покойната журналистка Радостина Константинова за Павлина Доковска „Вярвам в мисията“. Така се развила и идеята на пианистката за концерти на български музиканти в залата към генералното консулство на България в Ню Йорк. С помощта на генералния консул Антон Карлов и българската общност в мегаполиса родената в Русе музикантка успяла да направи така, че само за няколко месеца била събрана сумата от 55 хиляди долара, за да се купи роял с отлично качество „Стейнуей“. Това поставя началото на музикалните серии „Български концертни вечери в Ню Йорк“, които сега ръководят младите пианистки Анна Стойчева и Лора Чекоратова, също ученички на Доковска.
Колкото повече минават годините, толкова повече се затвърждава усещането, че 
щастието е въпрос на избор, а не на обстоятелства
казва Павлина Доковска. Във всеки момент, когато преживяваш нещо драматично и дори трагично, трябва да потърсиш повода, който ще ти припомни, че самият факт, че си жив, че можеш да направиш още толкова много неща, вече е достатъчен, за да изпиташ радост, обяснява тя. „Важно е да успяваш да намираш същностните неща, тези, които правят живота истински и пълноцветен. Ето, тези срещи, които в момента изживявам в Русе, са прекрасни. А и този град, който е уникален - и с миналото си, и с невероятните артисти, е дал - впрочем, сега в Ню Йорк, често се срещаме и по работа, и като приятели, със Стефка Евстатиева, също русенка... Аз много се надявам, че лидерите на Русе полагат всички усилия, за да запазят красотата на града и неговите ценности, защото трябва да се гордеем не само с миналото, но и с настоящето“, убедена е пианистката.