Стефко Бурджиев е роден на 29 април 1953 г. в Попово. Завършил е ВНВУ „Васил Левски“ във Велико Търново и ВА „Г.С.Раковски“. Има магистърска степен по публична администрация и Икономика и е доктор на науките след защитена дисертация по проблемите на замърсяването с радиоактивни вещества. Бурджиев е добре познат като шеф на „Гражданска защита“ първо в Русе, а след това на Националната служба, след което през 2011 година бе назначен за областен управител. След смяната му стана преподавател в Русенския университет и оглави Регионалния академичен център на БАН, който има за задача да свърже науката, университета и реалната бизнес среда. От ноември миналата година отново е областен управител на Русе и е първият, който повтаря мандат на този пост.

- Г-н Бурджиев, още с встъпването си в длъжност заявихте, че ще продължите идейните проекти от предходния ви мандат. На какъв етап е един от важните за Русе инфраструктурни проекти за изграждане на естакада от бул. „България“ към Дунав мост, с която да бъде преместено кръговото движение пред граничния пункт?
- Действително естакадата на Дунав мост е един от най-важните инфраструктурни обекти. По отношение на етапността от инженерно-техническа точка проектът е изцяло завършен и чакаме само компетентният орган да ни издаде разрешителното за строеж до около месец и половина. Това е един от най-готовите ни инфраструктурни обекти от инженерно-техническа гледна точка. Колкото до това проектът да бъде включен в програмата за трансгранично сътрудничество, имаме съгласието на председателя на окръжен съвет Гюргево Василе Мустъце на реципрочна основа проектът да бъде включен в програмата, като те ще предложат проект на стойност 2,5 млн. евро, а за нашия проект са предвидени от 5,5 млн. евро до 8 млн. 
- Достатъчни ли са тези средства?
- Да, защото количествено стойностната сметка показва точно това, дори сме си запазили резерв, но до неговата реализация вероятно ще има движение на строителните материали, като сме успели да го предвидим до някаква степен. В момента очаквам съгласие от Агенция „Пътна инфраструктура“ за това да станат основен партньор по проекта. Ако това не се случи от чисто формална гледна точка, в момента проучваме възможността Областна администрация да стане основен партньор, като за това ще трябва да поискаме съответното разрешение от Министерски съвет, тъй като има 1% на съфинансиране, но съм решен този проект да бъде реализран в този програмен период. 
- Колко средства са нужни за прединвестиционното проучване за изграждането на градска железница и какви ще бъдат ползите от нея? 
- Това, което бях поискал от тогавашния секретар на Министерски съвет и средствата, които не бяха оползотворени в мандата на предходния областен управител Калчев, е в рамките на 40 хил. лева. Ще се опитам да получа от министъра на финансите малко по-голяма сума в размер на 45-50 хил. лв., за да имаме възможност евентуално при сключването на договор за предпроектното проучване да бъда и по-атрактивен в предложението си. В този период от 2-3 години са се променили условията и най-вероятно тази цена от 40 хил. лв., която тогава предполагахме, че ще бъде достатъчна, на този етап вече няма да е актуална. Но съм сигурен, че на конкурентна основа могат да се потърсят възможности и за по-ниска от пазарната цена и се надявам това да се случи. 
Това е един от най-атрактивните проекти, защото ползите ще са както за хората, които живеят в Русе и Мартен, така и за тези, които ще пътуват ежедневно до Индустриалния парк, до КТМ, до гара Север и ГКПП „Дунав мост“, защото без да участват в този голям трафик, те ще могат в рамките на 15-20 мин да достигат до работното си място при едни комфортни условия. Движението ще се осъществява от две мотриси, които най-вероятно ще бъдат рециклирани и ще бъдат в добро състояние. Разстоянието от първата до последната спирка ще се изминава за около 28-29 минути с 11 спирания. Освен това ще има и много екологични ефекти. 80-те автобуса на площадката на КТМ, които извозват работниците на 38-39 компании, няма да бъдат необходими, защото те ще пътуват с екологичния транспорт. Освен това визията на Европа 2020 е тежестта от автомобилния трафик да бъде преместена на железопътния транспорт и всички градове от ранга на Русе да използват този транспорт за придвижване около градовете, такава каквато е дестинацията в нашия случай - от централна гара до Мартен. Облекчения освен в Мартен ще има и в Русе, защото ще дадем възможност от централна гара до гара разпределителна един голям поток от хора да се придвижват, т.е. ние променяме до някаква степен и схемата за придвижване. В тази зона попада и Русенският университет, където учат и работят около 10 хил. души
- А като бъдеща стъпка отново ли ще се реализира по трансграничната програма?
- Още е рано да се каже, нека първо да направим предпроектното проучване, което е за създаване на техническото задание за самия проект. Ние сме на етап предварително проучване, което трябва да бъде съпътствано от предпроектно инвестиционно проучване, което да напише условията, при които трябва да бъде направен и реализиран проектът. 
За да кандидатстваме по програма „Джесика“ или по-скоро общината да кандидатства, където схемата е 50% грант, е достатъчно да имаме техническо задание. Голямата част от инфраструктурата е изградена, ние ще се движим по съществуващата жп линия, а проектът ще покаже какво точно трябва да бъде коригирано, но основното е направено. Това, което не е направено, са рампите или пероните за спирките, които ще бъдат изключително атрактивни и на които чекирането ще става по един съвременен и модерен начин. За да бъдат изградени пероните със съвременните спирки, са необходими финансови средства от общината и с подкрепата на някоя от програмите, като предвиждаме това да е програма „Джесика“. 
- Реши ли се проблемът със собствеността на земята в Образцов чифлик и със статута на института по земеделие, тъй като това са важни стъпки за реализиране на проекта за екоселище? 
- В момента върви процедура по актуването на отделни части от терените на Образцов чифлик. Това е нелек и дълъг процес. 
С подкрепата на важни политически фактори ние, ръководството на Русенския университет и на института  многократно заявявахме и писмено пред ръководството на Селскостопанска академия визията си за това институтът да стане част от университета, което ни дава по-добри и големи възможности за развитие както на кадровия потенциал на института, така и като средище за развитие на селскостопанска наука и производството на елитни сортове лози, зърнени култури и люцерна. Нашата визия за развитие на института е той да се превърне в едно средище за обучение на вече акредитираните специалности по строителство и агрономство в Русенския университет. В бъдещото селище предвиждаме да бъдат използвани нови строителни технологии, в това число енергоспестяващи, енергоефективни строителни технологии и производства и наред с това то да се превърне в едно затворено селище, което няма да използва енергия отвън. Затова сме казали условно, че селището ще бъде с нулеви въглеродни емисии. Самият институт със 7000 дка земя и прилежащите му терени произвежда около 50 000 тона зелена маса, която може да бъде спокойно използвана по различни начини за екологосъобразно производство, в т.ч. за производство на спирт, на биогаз и други. Отделно могат да бъдат изградени слънчеви панели. Намерението ни е наред с всичко това да бъдат създадени лаборатории за контрол на храните и с възможностите на университета и на института съвместно да се произвеждат и биохрани. 
- Какво всъщност бави преминаването на института към университета?
- От чисто формална гледна точка го бавят противоречията, които имаме с идеята си ние, университетът и ръководството на института с ръководството на Селскостопанска академия. Главно, защото това е една възможност част от стойността, която произвежда институтът, да бъде усвоявана и използвана от Селскостопанска академия, а с отделянето на института, с този негов потенциал това на практика лишава Селскостопанска академия от един сериозен източник на приходи. Убеден съм, че ще се преборим, тъй като сме в единомислие с депутатите от региона. Надявам се до есента да успеем да прехвърлим института с всичките му пасиви и активи към университета, което ще даде възможност да бъдат реализирани всички наши идеи. На първо време да дадем възможност институтът да се превърне в един полигон за обучение на студентите от тези две специалности и в същото време научният потенциал на института и на университета да се интегрира, за да го превърнем в едно средище за развитие на селскостопанската наука, в един лабораторен комплекс, който да бъде изведен на едно сериозно и международно ниво.
- На какъв етап са проектите за изграждането на туристически велосипеден и пешеходен маршрут „Поломието“ от Русе до Пепелина?
- По този проект имаме сериозно прединвестиционно проучване, което ни послужи като основа да кандидатстваме заедно с румънците. Той цели да свърже Русе с Иваново, Червен и Пепелина, като минава по каньона на река Русенски Лом и Черни Лом, а това е район с голям исторически и природен статус. Всичко това на колело по един добре организиран и изграден веломаршрут ще бъде едно сериозно постижение за русенския туризъм. 
- Тоест и той също е на един напреднал етап? 
- Да, попълваме апликационната формула и можем да кандидатстваме заедно с идеен проект, което е допустимо. Търсим възможност до септември това предпроектно проучване да бъде направено по изискванията за идеен проект.
- Срещнахте ли подкрепа от страна на министър-председателя за вашите проекти?
- Не съм търсил подкрепата на министър-председателя, защото във всичките разговори, които съм имал с членовете на кабинета, съм срещал тяхното разбиране. След като имам подкрепата и разбирането на депутатите, не смятам, че трябва да занимавам премиера с тези неща. Проектите са изключително атрактивни и целесъобразни от икономическа гледна точка. 
- Как искате да видите областта в края на мандата си?
- Във всички случаи искам да я видя променена, с реализирани поне част от идеите, които имах и в предния си мандат, съзнавайки че това ще е изключително трудно при този дефицит на финансови средства. Голямата ми надежда е да успеем да реализираме проектите по програмата за трансгранично сътрудничество, като е пресилено да кажа реализирани, защото най-вероятно ще успеем само да започнем изграждането на инфраструктурните проекти. 
Искам градът ни да бъде по-красив, по-чист, по-привлекателен, да бъде ориентиран към туризма, към експониране на културно-историческото ни наследство. За мен е необяснимо как такива уникални обекти като единственият в страната музей на транспорта да тъне в нищета и в мизерия. Иска ми се много да реализираме тази велоалея, защото тя ще свърже както природните, така и най-атрактивните културно-исторически забележителности по Поломието. Иска ми се да успеем да реализираме ремонта на Пантеона и изграждането на паметника на Васил Левски. 
Това са неща, които ще променят Русе, и ще го задържат в призовата тройка на градовете, в които се живее най-добре, в които хората няма да бягат, а ще се завръщат. Аз помня Русе с над 220 хил. жители, заедно със селищата в общината сега е около 160, т.е. 20-25 % от жителите на града са го напуснали в последните години. Радостното е, че има раздвижване на икономиката, бизнесът започва да се съживява. Тъжното е, че това, което се произвежда като специалисти със средно и висше образование, не съответства на потребностите на бизнеса. „Витте Аутомотив“ търси над 100 души персонал, „Топ мен“ също, като това показва, че училищата от професионалните гимназии произвеждат безработни вместо да обучават необходимите за бизнеса. Това се отнася и до Русенския университет. Иска ми се хората да са ориентирани повече към инженерните специалности с цялото ми уважение към бизнес и икономическите специалности и европеистиката, но на бизнеса му трябват повече инженери, повече програмисти, хора, които да движат прозводството. Държавата, след като заделя повече от 3 млрд. за образование, следва да определя условията и да диктува какви специалисти да бъдат призвеждани както в областта на средното, така и в областта на висшето образовование, и то специалисти, които като потребност да бъдат хармонизирани с камарите, с неправителствените организации, с бизнеса така, както се прави в целия цивилизован свят.