Руслина АЛЕКСАНДРОВА Специално за „Утро“.
„Масивно земетресение разтресе Непал вчера. 7.9 по скалата на Рихтер беше големият трус, а земята все още продължава периодично да се тресе. Големи разрушения и човешки загуби остави трусът след себе си. Молете се на Бог да спаси хората! Сега ние създаваме фонд за подпомагане на пострадалите от земетресението. Ако някой се интересува да помогне, моля да ни пише на имейл: [email protected]“.
Това е написал в неделя на страницата си във Фейсбук Кхем Шивакоти от Непал. Кхем ръководи една от големите неправителствени организации в Катманду - Chhahari Nepal. Негови съмишленици са будни непалски младежи, студенти по социални дейности от Университета Трибуван, доброволци от различни страни, както и местни хора с големи сърца и желание да помагат с труда и знанията си, макар и с неголеми финансови възможности. 
Само преди две седмици ние, група от 12 български жени, четири от които русенки, станахме спонтанно част от голямото семейство на Кхем и десетките му деца. В началото на април пристигнахме в Непал като любопитни туристи, запленени от митовете и мистиката на тази невероятна страна, но сърцата ни останаха там, завинаги свързани с приятелството и любовта. Всяка от нас беше убедена, че не си тръгва завинаги от тази земя. И една от главните причини за това не беше само красотата на храмовете и природата, а Кхем и хората, до които се докоснахме, благодарение на него. 
Кхем Шивакоти е смесица от типичен непалец, стъпил здраво върху корените на своята земя с древните й мистични традиции и патриархален бит, но и същевременно човек с широки възгледи, модерен космополит с голямо сърце и приятелства, простиращи се отвъд пределите на малката хималайска държава. 32-годишният преподавател по социални дейности в Университета в Трибуван е посветил живота си в служба на най-бедните и онеправдани членове на непалското общество - сираци, деца на улицата, неграмотни жени, лишени от възможност за образование и работа и поради тази причина попадащи в различен вид робства. Те се трудят здраво не просто за своето оцеляване, но и за своето израстване - духовно и интелектуално. Един свят, в който не се чува хленчът на отчаяния мързеливец, а смирената усмивка на хора, приемащи с благодарност напътствия и подкрепа в усилията си за това израстване.
Исках да разкажа за тях и да потърся единомишленици, пътешественици, приключенци, готови да дават от себе си и същевременно да приемат и да се учат от обмяната на култури. Исках да кажа на тези, които са готови да чуят и приемат, че е време да спрем да делим децата на мои, наши и чужди; че децата са просто деца и винаги и навсякъде имат нужда от любов, от напътствие, от грижа, от дрешки и обувки, от някой, който да държи ръката им, докато се учат да пишат; да им разказва приказки; да избърше сълзата в окото им... 
Информацията за земетръсната трагедия в Непал и Северна Индия ме накара да пиша сега. И ако не можем да помогнем с нищо друго, поне да се помолим за децата на земята, наречена Непал. Те са точно като децата тук и навсякъде - всичките деца от 1 до 101 години... и нагоре!