Рибар, ловец, добър човек и един от ветераните на русенското корабостроене. Това е най-кратката характеристика на Огнян Пурчев, роден на Дунава, но в оряховското село Остров и свързал завинаги живота си с Русе още от 1965 година. Тогава Огнян идва да учи в Корабния техникум и се събира в една квартира с брат си, който постъпва в Електротехникума четири години по-рано и също остава в Русе, като участва в изграждането на „Топлофикация“.
След уволнението от казармата с диплома в джоба Огнян постъпва в Корабната на 21 април 1967 година и други печати в трудовата му книжка няма. Още е там и там ще се пенсионира. А покрай строителството на кораби е близо до първото си хоби - риболова. В него дунавското чедо прохожда още в детските си години, а и няма как да е иначе - бащината му къща в Остров е на метри от реката.
Тогава нямаше корда и ползвахме нишките, на които се нижеше тютюн. После дойдоха кухненските изтривалки за съдове от найлонов конец, години по-късно излязоха модерните влакна, разказва въдичарят.
Един от най-богатите му рибарски спомени е от 1966 година, когато в Унгария се скъсват развъдници за сомове и хилядите риби плъзват по реката.
Няколко дена беше офанзивата тогава, но пък до сто сомчета на ден съм стигал, разказва Огнян.
Със сом е свързано и друго незабравимо приключение. Една вечер през 70-те години вади след работа от Дунава до Корабната 17-килограмов екземпляр. Радостта е голяма, гордостта - още по-голяма и късметлията отива до фотото да се щракне с трофея за поколенията. Там един възрастен познат му каза „Момче, щом си тръгнал да се снимаш със сома, скоро сом няма да видиш“. И прокобата се сбъдва - речният хищник никога повече не е спохождал Огнян. Но пък в лимана на Корабната преди години е имал слука, с която малцина могат да се похвалят.
Там има едно място за изпитания на корабните винтове, което е дълбоко и държи риба. Отидох със серкмето, хвърлих 2 пъти - нищо. На третия път излязоха три платички, а след четвъртото замятане не можах да повдигна мрежата. Един колега беше наблизо, повиках го на помощ и като изтеглихме серкмето, вътре имаше четири големи шарана от 3 кг нагоре. Поделихме ги с помощника, но нещо ме бутна да пробвам още веднаж и при следващото хвърляне на серкмето извадих още три едри шарана. Колегата реши, че и тях ще делим, но този път му казах, че са за доктора. Кой доктор, пита той? Доктора на шараните Пурчев, отговорих и се засмяхме, връща се в годините Огнян.
Другото му хоби е ловът, където също има с какво да се похвали и което го превърна по неволя във вестникарски герой. На 26 март 2013 година ловецът от дружинката в Хотанца тръгва да занесе кутия гилзи на шефа на дружинката, който работи като охрана на казино. На пешеходната пътека пред бензиностанцията ОМВ до гарата обаче шофьор на сеат не го вижда и го удря. После излиза от колата и предлага на Огнян да го откара в болницата, но той решава, че не е пострадал сериозно и иска само превоз до казиното, за да остави гилзите и да си ходи. По-късно историята бе описана в „Утро“, но без обяснението за гилзите и познатите му доста се зачудили, че Огнян е ходил да си пробва късмета, защото е известен като човек, който една стотинка не е проиграл на хазарт в живота си.
Това са празни работи, по-добре хапни и пийни нещо, отколкото да залагаш, потвърждава Пурчев.
Още същата вечер след инцидента обаче кракът на Огнян се влошил и се наложила операция, след която той и до днес не може да ходи както преди. Затова и от близо две години е разредил ловуването.
Ходя от време на време, ама съм Ути Бъчваров - повече около скарата се въртя, а ми се излиза с пушката. Ще питам лекарите няма ли как да се махнат тези пироти от крака и да тръгна пак по баирите, казва Огнян, който за пръв път от много години ще посрещне Коледа без дивеч и мечтае скоро да се върне към любимите си хобита.