Д-р Христо Метев става лекар, защото не може да гледа как болната му майка страда. А пулмолог става, защото покойният вече д-р Димитър Граматиков, тогава шеф на Тубдиспансера, го кани при себе си и така определя професионалното му развитие. 30 години по-късно, миналата неделя, в Деня на Иван Рилски-Чудотворец и на българския лекар 19 октомври, д-р Христо Метев получи сребърното отличие на съсловната организация „Лекар на годината“. За мен това е голяма чест, защото номинацията беше направена от русенските лекари и това означава, че съм оценен по достойнство от колегите, казва скромно специалистът по белодробни болести.
Това, което малко хора знаят, е, че
отличният лекар е и отличен музикант
Седем години учи пиано, но истинското си музикално амплоа открива зад... барабаните в Английската гимназия, където отива след „Иван Вазов“. По онова време почти всяко голямо училище си има собствен състав и престижната Английска не остава по-назад. Сформирана е станалата по-късно много известна с наградите си група „Пеещи звезди“ и 16-годишният Христо сяда зад барабаните. Оказва се обаче, че и уроците по пиано вършат работа и тийнейджърът понякога сменя палките с йониката.
Три години подред групата печели награди в конкурса „Млади таланти“, който се провежда в Русе. Класират се на трето, после на второ, накрая на първо място и гимназистите и най-вече гимназистките започват да говорят за момчетата от Английската. Дискотеки все още няма и „Пеещи звезди“ са една от най-желаните групи да свирят по забави в клубове, които се пръскат по шевовете от момичета и момчета, които танцуват и пеят с тях. А четирите момчета изпълняват предимно песни на английски, с езика са на ти, защото го учат по няколко часа дневно. И направо докарват до полуда младежите.
Този
английски репертоар им докарва беля на главата
на една бригада. Тогава учениците и студентите бяха пращани по селата да помагат за прибирането на селскостопанската реколта. Английската е разпределена в Тръстеник. А най-хубавото на бригадите са вечерите, когато всички се събират да купонясват, както биха казали днешните тийнейджъри. На една такава забава момчетата от „Пеещи звезди“ подкарват хитове на „Дийп Пърпъл“, „Лед Цепелин“, „Кридънс“ и „Юрая Хийп“. Центърът се препълва с танцуващи млади хора, а партийната секретарка на селото изпада в ужас от „капиталистическата култура“ и тича при зам.-командира по политическата част на бригадата - вездесъщите тогава закапечета. И „своеволието“ на групата е докладвано в Бригадирския щаб в Русе. На следващия ден момчетата са привикани на „червеното килимче“. След като ни се накараха, ни изпратиха на друга бригада в Борисово, но вместо да ни извадят очите, ни изписаха вежди, спомня си с лека носталгия Христо. Новият командир се оказва разбран човек, праща ги да си докарат инструментите и им разрешава да пеят на английски език всяка вечер.
Концертите, славата, аплодисментите можеха да предопределят пътя на Христо Метев и това щеше да е напълно нормално. Но
той твърдо решава да стане лекар
Момчето не може да понесе страданието на майка си, която е с доброкачествен тумор на мозъка менингиом. Като гледах как мама се мъчи, идеята да стана доктор, за да лекувам хората, не ми даваше мира, казва днес лекарят на годината. И той заляга над уроците. През 1975 година завършва Английската гимназия с отличен успех и за последно свири с „Пеещи звезди“ на абитуриентския си бал. След това барабаните и йониката остават завинаги в миналото. Защото му предстоят две големи изпитания - кандидатстудентски изпит и казарма.
Приет е в Медицинския университет в Плевен, но на студентската скамейка сяда след 2 години, когато се уволнява от казармата, а след още 6 завършва медицина пак с отличен успех. Ректорът го кани да остане там като асистент, но младият лекар предпочита да се върне в родния си град Русе, където по това време няма достатъчно доктори. Д-р Метев е назначен за участъков лекар и е изправен пред дилемата дали да стане терапевт, или педиатър.
Дилемата е решена в полза на трета специалност.
Решава я белодробният специалист д-р Димитър Граматиков, който го кани на работа в Тубдиспансера. За него и до днес д-р Метев говори с много обич и топлота. Младият лекар получава подкрепата и на тогавашния управител на лечебното заведение д-р Момяна Николова и така се отваря пътят му към професионалната специализация. Д-р Метев е изпратен на курс по бронхология в София. Това е една инвазивна диагностика, към която аз се стремях, защото щях да имам възможност хем да работя по лечение на вътрешни болести, хем да диагностицирам пациентите си, защото бронхологията прави бронхоскопии и дава диагностика за рак и за други белодробни заболявания, така че това предложение ми дойде дюшеш, спомня си пулмологът. А тъй като много от колегите му в Тубдиспансера са на възраст и се пенсионират, той става един от най-младите началници на отделение. И оттогава досега носи тази отговорност.
Междувременно в живота на Христо се случва едно от най-щастливите събития - той
става баща на близнаците Валери и Анастасия
Никой от двамата обаче не продължава пътя на баща си. Момчето се дипломира като строителен инженер във Франкфурт и остава там на работа като конструктор във фирма. А дъщерята завършва архитектура в София, след това записва и докторантура и остава в столицата. След шест месеца й предстои да защити дисертацията и да се отдаде на архитектурата, казва с гордост докторът.
С майка им обаче нещата не потръгват, бракът се превръща в бреме и логично завършва с развод. Пет години по-късно палавникът с любовните стрели Амур събира Христо и медицинската сестра Христина. Тя също работи в Тубдиспансера, а любовта между двамата пламва неусетно. Медицинският екип в диспансера започва да се занимава с клинични изпитвания на медикаменти. Работата е трудоемка, Христо и Христина винаги са рамо до рамо при тестването на лекарствата върху пациенти и така неусетно колегиалните отношения се задълбочават, докато един ден и
двамата откриват, че мислят един за друг не само като за колеги
От новия брак се раждат Красимир, който вече е на 13 г., и Мария, която е навършила 10. Децата учат в ОУ „Любен Каравелов“ и умират за батко Валери и кака Анастасия, казва татко им. Една вечер преди четири години 7-годишният тогава Красимир чува, че баща му и майка му си говорят нещо за Валери и през сълзи ги моли: „Не ми говорете за батко, че се разплаквам, като чуя името му“. Не знам на какъв акъл бях тогава, но му казах, че щом толкова иска батко си, ще го пратим при него, разказва докторът. Малкият подскочил от радост и попитал кога ще стане това, а Христо казал: Още утре. „Наистина му купих билет за самолета, обадих се на Валери да го чака и настаних Красимир в самолета на аерогарата в София. Там го поеха стюардесите и той стигна до Франкфурт жив и здрав и още на летището се хвърлил в обятията на батко си. А ние с Христина през цялото време се притеснявахме как ще пътува сам и с нетърпения чакахме обаждане от Валери. Отдъхнахме си едва когато той се обади, макар да знаехме, че Красимир винаги е бил самостоятелен. Тогава обаче момчето доказа, че може да му се гласува доверие“, разказва за преживелиците на семейството Христо Метев.
Именно
семейството е най-важното нещо за него, то го мотивира и му дава сили
да се справя с всяко предизвикателство. Само като усетя до себе си съпругата и децата си, получавам страшна енергия и хъс за работа и това ми помага много, признава лекарят на годината. И казва, че е много щастлив вечер да се прибере вкъщи при семейството, защото за него това е едно тихо пристанище, в което може спокойно да си отдъхне. А през отпуските всички заедно обичат да пътуват из страната и чужбина. Така докторът се отърсва поне за малко от грижите за пациентите и работата по изпитванията на медикаменти. Защото за тях почивни дни няма.