Пламен Старев е магистър по филология и по философия. През 1980 г. започва работа като репортер в един от тиражните за времето си всекидневници в България - „Народна младеж“. През 1989 г. става заместник-главен редактор, изминавайки всички нива в длъжностната йерархия.
През 1992 г. той основава и става главен редактор на един от първите частни вестници в България - „Стандарт-Уикенд“. През 1993 г. изпитва необяснима любов към яхтите и е сред организаторите на най-голямата частна регата в страната - Еко-регата „Яхт-Уикенд“.
През 1993 г. основава Weekpress - първата специализирана агенция за връзки с обществеността (PR) в България.
Секретар е на Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма (ABUJET). Член е на СБЖ. От 1992 г. е член на Борда на директорите на Международната федерация на журналистите и писателите по туризма (FIJET).  От 2013 г. е председател на авторитетната международна комисия за присъждане на наградата „Златна ябълка“ (Golden Apple Award).
Веднъж месечно Пламен Старев ще води читателите на „Утро“ в интересни, екзотични и малко познати кътчета по света, в които е имал щастието да бъде.

„Традиционният“ турист или милионните тълпи обичат Рим, Венеция, Милано, Флоренция... Това са прекрасни градове. Ако има гид „100-те туристически обекта“ в европейски формат, те без съмнение ще бъдат в челото. Но моята цел беше на юг, към едно от най-романтичните кътчета на Европа.
От Рим може да се тръгне с влак или с автобус до Салерно. И да се продължи с автобус. Аз си взех кола под наем. Можех да я взема още на летището, но предпочетох да я наема от града. Работното време на гишетата Rent-a-car на летището бяха съобразени не с разписанията на международните полети, а със загрижеността на италианците да почиват добре и да имат достатъчно време за хранене.
На „Термини“, където пристигат автобусите от летищата, има много представителства на фирми за наемане на автомобили - и местни и международни. Предварително бях влязъл в сайтовете им и бях направил избора си. Често пътуващите знаят, че
почти винаги има промоционални оферти
Независимо от славата на Рим като един от градовете с най-натоварен трафик в Европа, сравнително бързо се измъкнах от града. Посоката беше Неапол. Магистралите не са по-лоши от новопостроените български. Има ограничение на скоростта, но никой не го спазва. Често има камери, но вероятно повечето не работят, защото италианците профучаваха с по 30-40 км над допустимите. Но от време на навреме спазваха ограниченията. Очевидно и там има карта на работещите камери.
След Неапол продължих на юг. До Салерно беше лесно. Отбих от магистралата и тръгнах обратно към Неапол, но по крайбрежната алея. Първите няколко километра не предвещаваха какво ме чака. Но веднага стана ясно, че навлизам в една от най-красивите части на европейското Средиземноморие. От едната страна е морето, от другата - стръмни скали и изобилие от малки горички с гигантски лимони. По-късно се уверих, че са и много вкусни. Особено лимончелото.
В един момент
обичайното вълнение пред невероятната красота отстъпи място на нарастващо напрежение
Пътят ставаше все по-тесен, а завоите - все по-остри. Първата среща с идващия насреща автобус се помни дълго. Той си кара, все едно че е на магистралата, а ти току-що трудно си се разминал с лек автомобил. Почти спрях, водачът на автобуса дори не ме забеляза. Но след малко друг ме забеляза. Пред мене имаше доста спрели автомобили. След около 10 минути дойде моят ред да се размина с идващия автобус. Той вече караше с 2-3 километра в час, колкото и аз. Аз направя педя преход, той - половин метър. Разминахме се.
Вече знаех защо навигационното ми устройство упорито твърдеше, че ми е необходим час, за да измина 24-те километра от Салерно до Амалфи.
В центъра на Амалфи по всяко време на денонощието чакат по 20-30 автобуса и непрекъснато някой тръгва или пристига. По брой на пристигащи автобуси, сравнени с брой население,
Амалфи е безапелационен световен шампион
Освен с туристи от Италия и от цял свят, повечето автобуси са пълни с ученици от средните класове. Надали има италианско училище, което да не е пращало деца тук. Прочутото градче е описано в уроците не само по история.
Големи хотели почти няма. В района има само един петзвезден хотел. Малките фамилни места за настаняване сякаш извират изпод земята и са на всяка крачка. Моят беше над брега на морето, както почти всички останали. Сградите са буквално накацали по скалите над морето. Гледката е упойваща. Сякаш цял живот си мечтал да погледнеш Средиземно море точно от тук. Наоколо се усеща тънкия аромат на жасминовите дръвчета.
Хотелът е на 2 етажа, с по 6-7 стаи на етаж. Всяка стая е различна - по флорална окраска, стенописите, цвета и формата на плочките. В едни стаи синьото е по-наситено, в други е по-морско, в трети доминира охрата, в четвърти - зеленото... Може да си бил в стотици хотели в стотици градове по света и никога да не си усетил този усет към живописта на интериора.
Много е италианско, типично средиземноморско, а най-точно казано: амалфианско
Амалфи е малък град, който има невероятна история и чар, които привличат милиони туристи от цял свят. Но без масовият турист. Той тук не стъпва. Дори и да стъпи, веднага ще разбере, че той и градчето са две несъвместими понятия. Идват групи, но още същия ден си отиват. Те препълват малките ресторантчета през деня. Вечерта групите ги няма. Но градът съвсем не е празен. Напротив. През по-голямата част от годината той си е все пълен. Хората, които идват тук, идеално знаят, че истинското удоволствие от храната може да се достави само в най-добрите ресторанти. В Амалфи за мен N1 е Il Tari.  Извън сезона за маса се чака между половин и един час. През юли и август се чака с часове без сигурност, че ще седнеш. Предпочитаното блюдо е риба и се пие бяло вино. Ако си поръчате бяло вино от Равело, няма да сбъркате. Тук се хранят хора, за които парите са единствено за да бъдат харчени, но това не значи, че е ресторант за милионери. Напротив, и това е едно от достойнствата му.
Централната част на Амалфи прилича на други средиземноморски градчета. Уникалното е над нея.
Градът е строен в скали
Къщите са в скали. Отклониш ли се от центъра, навлизаш в лабиринт от много тесни улички, в които двама души се разминават странично. Масивни мебели могат да бъдат доставени само с хеликоптер. По тези улици е невъзможно да бъде пренесен дори телевизор. Те дори не са улици, а безкрайни стъпала, които непрекъснато завиват ту наляво ту надясно. Основно заради този лабиринт в скалите Амалфи е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Но Амалфи е имал и славно минало като важен европейски град. Разказвачите на легенди го свързват с
Херкулес, който основал града накрай света, за да погребе в него любимата си Мелия
Историците виждат стратегическото му място по пътя между двата гранда на древната история - Рим и Константинопол. Той бързо се развива и става първата от четирите морски републики на Италия. Градът се е чувствал толкова силен, че се опълчва на херцога на Неапол и си извоюва независимост. Следват години на поражения и възходи. Сицилианското кралство го анексира, сарацините го разрушават. Не е пожален от чумата през 1643 г.
Местните твърдят, че Амалфи е имал славата на градове като Пиза и Генуа. Населението му е надхвърляло 70 000. Намиращ се на ключово място, той е бил важна спирка по пътя на зърнените храни и солта от Сардиния, на робите от вътрешността на Италия, на дървесината за Египет и Сирия и на коприната от Византийската империя. 
През IX, X и XI век Амалфи възвръща славата си на важен средиземноморски град и дори ползва собствена валута, наречена „тари“.  Като спирка по пътя към Изтока, той е изпитал силно арабско влияние, което и до днес може да бъде забелязано. От арабите амалфийците са се научили да правят хартия, която е била много ценена в цяла Италия, а и извън пределите на страната. Тя е била с много високо качество на цена по-ниска от египетските папируси.
Наоколо е пълно с
изумително красиви заливчета, селца, градчета
Всички те са накацали по скалите. Но не бих посъветвал никого да тръгне да ги разглежда с кола. Първо няма паркинги, второ има автобуси. И то много. А пътят не е по-широк от тясна созополска уличка.
Най-добре е да се наеме яхта. Цената зависи от сезона и от търсенето и се движи между 100 и 500 евро. И на юг и на север има чудесни гледки. В далечината е хедонистичният Капри, познат още от времето на Цезарите. Посещението в Позитано е задължително. Видите ли много красива пощенска картичка от италианското крайбрежие, вероятността да е от Позитано е много голяма. Няма древната слава на Амалфи, но има изключително очарование. Тук са почивали Пикасо, Стравински, Джон Стайнбек, Елизабет Тейлър, Лоурънс Оливие... Известният актьор и режисьор Франко Дзефирели има лятна къща тук. На загадъчен остров срещу Позитано има вила, за която мълвата твърди, че е на великия Рудолф Нуреев. По-близо до Амалфи, на самотен нос, е
друга легендарна вила, която се свързва с палавите години на София Лорен
На външен вид не е нищо особено, но тук се е събирал каймакът на висшето общество и най-вече на артистичния му елит. Всички улици в Позитано са стръмни, като стълбите са повече от улиците. Според местната мълва, ако жител на Позитано отиде в друг град, веднага получава болки в краката, защото не е свикнал да върви по равно.
На връщане към Амалфи се отбивам в малко заливче, към което няма указателни табели. Има три ресторанта само за посветени. Някои твърдят, че тук е най-вкусната риба в цяла Италия. Разбира се, ресторантите са малки. Тук масов турист не стъпва. Фортина е само за напреднали чревоугодници.
Първият път, когато ми предложиха да отида до Равело, отказах. След като видях Равело, отчетох колко лесно човек може да се размине с най-приятните си преживявания. Селцето е нагоре в планината, само на 6 км от Амалфи, но усещането е, че влизаш в друг свят.  Пътят е толкова тесен, че през няколкостотин метра има отбивки, за изчакване да преминат автобусите. През 30 минути са регулярните бусове. Туристическите са много повече. Селцето може да се оприличи на
прекрасна тераса, надвиснала на 350 метра над морето
Зеленината те обгръща отвсякъде. Има толкова много различни дървесни видове, че имаш чувството, че си в ботаническа градина. Хотелите са малки и са известни със своята дискретност. Местното вино заслужено е прочуто в цял свят.
Отпред е Средиземно море, отзад е Долината на Дракона. Тя е оградена от зелени тераси с градини. Тук там са разпръснати отделни къщи и малки селца. Равело е любимо на хора на изкуството. Сред феновете на спокойствието му са били Грета Гарбо и Дейвид Лоурънс. Гор Видал е наемал къща всяка година. През лятото се организират прочутите музикални изяви на Концертното общество от Равело. През юли са традиционните Вагнерови концерти. Меломаните веднага ще се сетят за изпълненията на Пласидо Доминго под диригентството на Зубин Мета. Всяко лято могат да се чуят уникални изпълнения на прочути оркестри буквално от цял свят.
Амалфи и крайбрежие е едно от прочутите „италиански места“. Въпреки че почти няма плажове. Има малки заливчета, които нямат нищо общо с Ибиса, Копакабана, Хаваите. Ако тази липса не е проблем, може да тръгнете. Не е необходимо да имате много пари. В Амалфи живеят съвсем нормални хора, които се хранят в малки ресторантчета или си купуват храна от малки магазинчета. Но не „малкото“ е символът на този край. А невероятната му красота и уникалност.