Антоний, който на Преображение Господне пое грижата за единствения скален манастир в страната „Св. Димитър Басарбовски“, е най-младият архимандрит в Русенската епархия. Роден е на Никулден по стар стил -  19 декември, през 1970 г. със светското име Росен.
Моите родители и двамата са от Костанденец. Къщите им бяха близо до църквата и като дете постоянно ходех там при отец Иван, Бог да го прости! Самият той ме викаше: „Росенчо, ела тука да ти покажа това“, „Росенчо, ела тук да ти кажа нещо“ и не спираше да повтаря „Росенчо, ще те направя поп“. Той беше много интелигентен човек и това вероятно е била закваската за тази ми отдаденост на църквата. Като дете много го уважавах и го слушах, невероятен авторитет беше, разказва архимандрит Антоний.
Духовникът е възпитаник на Строителния техникум, а след това, като всички младежи по онова време, отбил военната си служба в секретно поделение във Врачанско. Когато се уволнил през 1991 г., на младия мъж се наложило да се сблъска челно със стената от безработица и криза - първата тежка ситуация в демократична България. Хващал се със строителство, с дърводелство, в погребална агенция и какво ли още не за някой лев.
Тогава такива тъмни времена бяха, че нямаше нито договори, нито осигуровки, нищо, спомня си духовникът. Когато започва да учи богословие в Шуменския университет, ситуацията става още по-сложна, тъй като никой не желае да наеме студент.
Единствената фирма, която не вижда проблем в това един от работниците й да учи, е русенската „Сади“. Тогава тя е един от големите търговци и дистрибутори на пакетирани стоки.
Те ме изтърпяха да ходя на изпити, да уча и да се подготвям, докато бях складов работник при тях, пояснява с благодарност отец Антоний.
В последната година от следването си днешният архимандрит е назначен пак в склад, но в този на Русенската митрополия. Там той доказва своята точност и честност както в отношенията, така и в отчетността на стоката и парите.
Винаги съм искал да съм монах и нищо не съм преживявал, което да ме е съсипало психически, обяснява през смях игуменът. За него са странни обясненията на много светски люде, че за да влезе в манастир човек, то той задължително трябва да е имал някакво тежко и непреодолимо събитие в живота си. Няма нищо такова - спокоен съм, вижте как изглеждам, да приличам на стресиран?, наистина се шегува отецът.
Щастлив съм, защото това съм го желал и мечтал. Имам трудности при приемането на манастира, защото отговорността е голяма, но съм сигурен, че ще се справя с Божията помощ, вярва игуменът.
На него му предстои и нелеката задача да изчисти името на Басарбовската света обител, помътнено от поредния гей скандал. Ще се старая, но ще се надявам и на обществената подкрепа, казва монахът.