Професор Лъчезар Дачев е декан на Юридическия факултет в Русенския университет. И не крие, че подкрепя протестиращите студенти, които макар и вече в по-скромен мащаб продължават окупацията на част от Ректората на Софийския университет.

- Професоре, защо русенските студенти според вас останаха някак встрани от протестите?
- Не е вярно, че са встрани, те просто се събират извън сградата на университета, така са преценили. А и не е нужно всички университети да се окупират, достатъчно е да отворим съзнанието си за необходимостта от промяната, която искат студентите като общност. За мен целият този спор къде трябва да се протестира - извън аулите или вътре, някакси не ми звучи смислено. Наистина, окупацията на СУ блокира учебния процес и създаде неудобства. Но това ми прилича на ситуация, в която до тебе апартаментът на съседа гори, а ти звъниш на полицията и искаш помощ, защото като гасят, ти пречат да спиш. Нали мисията на университетите е да будят, да бъдат народни будители, тя далеч не се изчерпва само с провеждане на учебни занятия. Университетският преподавател трябва да бъде учител и на морал, и на гражданска позиция, и на отговорност към обществото. А тезата студентите да окупират не университета, ами Централна гара или Светия синод, както беше предлагано през 1990 година, когато Кошлуков затвори СУ, е нелепа. По тази логика и работниците не трябва да затварят предприятията като стачкуват, а да ходят на Централна гара. Проблемът не е в студентите и в затварянето на университетите, а в управляващите. И достойната гражданска позиция бе да ги подкрепим.
- Много се спореше законна ли е, или не тази окупация, какво мислите вие?
- Окупацията е форма на реакция на обществото срещу начина на управление. Тя е разновидност на гражданското неподчинение, което представлява реализиране правото на съпротива на гражданите. А това е съвсем естествено човешко право, то е природно присъщо на човека. Това право на съпротива срещу гнета присъства още от древността, а днес е положено и във Всеобщата декларация за правата на човека на ООН. Основанието за едно гражданско неподчинение е нелегитимното управление, а то е такова, ако не е основано на обществени ценности. Моделът на изборите за Народно събрание, моделът за избор на правителството, целият модел на управление, наложен у нас през последните 25 години, е лишен от морал. И това обуслава легитимността на една такава съпротива. Всъщност между окупация и гражданско неподчинение обаче има и различия: гражданското неподчинение има за цел да блокира реда в държавата, докато окупацията според Ноам Чомски окупира общественото съзнание, тя има за цел да събуди управляващите, да ги накара да променят статуквото. След нея идва ред на гражданското неподчинение.
- В крайна сметка част от хората не застанаха зад студентските протести, защото не разбраха исканията им. За нов морал в политиката говорим за пореден път, но в крайна сметка 25 години така и не го видяхме...
- Вижте, важно е да разберем какво искат студентите. Те наистина го формулираха така: нов морал. Всъщност има две идеологически концепции за политиката - едната е политиката като господство, при която обществото се разделя на свои и чужди и чуждите по дефиниция са врагове, затова те трябва да бъдат ограничавани, преследвани, наказвани. Формулата е или те, или ние. Диктатурата на пролетариата е типичен пример на политическото господство срещу врага на народа. А съвременното проявление на диктатурата, включително през последните 25 години у нас, е формирането и властването на олигархия. Впрочем, мнозина така и не разбраха какво е това олигархия, а понятието е формулирано още от Аристотел - това е управление, в което държавната власт се осъществява за обслужване на частни интереси. При нея самата власт е благо, а властването е лично обогатяване чрез властта. Така е у нас. Точно това студентите и всички, които ги подкрепят, искат да променят - този модел на олигархичното господство, който е обхванал целия 25-годишен период на така наречения ни преход. Никой не задава въпроса как се нароиха милионерите у нас - чрез честен труд или чрез узаконен грабеж. И защо в демократична България успехът, просперитетът не зависят от труда и усърдието на човека, а от политическите протекции на партийната олигархия. Видимото начало на олигархията за мен беше приятелският кръг „Орион“ на Жан Виденов, а невидимото - прословутите куфарчета с долари на Андрей Луканов. Милионерите у нас бяха назначени. И точно това е неморалната политика, срещу която се обявяват студентите и тези, които осъзнават порочния модел на олигархичното управление. Втората концепция за политиката е дефинирана от Аристотел като политическа етика, моралната политика. При нея политиката е средство за постигане на баланс между интересите на всички групи от обществото. Формулата й е съюзът „и“ - интересите на едните и другите, не едни срещу други, а заедно, обединени.
- Такава промяна искат всички, не само студентите, въпросът е как да се постигне?
- Инициативата за промяна излезе от студентите, затова и те бяха атакувани с толкова безсмислени въпроси - ама защо сега, къде бяхте вчера, къде бяхте преди 20 години? Ами преди 20 години те не са били родени, какво се иска от тях. В крайна сметка тези момчета и момичета са част от интелектуалния елит на нацията. А задачата на интелигенцията е да изведе масите към промяна. Това направиха и чешките студенти по време на Пражката пролет, направиха го и българските студенти през 1990 година. Сегашните студенти са родени по време на прехода, те не носят вина за реалността, която са заварили - мутренските години на детството си, безогледната корупция в младежките години, мизерията и безизходицата на близките им сега и липсата на перспектива за тях самите в бъдеще. Затова действат сега, когато е моментът, а не вчера и не утре, когато ще бъде късно. Протестиращите студенти изразяват искане за нова ценностна система на българското общество. Защото не може медиите да ни заливат с преуспели мошеници, да ни облъчват с игри на късмета, с житейски скандали и модни мутреси. Къде е честният, трудолюбивият, инициативният гражданин - такъв герой няма, тези ценности вече ги няма. Социалната справедливост, общото благо ги няма дори в парламентарните дебати, няма и отговорни за това състояние. Само че общественият морал започва от управляващите. Както е казал Конфуций, народът е като тревата - накъдето духа вятърът, управниците, натам се накланя и тревата. Т.е. каквито ценности имат управляващите, те се подражават и от гражданите. Има нещо много дълбоко сбъркано в нашата народопсихология - конформисткият мотив за оцеляване на всяка цена. Ами помислете, има ли друг народ, който да е приел за обединяващ национален герой един тарикат като Хитър Петър, да възпитава децата си, като въздига измамата в ценност? Студентите протестират именно срещу това, срещу тази липса на ценности и искат нов морал в политиката. А заспалите са в позицията на храста, който чака да отмине бурята. Просто ценностите са различни: да се снишиш или да отстояваш позиция. Но храстът винаги си остава храст, а България има нужда от хора с твърдост. Това е веруюто на протестиращите студенти и според мен то трябва да бъде подкрепено.
- Да, но не се получи така и резултатът не изглежда добър - хората са разделени даже повече, отколкото в първите години на прехода...
- Така е, българското общество наистина е разделено. Но против са, естествено, точно олигархичните кръгове. Същите тези, които организираха платен митинг в защита на порочното статукво. Казвам платен, защото не знам как по друг начин да определя тези протестиращи, които подкрепяха премиера, без да знаят кой е. Зад искането на студентите за оставка на Орешарски те прозряха искане за връщане на ГЕРБ на власт. Но това няма нищо общо с истината. Първо, защото студентите се разграничиха категорично от всички партии, включително и от ГЕРБ. А и това „завръщане“ няма как да стане. И в това отношение студентите показват много добро познаване на конституционното право на страната. Оставката на Орешарски не може да доведе до правителство на ГЕРБ, просто няма кой да го гласува. Тя ще доведе до разпускане на сегашното Народно събрание и до предсрочни парламентарни избори. Това е смисълът на искането за оставка. Студентите искат промяна и го заявяват безусловно.
- В същото време новите избори ще възстановят същите тези хора с нов мандат в парламента. Въртим се в омагьосан кръг, от който като че ли няма излизане. Има ли начин да го разкъсаме?
- За мен е време вече да се издигнат и нови искания, които наистина да посочат пътя. Според мен първата стъпка за промяна е въвеждането на задължително гласуване. Много хора скачат срещу тази идея, но не са прави. Защото това е начин категорично да се променят партийните квоти в Народното събрание, от което се страхуват всички партии. Ще се преустанови купуването на гласове и ще се осигури действително представителство на суверена - народът. От друга страна, ще се изключи олигархичното управление. Вижте, НДСВ например управляваше с мнозинство на база 1 300 000 гласа с тези на ДПС. Но хората с право на глас у нас са близо 6 милиона. Тези 1,3 млн. в никой случай не са мнозинство. Същата е базата на сегашното управление и ще продължи да е така. Затова искането за оставка трябва да се допълни с искане за въвеждане на задължително гласуване. А следващата стъпка е премахването на мажоритарния принцип на съставяне на правителството. Всички парламентарно представени партии трябва да участват в управлението, за да се контролират взаимно. Трябва да се смени принципът „мнозинството решава“ с принципа на консенсуса. И за това не е нужна промяна в Конституцията, може да се направи с едно предварително съгласуване, като се отчетат и интересите на обществото. Освен това според мен отговорността за консенсуса и неговото спазване трябва да се възложи на президента - той е обединител на нацията, затова го има. Това са само първите стъпки, с които да тръгнем, но моделът категорично трябва да бъде променен, при това незабавно. И не защото го искат студентите, а защото от това имаме нужда всички.