„Скъпи, иди до магазина и купи салам, ако има яйца, вземи 10, казала съпругата на програмиста. Тъй като в магазина имало яйца, той се върнал с 10 салама“. Това е виц, който с удоволствие си разказват приятелите на компютърджиите, но съвсем ясно показва какъв е техният начин на мислене - всичко е алгоритъм. Всъщност те, програмистите, много си приличат не само по подредбата на действията. Момчетата, защото армията им е наистина предимно мъжка, са фантазьори, мечтатели, лаконични в разговорите и... мързеливи.
Информатиката е за мързеливи и умни хора
които могат да измислят най-доброто решение, казва 19-годишният Васил Василев от Свищов, студент за първа и последна година в Русенския университет. Причината за това негово кратко пребиваване тук е нелепа. През лятото издържал успешно изпитите за Софийския университет, приели го „Софтуерно инженерство“ и той изпуснал срока за записване. В Русенския университет дойдох, тъй като бях спечелил състезание с проект и имах право да се запиша без изпит, обяснява Васко и не отрича, че заради разсеяността си е докарал много ядове на семейството си. Всъщност проектът, който бил оценен високо, е за защитна система на компютри. Благодарение на нея машините стават непробиваеми.
Всичко започва от Държавната търговска гимназия в Свищов, където Васко е ученик без никакъв афинитет към икономиката. Часовете по информатиката му били любими, а учителката Теодора Спасова прави всичко, за да поощри учениците си. Заедно с Васко зад компютъра е и приятелят му Антон, сега студент в Шотландия. Така гимназията има стабилен тим, който печели състезанията за ученици по информатика. Докато се занимават със сериозните теми, момчетата се забавлявали
да пробиват училищните системи и да освобождават „забранените“ сайтове и програми
Има много шефове на фирми, които не искат служителите им да си губят времето със скайп или Фейсбук, затова изграждат някаква система на компютрите и мрежите, чрез която работещите са принудени да си вършат само преките задължения, обяснява Васко. Проблемът бил, че и в неговото училище директорът забранил всички разсейващи сайтове и програмки, но... Антон и Васко разбивали стената. Като сте такива отворковци, направете вие защита, която да е непробиваема, провокирала ги учителката Спасова и на бял свят се появило приложението INFERNO и без проблем спечелили с нея трето място в националното състезание „Джон Атанасов“. Изпуснали шампионската титла заради недоглеждане и предоверяване на техниката на домакините, която двамата тийнейджъри не познавали. Повече такава елементарна грешка няма да допуснем, но аз още си спомням как един от членовете на комисията веднага опита да пробие системата ни и не успя - тя се защити, като му блокира компютъра и той след това не само че трябваше да го рестартира, ами и да го преинсталира, пояснява Васко и допълва, че програмата му действа като вирус, само че от добрите.
Софтуерът на момчетата позволява да има контрол на достъпа до различни сайтове и програми и може да се използва както в училища и библиотеки, така и в затвори и фирмени мрежи. Програмата на двамата приятели е с висока степен на трудност, защото използва свой системен драйвер и сложни атаки, чрез които се ограничава достъпът.
Васил и Антон успели да направят и
приложение за презентация, което прави излишен скъпия проектор
Момчетата измислили софтуер за презентации, за които са нужни само бяла дъска, камера и маркер. Пръстите на ръцете и очите играят ролята на мишка.
„Например аз стоя пред камерата, която ме снима. Ако мръдна единия си пръст, приложението възприема това като да натисна левия бутон на мишката и реагира. Ако мръдна два пръста, това е натискане на десен бутон. Очите ни също могат да заместят мишката и това сме го направили за хора с увреждания, за да работят с компютър“, обяснява Васко.
Като екстра към програмата е модул, който осигурява превод на текст в реално време от всички езици. Подобно е на Гугъл преводач, но наистина в реално време и с глас. С това печелят специалната награда на jobs.bg на международното състезание на „Майкрософт“.
Сега Васко пак е решил да участва в това състезание и за него разработва компютърна игра, която поставя хората в реалния свят. Има сървър, който следи движението на играча и действията му оказват влияние върху играта. Да, програмирани са задачи за изпълнение, но
самата игра е реалният свят, затова играчът може да й влияе
Освен това забавлението може да е за няколко човека, които да се групират в отбори, независимо къде се намират. Играта, която прави, е първата по рода си, тъй като е в 3D формат. 
Следващата година Васко със сигурност ще е отново студент, но в София, в специалността, която му е на сърце. Русе му харесва, но е разочарован от нивото на информатиката в университета. Неговите изисквания са високи и действително е трудно да им се отговори.
Уча физика, техническо чертане и някаква електроника, които са ми скучни, но не и безполезни, казва студентът. За общежитието не му се говори изобщо. Забавлява се с фитнес и твърд рок.
Вижда бъдещето като
смарт свят, в който хората едва ли ще станат по-смарт от сега
Ние ще сме контролерът - няма да има нито клавиатура, нито мишка и техниката ще се съобразява с нашите желания и потребности вкъщи и на работа, казва бъдещият програмист. Всичко ще става бързо, много бързо, като в геометрична прогресия, категоричен е Васко.
Той е убеден, че технологиите ще са в помощ на хората с физически увреждания, които ще могат само с гласа си или с движение на очите да управляват и „разговарят“ с компютрите. Васко вече има разработена подобна програма, но тя изморявала твърде очите заради постоянната нужда от мигане на клепачите, затова ще поработи още над нея, за да я „изчисти“.
Засега никой не е купил нито защитната му програма, нито презентационния модул. Със сигурност обаче това някой ден ще се случи, когато се сбъдне мечтата на Васко да има собствена софтуерна фирма. Бъдещият информатик сега ще трябва да се подготви както в университета, така и в най-голямата българска фирма „Телерик“. Интересите му в изграждането на защитни системи ще стават все по-търсени, а и мобилните комуникации ще изпитат нуждата от тях. Аз самият имам стар и почти разпаднат телефон, защото не бих искал да бъда проследяван къде съм, какво правя и
държа на свободата си, която е невъзможна със смартфоните
обяснява тийнейджърът. Той е наясно, че нищо в интернет не може да бъде изтрито или манипулирано, а независимостта на човека се изгубва някъде в геолокацията. Разбира се, че има свой профил във Фейсбук, но е внимателен към информацията, която предоставя публично там.
Компютрите са алгоритъм и хората ще бъдат принудени да се съобразяват с него, смятат повечето компютърни спецове. Истинското им майсторство ще проличи тогава, когато машините разберат, че не всичко е алгоритъм, особено в човешките отношения и фантазии. Дотогава обаче ще мине много време, през което хората от 21 век ще трябва да свикват с поезията на емотиконите и кратките обяснения през месинджърите.