Разрушиха манастира в Каран Върбовка - нищо не е останало от него, и на църквата са посегнали, алармираха в „Утро“ русенци. Описанието на ситуацията в манастира „Света Марина“ бе „като след бомбардировка“.
„Не рушат, а строят“, отговори кметът на селото Михаил Трифонов и насочи разговора към отговорния за цялата тази работа Пламен Бешев, шеф на фирма „Милениум-строй“.
Хванал съм се и няма как да се откажа - два манастира и две църкви ще трябва да ремонтираме, но пък
като виждам как става, ми се пълни душата
обяснява строителят и показва проектите и чертежите. Всичко започва през 2010 г., когато игуменът на Басарбовския манастир отец Емилиян решава и нашата Русенска митрополия да кандидатства пред Министерството на земеделието по програмата за развитие на селските райони. Само той си знае какво му коства попълването на документацията, но за негова радост са одобрени манастирите „Св.Марина“ в Каран Върбовка, „Св.Петка“ в Копривец и църквите „Св.Петър и Павел“ в Мечка и „Св.Параскева“ в Тръстеник.
Условията по тази европейска програма са много тежки за изпълнение, а и допълнително трябва да намерим строител, който да направи всичко, и едва след като комисия одобри обекта, да му се изплатят парите, обяснява отец Емилиян, сам той възпитаник на Строителния техникум в Русе. Случайна среща и кратък разговор в манастира „Св.Марина“ на Пламен Бешев и тогавашния владика Неофит поставя между тях мъжката дума, че строителят ще се наеме да ремонтира храмовете.
Сумата, която се влага за четирите обекта, надхвърля милион
но работата не спира нито за ден. В Каран Върбовка е подновена електрическата и водната инсталация на манастирската и битовата сграда, укрепена е архитектурната част на църквата, оформят се алеите и дворът и предстои да се правят нови стенописи в храма. Крайният срок е 11 юни и ако всичко бъде одобрено от специалистите, ще бъдат изплатени 382 972 лева.
Светата обител в Каран Върбовка привлича вярващи с аязмото и лековитата му вода. Легендата разказва за сляпо турче, което си умило лицето с вода от извора в деня на св. Марина - 17 юли, и прогледнало. В знак на благодарност бащата на детето и собственик на нивата, подарява на християните земята, в която се намирал чудотворният извор. Постепенно там били изградени монашески килии и малка църква. Колко е истинска тази история, не е важно. Силата на вярата продължава да дава надежда години след полагането на основите на днешната църква през 1828 г. Изворчето с лековитата вода е оформено като кладенец в средата на храма. С ремонта сега неговото място ще се запази и ще бъде укрепено, за да посреща отново хората с вяра в сърцата.
Най-голямо притеснение имам за манастира „Св.Петка“ в Копривец, тъй като комисията ще дойде на 22 април, казва строителят Бешев.
Там са изградени нови 10 стаи за монаси, всяка с отделен санитарен възел
и нова дървена докса. Няма да познаете колко хубаво стана - със сигурност ще дойдат още монаси, допълва той. Проектът там е на стойност 196 574 лева, но разходите отдавна са надхвърлили тази сума.
Според историческите сведения край Копривец е имало манастир, но той, както и още много други, е унищожен след падането на България под османско иго. В три последователни нощи омъжената в Русе Йорданка Чолакова сънува сън, в който й се явява Божията майка. Това се случва през 1985 г. - време напълно неподходящо за създаване на църкви и манастири. На сън Богородица й показала пет монахини, като ги назовала по имена - Параскева, Варвара, Екатерина, Марина и Неделя. Също така й казала, че на мястото на бащината й къща, в края на селото имало манастир, а монахините били мъченици за вярата. През 1986 г. бил сформиран неформален инициативен комитет за изграждане на манастир „Св. Петка“. Начело била
Добра Рахнева от Русе, покойната вече монахиня Варвара
В комитета влезли още десетина мъже и жени от Русе и околните села. С труд, пари и материали всеки дал приноса си в преустройството на къщата с дворното място в манастир. Тогавашният митрополит Софроний се обръща със специално писмо до патриарх Максим за откриването и освещаването на манастира. Вписан е в регистъра на 15 юни 1989 г. като Копривецки девически манастир „Св. преп. Петка Българска“. Манастирът е осветен тържествено на Петковден 1989 г. от епископ Нестор. Една по една се събират и монахините, които приемат имената на сестрите си от съня на Йорданка Чолакова.
Тъй като датата за предаване на обекта в Тръстеник е в края на 2015 г., усилията на всички са насочени към двата манастира и църквата в Мечка. Сърцето ме е боляло, като гледах как е запусната тази толкова красива църква, споделя отец Емилиян и с нескрито вълнение кани всички да идат и
да видят как храмът отново блести с белия си камък
Когато майсторите влизат в меченската църква „Св.Петър и Павел“, се удивляват на уменията на предшествениците си - така прецизно са наредили дялания камък. След тежката Руско-турска война хората в Мечка правят общоселско събрание и решават, че параклисът в селото им е малък и е време да вдигнат хубава черква. Полагат първия камък през 1911г., но спират, тъй като започва нова поредица от войни - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. Едва през 1917 г. започват отново и само пет години по-късно въпреки беднотията и мъката по жертвите на фронта, храмът е вдигнат и осветен от митрополит Василий.
Хората в селото пазят спомена за хаджи Добри /Бени/ и жена му, които били основни ктитори. Хаджията обаче бил строг, с камшик ръководел работата по градежа и се случвало да „изчезне“ нечий вол, за да стане храна на работниците. Вдигнали църква с две кубета и четири полукубета, бяла и голяма, за възхвала на Господа. Годините на безверие и безпаричие обаче потъмнили блясъка й, за да може 90 години по-късно отново да заблести.
Работата по стенописите в храмовете
е възложена на русенския млад художник Огнян Денев
Неговият майсторлък вече може да се види в русенския храм „Св.Архангел Михаил“, в църквата „Св.Параскева“ в Тръстеник, в софийски храм на бул.“България“ и на купола в Мечка. Съвсем случайно се запознах с него, но съм щастлив, че именно него срещнах - божествените образи от неговата ръка допълват усещането за красота в църквата, обяснява отец Емилиян.
Занаята Оги „краде“ в продължение на четири години при майстор Коста Папаставру в Гърция, докато рисува морски пейзажи, къщички, лодки и костенурки от Закинтос за радост на туристите. Никакво изкуство не е това, но така си изкарвах прехраната, разказва художникът, който иначе е голям почитател на сюрреалистите Салвадор Дали и Рене Магрит. Четката и боите са в живота на Огнян още от ученическите му години в Националната художествена гимназия по пластични изкуства и дизайн в Казанлък.
В Гърция усвоява тънкостите на занаята
който не е обикновено рисуване на образи, а изкуство по канон. Оги сам си прави боите от пигменти по старата технология и спазва класическия Палеологов стил, в какъвто са издържани и стенописите в Ивановските скални църкви.
Грубата работа на строителите в Мечка вече е приключила и скелето под купола е махнато. Стенописите там ще почакат, защото майсторът Огнян Денев ще трябва да поеме към Каран Върбовка. Там го чака цяла църква с нова замазка и чисто бели стени, на които до 11 юни ще изпише образите на светците и най-важните евангелски сцени.