А сега Пабло Бургос ще направи презентация на родната си Андалусия! - обявиха водещите и последваха бурни аплодисменти, преминаващи в откровен аплауз. В тежката задуха, която в средата на юни не беше подминала и фоайето на втория етаж в библиотеката в Русе, пред публиката излезе един млад мъж, който сравнително малко се различаваше по външен вид от гимназистите от Европейското училище. И кратичко и усмихнато направи синтезирана визитка на своя роден край. Там са родени Лорка и Пикасо, там е измислено ветрилото - е, малко след Китай, засмя се Пабло и добави: „Оттам са родом и типичните за испанската кухня карпачо и гаспачо!“.
След поредната порция бурни аплодисменти младежът обяви: „А сега - заповядайте да опитате истинска картофена тортиля!“.
Тъничко чернокосо момиче с яркочервена роза в косите
сръчно препаса кухненска престилка и двамата с Пабло заизваждаха от полиетиленови торби типични вкуснотии, които мигновено и без повторно подканяне събраха народа близо „до масите“. Изчаках Пабло Бургос и Мария дел Росарио - преподавателя по испански в СОУ за европейски езици и стажант-преподавателката - да разпределят испанската храна. И когато млади и не толкова млади с пластмасови чинийки в ръка се насочиха към изхода, за да погледат как учениците ще танцуват фламенко в градинката пред библиотеката,  успях да си измоля малко време за разговор.
„Как се чувствам тук? Отлично!“, казва Пабло. Той е в Русе от 2011 година. Първо една година е бил стипендиант-преподавател, след това е кандидатствал за учителско място и го е получил. Сега кандидатства за втора преподавателска година. Не е сигурен дали ще я получи, но би се радвал, ако стане. Това не зависи от мен, но ще бъде чудесно, ако стане. А може и да остана повече - защо не, тук наистина много ми харесва, добавя младият мъж.   
„Без да правя комплименти - тук понякога забравям, че съм в чужбина. Чудесни са и учениците, и преподавателите. Прави ми впечатление, че младежите в България са отворени, открити са към всичко ново и са много приятелски настроени към чужденците. Вероятно това е европейският дух - онова усещане за живеене без спъващи и ограничаващи граници, който особено силно е изразен у младите хора“, казва Пабло. Преди да пристигне в България, той е следвал испанска филология в университета в Гранада. В професионалната си биография е записал и една година, също като стипендиант, в Германия, където е преподавал в училище.
Роден е в градчето Адра, в провинция Алмерия
в Югоизточна Испания, която пък се намира в приказната Андалусия. Адра е град с малко над двадесет хиляди жители, но затова пък има толкова много слънце, казва Пабло. И разказва, че докато е учил в университета, е работил какво ли не - помагал си е на студентския живот, като е изкарвал пари като сервитьор, туристически гид, продавач на застраховки... Работил съм какво ли не, започнах още 16-годишен и не спирах през цялото време, докато учех, засмива се отново Пабло. Сега е на 30 години. И знае какво иска. Иска да преподава - интересно му е с учениците, харесва му, че им се иска да откриват нови и нови черти от портрета на Испания, а той издирва най-различни любопитни нещица, които палят още повече интереса на русенските момчета и момичета. И така уроците някак плавно преминават от „деспачо“ /кабинета по испански в гимназията, на който тийнейджърите любовно викат „гаспачо“/ към Пикасо, към Саграда Фамилия, Веласкес, испанските замъци, коридата, томатината, фиестата и сиестата и всичко останало, което постепенно - като дъждовни капки в пресъхнали от жегата маслинови горички - преминава в съзнанието и светоусещането на русенските момичета и момчета и се превръща в любов към Испания.
Изучаването на езика не може да се ограничи само с учебниците и уроците. И е ясно, че учениците от испанските паралелки в Европейското училище не затварят страниците със свършването на часовете. Една илюстрация за това е испаноезичният театър - младите актьори от СОУЕЕ по традиция се представят много успешно на ежегодния театрален фестивал за ученици, който се организира от посолството на кралство Испания и културния център „Сервантес“. А тази година
русенската постановка с режисьор Пабло Бургос
спечели овациите и на публиката, и на журито, което отреди именно на трупата от СОУЕЕ да представи България на европейския театрален испаноезичен фестивал в словашката столица Братислава.
Пиесата е написана от испанска авторка, известен съвременен драматург, аз адаптирах текста така, че да бъде подходящ за фестивала и за учениците - адекватно на тяхната възраст, култура и знания, казва Пабло Бургос. „А спечелиха по три причини: първо, защото са най-добрите актьори!; второ - защото владеят испански на много добро ниво; и трето - фестивалът продължи два дни, бяха показани 15 творби, а ние се представихме така, че привлякохме вниманието след толкова много натрупани впечатления. Нашите ученици успяха да накарат публиката да следи всяко тяхно движение по сцената, контактът между зрителите и актьорите беше страхотен - заслугата е на нашите ученици“, казва не без гордост Пабло.
Много са ми интересни вашите български традиции и обичаи, харесва ми българската кулинария, признава Пабло. Първите му впечатления за българите били, че тукашните хора са прекалено сериозни. По принцип явно са си такива - сериозни, все умислени, но като ги поопознаеш, разбираш, че са много слънчеви, казва младият мъж. Всъщност, българите са същите като нас, испанците, само дето трябва малко повече време, за да се открехнат пред теб, докато ние сме много по-отворени, много по-контактни, винаги сме такива, казва Пабло.
О, и българските момичета са много красиви
добавя той пестеливо, като бърза да добави, че той си има приятелка испанка.
Признава, че рядко се замисля какво му липсва тук за пълно щастие. „Липсват ми приятелите, семейството, през зимата, честно казано, времето е ужасно - тогава ми липсва онзи мек, слънчев испански климат. Чак понякога си мисля, че не може да бъде чак толкова да е отвратително през зимата... Това е единственото, с което по-трудно свиквам. А, да - и морето ми липсва. Инак всичко е отлично. Преди да дойда, бях сигурен, че ще ми липсва кухнята, с която съм свикнал. А стана така, че пристигнах и останах приятно изненадан - вашата кухня е направо невероятна! Много ми напомня испанската, но има и някои нюанси, които са толкова впечатляващи... Толкова много и различни салати правите, обичам българската мусака, българската каварма...“, обяснява младият мъж.
Русе е един чудесен град, който за Пабло се е превърнал в почти родно място. Обича да се разхожда и да открива прелестните му кътчета. Няма да ви изненадам, ако кажа, че центърът е едно от любимите ми места за разходка, много ми харесва да ходя на кея и да наблюдавам реката, казва испанецът. В края на седмицата обикновено се отбива в различни ресторанти - харесва му да опитва различни ястия и така да изучава различните стилове на многообразната българска кухня. Един вид, гастрономически туризъм, засмива се андалусиецът. Понякога си мисля, че ако в Русе имаше море, нямаше да искам да си тръгна оттук... Това признание от един европеец, който много обича да пътешества /вече е избродил близо 15 европейски държави - Австрия, Германия, Холандия, Швеция, Полша, Чехия, Словакия и още толкова/, а до дни, в началото на ваканцията, заминава в Украйна, звучи не просто като комплимент, а почти като обяснение.