Мартенският брой на списание ЛИК, посветен на 125-годишнината от рождението на композитора, пианист и педагог Панчо Владигеров (1899-1978), бе представен днес в Националната музикална академия (НМА). Изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) е озаглавено „Един европеец в българската музика“.
В пресконференцията участие взеха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректорът на НМА проф. Сава Димитров, директорът на дирекция ЛИК доц. Георги Лозанов, редакторът на списанието Яница Христова, преподавателите от НМА -  проф. д-р Снежина Врангова и проф. д-р Наташа Япова, както и директорът на къща музей „Панчо Владигеров“ - София Надя Сотирова.
Ректорът на НМА нарече проф. Пенчо Владигеров доайен в музиката. По думите му подзаглавието на този брой на списание ЛИК „може да го прехвърлим в един важен българин за Европа, който прокарва една пътека по-скоро от запад на изток, отколкото обратно - от България към Европа“, обясни той. Проф. Димитров обяви, че съвсем наскоро НМА е успяла да придобие чрез дарение втория инструмент на Панчо Владигеров, който е бил дълги години в Германия.
Той допълни, че Академията носи с гордост името на композитора и следовниците, академичните хора и хората на изкуството да претворят неговото творчество и творческия път.
„Представяме този брой на списание ЛИК, посветен на Панчо Владигеров, на най-правилното място – Националната музикална академия, която носи неговото име. Затова бих искал да говоря колкото за Панчо Владигеров, толкова и за НМА“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. „Тя е тази, която не само пази паметта за големия български музикант, тя умножава тази памет с изучаването на неговите произведения, с тяхното изпълнение от учениците“, допълни Вълчев. 
Генералният директор на БТА цитира интервю на Панчо Владигеров, в което на въпроса щастлив ли е, той отговоря, че щастлив го правят учениците му, които продължават това, което е правил през целия си живот. „Има още една важна прилика между Панчо Владигеров и Музикалната академия. Това е дълготрайното присъствие. Този брой прави разказ за човек, образец за дълготрайно присъствие“, каза още той. 
Между първия му клавирен концерт и последния (петия) – има цяла епоха. Сменени цели системи, преживени две световни войни. Първият е 1918 г., петият - 1963 г. Всъщност тези концерти, самите те, се превръщат в епоха за българската музикална култура. Важното в това дълготрайно присъствие еу че то е не просто престой. То е образец, както сме посочили и в заглавието - за европейско присъствие, за принадлежност. И за нещо друго, от което имаме особена нужда - за вдъхновение в работите, които правим, разказа генералният директор на БТА.
Доц. Георги Лозанов каза, че в третия си период списание ЛИК поставя акцент преди всичко върху паметта. Има цел да създаде диалог между поколенията и сегашните млади (и не само младите) да знаят, да е част от живота им. Да имат усещането, че Панчо Владигеров е техен съгражданин. Нищо, че го няма, той е техен съгражданин. 
Поглеждайки назад, има много неща за научаване, отбеляза доц. Лозанов. И то такива, които са приятни за научаване. Това не е някаква травматична памет. Това е свързано с една голяма радост, че се е създавало изкуство и то – в трудни времена. Една важна част е представянето на личности, които сами по себе си са събития. Такива хора, които освен творчеството си, създават и модели на поведение, повлияли са върху мисленето на нацията. И от тази гледна точка Панчо Владигеров нямаше как да не попадне в тази група. Защото в музикалната сфера той най-вероятно е най-голямата личност събитие, каза още доц. Лозанов.
„Всичките тези личности събития да стъпят на сцената на списание ЛИК", каза още той. Има нещо, което се нарича херменевтика. Как тълкуваме нещата във времето. Има две времена – едно „преди“ и едно „сега“. Но това „преди“ е застопорено. А това „сега“ се движи. И е достатъчно да се движим напред, за да влязат нови виждания за нещата, за нови усещания за култура и тогава Панчо ще се яви пак, отново, в един по-различен образ. Защото творецът  остава в историята и постига безсмъртие. Защото неговото творчество постига нови и нови прочити. От един същи и човек може да извадите нови и нови образи. И списание ЛИК помага за това, каза още доц. Лозанов. 
Редакторът на изданието Яница Христова разказа, че първата новина за Панчо Владигеров, която открили в архивите на БТА, е от 1927 година. „Новина на почти век“, отбеляза тя. Материалът бил за концерт на Панчо Владигеров в Париж. „Освен огромния талант и дългия и ползотворен път, в списанието се опитахме да хванем една чисто човешка страна на Панчо Владигеров“, обясни тя.  
„За мен беше предизвикателство да посегна към създаването на такъв текст. Още повече, когато е за личност като Панчо Владигеров“, каза проф. Врангова. Той успява да изнесе изкуството си извън страната си, допълни тя. 
„Неминуемо е, че тази фигура се превръща в емблема на българската култура“, каза проф. Япова. Панчо Владигеров, мисля, е най-известният композитор на широката общественост, обясни тя. 
В история на музиката остава нещо застопорено, за разлика от останалата история, където не можем да се разберем за историята. В историята на музиката ние имаме стопер – партитурата, допълни тя. 
Надя Сотирова обясни, че й било трудно да отсее най-интересното и най-важното от богатия архив на къщата музей. „Може би той е първият европейски композитор, на който операта е транслирана в Щатите“, каза тя. И допълни, че Панчо Владигеров обичал да казва на своите ученици: „Важно е да те знаят отатък Драгоман“. 
На финала на срещата проф. Сава Димитров подари на Кирил Вълчев монета на БНБ по повод 125-годишнина от рождението на Панчо Владигеров.