Представителство в парламента намира една все по-ограничена група хора, условно определена като „широка средна класа“, показва изследване "Непредставителна демокрация" на Петър Банков, Стефан Георгиев и Станислав Додов. Непредставените в огромното си мнозинство са част от социално-икономическата периферия, която най-остро изпитва ефектите на всяка една политика (или липса на такава), сочат данните.
Изводите от проучването бяха представени тази вечер на дискусия с авторите, в която участваха политолози, социолози и политици. Сред присъствалите бяха политолозите Първан Симеонов, Антоний Тодоров, Борис Попиванов и бившият председател на Народното събрание Георги Пирински.  
Според изследването българската демокрация става все по-непредставителна. Ако през 1990 г. трудно се намираше човек, който да не е гласувал, то настоящото Народно събрание, избрано през 2023 г., представлява едва 40% от гласоподавателите, посочват авторите.
Изследването се фокусира върху два въпроса - кои са непредставените хора като социални групи и защо са непредставени, посочи Станислав Додов. Той посочи, че изглежда има различни понятия какво е да си представен. Има представи на представените и на непредставените и те не кореспондират с това, което е заложено по конституция, допълни той.
В обхвата на проучването са шест парламентарни избора за период от девет години – от 2013 г. до 2021 г., посочи  Стефан Георгиев.  Количественият анализ засича информация от екзитполове, предоставени от „Галъп интернешънъл болкан“, с данни от Националния статистически институт. Приравнихме пълнолетно население към имащи право на глас, защото искахме да избягаме целенасочено от целия дебат за "мъртвите души" в списъците, посочи Георгиев. Авторите на изследването са направили и 13 дълбочинни интервюта. Стефан Георгиев открои три профила хора, които не са представени - негласуващи, гласуващи, но непредставени, и хора, които са гласували за партии, прескочили 4-процентовата бариера, но пак се чувстват непредставени. 
Това, което открихме, е, че хора, които обществото си мисли, че са дълбоко представени - пенсионери, роми, всъщност са едни от най-непредставените хора в нашето общество, коментира Петър Банков. Тези, които всъщност са представени в българския парламент, са една все по-ограничена група хора - относително млади хора, в активна възраст, висше образование, от големи градове, по-точно от София. Говорим за една може би появяваща се средна класа, която е представена доста добре в българския парламент, посочи той.   
Антоний Тодоров поздрави авторите за това „извънинституционално научно изследване“. Според него няма нужда от поредна промяна на Изборния кодекс и поредно улесняване на гласуването. „Някои казват, ако гласуваме от телефона си, ще стане много лесно. Не, няма да се увеличи участието“, смята Тодоров. Той се спря на въпроса къде са гражданите при съставянето на листата. Това съставяне на листата е един доста тъмен и непрозрачен процес, посочи Тодоров. Ако политическите партии не се върнат към първоначалната си роля на граждански асоциации, а продължават да се държат като бизнес клубове, няма никакъв смисъл да говорим за избори, по-добре да минем към теглене на жребий, коментира Антоний Тодоров.   
Първан Симеонов отбеляза, че темата е доста навременна и доста важна. Назад във времето, ако нещо е сработвало, е, когато са идвали нови харизматични лидери или това, което науката, според мен доста безсилно, продължава да нарича популизъм, посочи той. Мисля, че сме на прага на нещо много опасно в България – имахме политическа криза и струва ми се, че от политическа криза преминаваме към криза на представителството, да не кажа криза на самата либерална демокрация, коментира Симеонов.  
Изследването „Непредставителна демокрация“ е публикувано на интернет страницата на фондация „Фридрих Еберт“.