Правителството прие Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. Наредбата дава яснота за това кой е уязвим клиент за снабдяване с електроенергия и кои домакинства са енергийно бедни.
Документът е разработена от междуведомствена работна група, включваща министерствата на труда и социалната политика, на регионалното развитие и благоустройството и на енергетиката. 
Наредбата определя уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия в съответствие с последните промени в Закона за енергетиката. За средномесечен доход на член на домакинството се вземат предвид разполагаемите средства, намалени с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия. Разполагаемият средномесечен доход се сравнява с официално обявената линия на бедност за целите на определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност, съгласно дефиницията в допълнителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
За определяне на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия са въведени критерии в зависимост от възраст, здравословно състояние, разполагаем средномесечен доход, намален с разходите за енергия, нужда от помощни средства за независим живот или медицински изделия за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия, както и получаване на месечни социални помощи. 
При определяне на разполагаемия доход на правоимащите се вземат предвид както необлагаемите, така и подлежащите на облагане по реда на Закона за данъка върху доходите на физически лица. При изчисляване на разполагаемия доход е въведено изключение за изплатените стипендии на ученици и студенти.
БТА припомня, че на 19 октомври държавният глава наложи вето върху гласуваните от парламента промени в Закона за енергетиката. В мотивите на ветото президентът посочи, че законът се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система. С гласуване на 10 ноември парламентът отхвърли ветото и отново одобри предложените промени.