Софийската филхармония открива новия сезон тази вечер с 40-ата симфония от Волфганг Амадеус Моцарт и Симфония №3 "Органова" от Камий Сен-Санс, съобщават от Филхармонията.
На диригентския пулт в зала „България“ застава 28-годишният Еманюел Чекнаворян, който преди месец дирижира Радиосимфониците на Виена. Сред останалите оркестри, с които работи, са Виенер Симфоникер, Филхармонията на Грац, Виенският камерен оркестър, Симфоничния оркестър на Франкфуртското радио, Оркестра Симфоника ди Милано, Симфоничният оркестър на Кьолн, Берлинският радио оркестър.
Симфония №40 от Моцарт е може би най-известната симфония на композитора и една от най-обичаните творби в цялата музикална история. Определят я като симфоничен връх в творчеството на композитора и е първата, написана в минорна тоналност. Наречена е „малката сол минорна” симфония и прави изключение с това, че има и менует.
Моцарт създава музика, останала обаче неразбрана и неоценена в своето време. Съвременниците му възприемат „така наречената симфония” като приятно, но незначително по отношение на инвенция и техника произведение. Симфонията дава израз не само на завладялото композитора обезсърчение, но и освобождава натрупания дълги години песимизъм. Днес тя е сред най-разпознаваемите класически творби.
Третата симфония на Камий Сен-Санс е посветена на Ференц Лист, починал около два месеца след премиерата. Неведнъж Сен-Санс е имал повод да изрази почитта си към Лист, на чиято професионална подкрепа винаги е можел да разчита. Например, премиерата на операта си „Самсон и Далила” във Ваймар Сен-Санс дължи единствено на безрезервното съдействие на Лист. Очевидно е сходството на композиционата му техника, на строежа на цикъла и тематизма с тези на Лист.
Симфонията е построена върху два мотива, показани в самото начало – от соло обой и от струнните в пианисимо, които в хода на музиката получават изключително много трансформации. Включвайки орган в края на всяка от двете части, Сен-Санс изгражда различна образност – от внушаване на религиозно смирение (в края на първата част) до триумф и прослава (във финала). Самият композитор описва симфонията в първите програмни бележки към нея „като продължаваща стила и двучастната структура на Четвъртия му клавирен концерт и Сонатата за цигулка и пиано, но въпреки това съдържаща традиционните четири части”.
Според него Симфонията събира плодовете на прогреса на съвременната оркестрация. След нея композиторът никога не се връща към този жанр, смятайки че е изчерпал „словото” си в него: „Дадох всичко, което можах. Това, което направих, не бих могъл да повторя”, казва той. Продължава в оперния жанр и в концертно-инструменталната музика.
/ДД