Нови разкопки на раннохристиянска базилика № 2 в римо-византийския укрепен град Залдапа се проведоха в периода от 10 до 29 юли т.г. В тях участва международен българо-канадо-френски екип, ръководен от проф. д.и.н. Георги Атанасов от Силистра, проф. д-р Никола Бодри от Квебекския университет в Римуски (Канада) и зам. ръководител доц. д-р Албена Миланова от СУ „Св. Кл. Охридски“, съобщават от Национален археологически институт с музей към Българската академия на наука (НАИМ-БАН).
От екипа съобщават, че това е пети сезон разкопки на раннохристиянска базилика № 2 в Залдапа – една от 6-те църкви в най-големия римо-византийски град във вътрешността на провинциите Скития и Втора Мизия, който се намира край с. Крушари, обл. Добрич.
В екипа участват още apx. д-р Елио Хобдари, зооархеологът д-р Т. Уеслати от университета в гр. Лил (Франция), младият изследовател Ал. Иванов от НАИМ-БАН и стажантът Ана Мария Бояджиева от НГДЕК. „Базиликата под № 2 е забелязана и скицирана още от Карел Шкорпил в края на XIX, но системните археологически разкопки започнаха през 2018 г. в рамките на международен проект за сътрудничество между Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Квебекски университет в Римуски – Канада, Университет Лил-III,  и РИМ-Добрич“, разказват от НАИМ-БАН. 
Изследователите разказват, че представителната трикорабна базилика е разположена в североизточната част на античния град, в близост до главната му северна порта. Тя има една тристенна апсида, притвор и триделен атриум, както и изключително богата украса - мраморно подово покритие на централния кораб, стенни мозайки със златен фон (открити над 3 000 тесери). В полукръглата отвътре апсида е разположен синтрон с обходен коридор - деамбулаторий, каквито не са регистрирани в останалите около 60 раннохристиянски църкви в провинция Скития (дн. Добруджа). Построена е много старателно с добре оформени варовикови блокове на здрав бял хоросан.
„Този сезон открихме косвени данни, че вероятно във височина зидарията е била в opus mixtum с редуващи се редове каменни блокове и тухли. Изграждането ѝ се отнася към края на V – началото на  VI в. и с дължината си от 52 м и ширина от 22 м е сред най-големите раннохристиянски култови сгради не само в Скития, но и изобщо в българските земи. Стените ѝ са дебели около 0,90 м, а основите ѝ - 1,10 м  са били фундирани на дълбочина около 3,50 м! Това подсказва, че вероятно е имала галерии (втори етаж) над страничните кораби“, разказват изследователите. 
От екипа съобщават, че този сезон се е работило в западната половина на базиликата: в притвора и атриума, които са били изцяло покрити с идеално оформени големи варовикови плочи с размери около 1,10 х 0,50 м. Монументално тристъпално стълбище води вярващия от атриума към притвора,  в който се влиза през тройна врата (трибелон), оформена с масивни мраморни колони с диаметър около 50 см, свързани във височина с тухлени арки. Пред него се оформя тържествен проход от колони – своеобразен пропилей, върху който открихме стотина прозоречни стъкла.
„Регистрирахме входа от притвора към централния кораб с ширина около 2 м. За първи път установихме, че фасадите на базиликата са били измазани с бял хоросан, а няколко фрагменти от оцветени в червено и жълто мазилки, макар и незначителни, говорят за наличието на стенописна украса в интериора. Малко очаквано бе откриването на богато двустранно орнаментирани мраморни преградни плочи, които може да произхождат от олтарната преграда или от парапети на галериите, както и на един любопитен паметник – антична ара, преоформена като вана - вероятно за светена вода или ритуално измиване, поставена до стълбището между атриума и притвора“, казват от изследователския екип.
От НАИМ-БАН уточняват, че този сезон бил последният от работата на международната експедиция. „Надяваме се да намерим средства, по международен или национален проект, за да продължим археологическото проучване на тази забележителна базилика и през следващите години“, казват те.
Учените изказват  благодарности към Община Крушари, консерватора Калин Тодоров и на работници от Дяково, Абрит, Добрин, Крушари и Коритен.
/ВСР