До най-далечната точка хеликоптерите от системата за спешна помощ по въздух ще достигат за между 20 и 30 минути, с което покриваме изискването за „златния час“ при спасяването на пострадали. Това каза министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков, който взе участие в пресконференция в Министерския съвет, посветена на изпълнението на управленската програма на редовното правителство. 
„Отпушихме процеса по изграждане на спешна медицинска помощ по въздух, който беше доста затлачен. Дадохме възможност на Министерството на здравеопазването да работи усилено по започване на обществена поръчка за изграждане на оперативните бази“, посочи Гвоздейков. 
Той увери, че съгласно първоначално заложените срокове, първият хеликоптер ще бъде у нас през декември и ще се положат усилия да бъде въведен в експлоатация още през януари 2024 г. 
Министърът припомни, че до този момент са определени точките, където ще бъдат изградени оперативните бази, като за четири от тях вече са предоставени и необходимите терени. С решения на правителството са осигурени места на територията на летищата София и Пловдив, както и в бившето летище Търговище. База ще има и на летище Сливен, където има предоставен имот от седем декара с решения на местния общински съвет. 
Другите две точки ще бъдат на летище Долна Митрополия и летище Габровница, където има бивша военновъздушна база, която към момента е с отпаднала необходимост, обясни министър Гвоздейков. Той допълни, че се работи за прехвърлянето на имотите там от Министерството на отбраната на Министерството на здравеопазването, за да може да започне изграждането на прилежащата инфраструктура.  
Системата за спешна медицинска помощ в България ще бъде изградена съгласно европейските правила, увери министърът на транспорта и съобщенията. 
На същата пресконференция темата коментира по-рано и премиерът Николай Денков, според когото предходното служебно правителство е допуснало грешка с решението си бази да бъдат изграждани на територията на лечебни заведения. 
В днешната пресконференция участваха още министърът на финансите Асен Василев, министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов, министърът на енергетиката Румен Радев и министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков.