Да се разшири кръгът на случаите, при които съдът може да постанови да бъде разкрита банкова тайна, гласува парламентът. Това стана при второто четене на държавния бюджет за тази година, през преходни и допълнителни разпоредби, с които се променя Законът за кредитните институции.
Така съдът може да постанови разкриване на банковата тайна и по искане на публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане.
Текстът предизвика повече от час дискусия в пленарната зала и срещу него възразиха предимно от „Има такъв народ“ (ИТН) и „Възраждане“. 
Петър Петров от „Възраждане“ изрази опасение, че това ще създаде неравнопоставеност между държавата и частните кредитори. 
Искрен Митев („Продължаваме промяната - Демократична България“) разясни, че хипотезата ще се използва само, когато някой не си е платил данъците, и е продиктувана от невъзможността държавата да събира максимално задълженията.
Според Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС този въпрос трябва да бъде подложен на отделно обсъждане, а не с държавния бюджет, защото няма отношение към него. Не обичам, когато се извършва фина хирургическа операция на мозък, да се използва брадва, коментира той. И уточни, че това не е конфронтация с финансовия министър, а предложение за разговор. За отделно обсъждане на текста се обявиха и от ИТН.
С други текстове - в  Закона за здравето, депутатите записаха, че държавата предоставя средства на родителите за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна възраст до 1 септември на годината, в която навършват три години и не са приети в общински детски ясли и държавни детски градини, поради липса на места. Месечният размер на средствата за едно дете не може да надвишава средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжката на дете в предучилищното образование в общинските и държавните детски градини и училища за съответната календарна година. Парите се изплащат до приемането на детето в общинска ясла или в държавна детска градина.
Мнозинството отхвърли предложението на БСП в Кодекса на труда правилото размерът на минималната работна заплата да е 50 на сто от средната брутна заплата за период от 12 месеца, да се прилага от 1 август 2023 г., а не от 1 януари догодина. Аргументът на финансовия министър Асен Василев беше, че в момента сме в средата на годината и бизнесът си е направил разчетите. Освен това дефицитът към 31 май т.г., който заварихме, беше 1,2 млрд. лв. и затова такава мярка трудно ще може да бъде финансирана сега, добави той.
Не се прие и предложението на ГЕРБ-СДС за сезонна работа с един работник да може да се сключват трудови договори общо за не повече от 120 календарни дни вместо досегашните 90.