За мен работата е спасение от баналността на живота, каза пред БТА Елза Гоева. Художничката, която днес отбелязва своя 95-и рожден ден, продължава да рисува. Разказва, че създаването на картини става все по-трудно за нея подари отслабване на зрението. Въпреки това се надява и тази година да направи изложба в столичната галерия „Арте“, в чиято програма участва активно – чрез самостоятелни или групови изяви през последните повече от десет години. Произведенията, по които работи най-често сега, са портрети.
КОРЕНИ, ПРЕДАНОСТ, ТРУДОЛЮБИЕ
Елза Гоева е родена на 27 юли 1928 г. в град Болярово, Ямболско, в семейство от баща българин и майка германка. Напуска града едва на двегодишна възраст. Въпреки това, остава свързана с родното място и през 2021 г. дарява своя картина на местното читалище „Възраждане 1912“. 
„Връзката ми с моето родно Болярово е най-вече чрез баща ми, който е бил лекар, изпратен в помощ на илинденските бежанци“, разказа пред БТА художничката. Тя е на мнение, че човек се насочва в бъдещия си живот именно чрез своите корени, верността, предаността и трудолюбието.
Завършва специалността „Живопис“ през 1953 г. в класа на проф. Панайот Панайотов, в Националната художествена академия (НХА). В първите години на обучението нейни преподаватели са били също Борис Митов и Дечко Узунов. А сред художниците, които са повлияли най-силно на решението й да се занимава с изкуство, са бургаските автори Виолета Масларова, Георги Баев и Владимир Гоев. „Бяха още студенти в академията, в София, които много ме впечатлиха с  тяхната изложба през 1946 г.“, разказва Елза Гоева.
СЪЗДАВА СОБСТВЕНА ТЕХНИКА
Първите й изяви след дипломирането в НХА са в общи експозиции в страната и чужбина. От 1965 г. започва да подрежда и самостоятелни изложби. В рамките на над 70-годишната си творческа дейност създава собствена техника. „Идеята за смесване на маслената бяла боя с акрилна дойде поради желанието ми за спестяване на скъпата бяла маслена боя. Това се оказа много сполучливо и се появи здрава и бързосъхнеща техника, която ми допадна“, коментира тя.
„Елза Гоева е посвоему аскетична откъм цветове и ефектни фактури, тя често оставя недокрай докоснати от четката зони на платното, работи с полусуха четка, преминава от „импасто“ към по-наситени и плътни вариации на живописната субстанция“, пише изкуствоведът Чавдар Попов по повод изложбата, с която през 2018 г. художничката отбеляза 90-годишнината си. Самата тя неведнъж е коментирала, че не харесва ярките цветове. Смятам, че те са елементарни и че нюансите изразяват по-богата чувствителност, казва тя.
По думите й най-голяма промяна в художествения живот в България през последните седем десетилетия е предизвикало откриването на частните галерии в страната. „Според мен реализацията на младите артисти в България е близко до непостижимото, но въпреки това нашата школа, доближавайки се най-много до класическата, все още е една от най-добрите“, разказа Гоева.
СЕМЕЙСТВО, ТРАДИЦИИ, НАСЛЕДСТВО
Артистичното й семейство, част от което са още съпругът й Владимир Гоев (1925-2013) и дъщеря й Нуша Гоева (1959-2021), се допълва и от нейната внучка Елза. Следвайки стъпките на своите баба, дядо и майка, тя учи също в Националната художествена академия. „Най-често моята внучка се допитва до мен относно въпроси, свързани с хармонията в живописната структура“, разказва Елза Гоева.
Сред по-известните творби на художничката са „Учителка в помашко село" (1953), „Свиждане" (1957). Създава портрети като „Ген. Владимир Заимов" (1967), „Никола Вапцаров" (1969), „Иван Загубански" (1970), „Лeнин" (1970), „Георги Димитров" (1972) и пейзажи, сред които „Църква в Райково" (1968), „Созопол - музеят" (1970), „Турция - декември" (1972), „Истанбул" (1971). 
Носител е на наградата „Икар" на едноименната галерия за самостоятелната й изложба живопис „Храмът" от ноември 2006 г.