Депутатите приеха на първо четене промени в Семейния кодекс, с които осиновените деца да могат да установят своя произход. Измененията са внесени от депутати от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ).
Тайната за осиновяването не пада, предлагаме по-лесно да се получава информация за произхода, обясни Деница Сачева (ГЕРБ-СДС) от името на вносителите. Предвижда се навършилият 18 години осиновен да може да подава заявление за разкриване на биологичните родители, което да става с разрешение на съда. Предвижда се да отпадне изискването за „важни обстоятелства“ в процедурата при достъпа до данните за биологичните родители и се разширява кръгът на лицата, които имат право да поискат разкриване на тази информация. Освен осиновения и осиновителите, към съда ще могат да се обърнат наследниците и съпруг/а на осиновения.   
С промените се облекчава и административната процедура по осиновяване на деца. Предвижда се създаване на национална електронна информационна система, която да улесни процеса по кандидатстване на осиновителите и тяхното профилиране, както и да гарантира прозрачност. 
В момента една от най-големите пречки пред процеса на осиновяване е тежката административна процедура, коментира Деница Сачева и посочи, че броят на осиновените деца е намалял почти двойно. Премахваме възможността за разсиновяване без експертна оценка на психолог, отбеляза още тя.
Друго предложение е осиновяването на брат и сестра поотделно да става единствено след изрична експертна оценка от Дирекция „Социално подпомагане“ и експертиза от вещо лице - психолог. Осиновителят трябва да е най-малко с петнадесет години, но не повече от петдесет години по-възрастен от осиновявания, предвиждат още промените.
Въвежда се процедура, която да прекрати практиката родители да предотвратяват вписването на децата в регистъра чрез обещания да ги вземат от институциите, но това никога не се случва, се посочва в доклада на Комисията по труда и социалната политика на Народното събрание.
Предлага се включване на представител на Агенцията за социално подпомагане в Съвета по международно осиновяване с цел уреждане на статута на децата бежанци от военни конфликти.  
Депутатите отхвърлиха на първо четене измененията в Семейния кодекс, внесени от депутати от „Възраждане“. С промените се предлагаше да се създаде възможност за равнопоставено третиране от съда на двамата родители при определяне при кого да живеят децата. Цели се гарантиране на минимален месечен режим на контакти между родителя, който не упражнява родителските права по отношение на децата, като се уточни, че предложеният минимален период в посочен размер на 1/3 от календарните дни в съответния месец е обусловен изцяло от интересите на децата, които не живеят с този родител, обясниха от „Възраждане“.