Индексът на административния капацитет на държавната администрация (ИАКДА) за 2022 г. е 104,65, съобщи проф. д.н. Борислав Борисов - автор на националното проучване на административния капацитет на държавната администрация. Той представи резултатите от изследването в Голямата конферентна зала на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). За 2021 г. индексът е бил 109,21.
Проучването се подпомага от УНСС, Института по публична администрация и Стопанската академия в Свищов. Изследването се прави за шести пореден път, като тази година са участвали 54 администрации. 
Изследвани области на административния капацитет на държавната администрация са: планиране на дейността на администрацията; политическа среда; стил на ръководство; кадри и кадрова политика; финансово състояние и бюджетна политика; вътрешен контрол; партньорство; откритост, прозрачност и достъпност; устойчиво развитие и оценка на въздействието; самооценка; управление на знанието; управление на работните процеси; антикорупция; електронно управление.
Броят на анкетираните администрации на изпълнителната власт са: министерства и администрация на Министерския съвет (МС) – девет; изпълнителни агенции – пет; административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяване на изпълнителната власт към МС – шест; административни структури, създадени с нормативен акт, отчитащи се пред Народното събрание – три; специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт – 13; областни администрации – три; общински администрации – 15.
Средната оценка на всички елементи на административния капацитет за всички групи администрации за 2022 г. е 2,8342, при 2,9608 през 2021 година. Борисов отбеляза, че тук, още при тази средна оценка, има видимо намаляване на оценките, но това не е съвсем точно, защото има различни администрации с различен брой заети служители. 
Най-високи оценки се дават на осигурен достъп до обществена информация; управлението на риска; планирането и защитата на личните данни. Най-ниски оценки се дават на липсата на практика за извършване на оценки на въздействието като инструмент за измерване на дългосрочния ефект от въвеждането на нови регулации и осъществяването на политики; спазването на лична почтеност и професионална етика от служителите и ръководствата на административните органи, което не е на необходимото ниво; прилагането на форми на публично-частно партньорство и аутсорсинг на дейности на външни изпълнители; адекватността на броя на служителите в отделните административни звена на осъществяваните функции и голямото текучество. 
Според проучването, средната оценка за министерствата е 2,7196; за изпълнителните агенции – 2,7762; на административни структури на изпълнителната власт – 2,9444; на административните структури, отчитащи се пред Народното събрание – 3,5159; на областните администрации – 2,5714; за общинските администрации – 2,8441; за специализираните териториални структури на централната администрация – 2,7717. 
Борисов сравни оценките, дадени от администрация в рамките на представеното днес изследване, както и оценките от нейните социално-икономически партньори – данни, които са част от друго проучване. Разминавания има при: постигане на заложените стратегически и оперативни цели; възможности на администрацията да реагира на външни предизвикателства; професионални умения на служителите; отвореност за партньорства; прилагане на антикорупционни практики; възможности за достъп до обществена информация и борба с последици от изменението на климата.
Сходни са оценките по отношение на гражданското участие в процеса на разработване на планови документи, финансовото състояние на общините, прилагането на публично частното партньорство и развитието на електронното управление.