Проект за 3D възстановяване на вида на централната столична улица “Търговска” от края на 30-те години на миналия век представи директорът на Института за балканистика с Център по тракология (ИБЦТ-БАН) проф. Румяна Прешленова във втория ден на конференцията с международно участие на тема “Модерните технологии и интердисциплинарният подход към културното наследство”.
Както БТА писа форумът започна вчера в Националния историко-археологически резерват (НИАР) Плиска и е в хибридна форма - на място и в интернет среда. Той е организиран от (ИБЦТ-БАН) и Националния археологически музей с институт при БАН (НАИМ-БАН). Целта на конференцията е да бъде подобрено разбирането за ролята на технологиите в развитието на историческото познание, както и да бъдат популяризирани интердисциплинарните методи. 
В рамките на интердисциплинарния проект ще бъде направен опит да бъде извършено 3D възстановяване на вида на улицата и околното пространство с помощта на фотографии, градоустройствени чертежи, планове на сгради, доколкото са запазени. Ще бъдат ползвани и описания от спомените на Драган Тенев в “Тристахилядна София и аз между двете войни”, на граф Робер дьо Бурбулон - “Български дневници”, на Димо Казасов - “София през първите години на 20-ия век” и на Христо Бръзицов - “Някога в София”, разказа още тя.
Несъществуващата днес улица "Търговска" някога е свързвала площада пред Княжеския дворец с площад “Бански”, пресичайки булевард "Княз Дондуков". През Втората световна война тази централна част на столицата е бомбардирана много интензивно и много от сградите в това градско пространство са опустошени, обясни Прешленова.
От страната на ИБТЦ-БАН в проекта ще се включи историкът гл. ас. Ивайло Начев. В екипа ще участват и историци от Регионалния исторически музей в София, архитекти от направление “Архитектура и градоустройство” на Столична община, специалисти по информационни технологии от Университета за архитектура, строителство и градоустройство.
Нашите предварителни изчисления са, че може би ще бъде възможно да възстановим по-голямата част от вида на сградите на улица “Търговска” и прилежащото ѝ пространство към края на 30-те години на ХХ в., каза проф. Прешленова и отбеляза, че специалистите ще са изправени пред доста трудности. Сред тях Прешленова посочи обстоятелството, че не всички сгради имат запазени проекти, и невъзможността всички сгради да бъдат възстановени по снимки. Специалистите са решили, че зданията, които няма да могат да бъдат възстановени, ще бъдат дадени като контур или силует.
Сложността на проекта идва и от това, че не става дума за един цялостен обект, а за комплекс от различни обекти, които освен всичко останало се развиват във времето и затова избрахме да възстановим вида на тази част от центъра на София от края на 30-те години, когато столицата е била в най-успешния период от икономическото си развитие, разказа още тя. Друга трудност е свързана с желанието да бъде възстановена и обстановката около улица “Търговска” на 360 градуса. Засега не знаем как ще се случи, но имаме най-голямото желание това да стане, отбеляза Прешленова. Ще ви бъда благодарна, ако можете със съвети, информации или контакти да ни дадете идеи как да се справим с този проект, посочи тя и изрази надежда на следващата конференция, която ще организират да може да представи част от реализирания проект.
Според изчисленията на специалистите неговото изпълнение ще продължи поне две години, тъй като предпоставя огромен обем от работа. Прешленова отбеляза, че той ще бъде изготвен в рамките на голямата инфраструктура “Клада БГ”. 
Идеята за 3D възстановката на района на ул. “Търговска” не е самоцелна, разказа проф. Румяна Прешленова и допълни, че е насочена към образователните институции, за да могат да показват на студенти и ученици как е изглеждала централната част на столицата в най-успешния период от нейното икономическо развитие - 30-те години на ХХ в., и също така да бъде показвана на гостите на София.  В момента колегите от РИМ-София обясняват какво е било, как е било, но за много хора е трудно да си представят как на мястото на тези огромни сгради - ЦУМ, Министерския съвет и бившия Партиен дом, е имало кипящ икономически и културен живот, посочи тя.