Изложбата „Панчо Владигеров в музикалния калейдоскоп на ХХ век. Посоки, връзки, отражения” гостува във Варна. Тя представя твореца в обкръжението на най-ярките имена в европейската и световна музикална култура чрез снимки, документи и архивни материали от фонда на къщата музей на композитора в София.
Експозицията представиха Надя Сотирова и Мария Трошева от екипа на музея. Тя е е част от програмата на Международния музикален фестивал „Варненско лято“, с който Владигеров има силна връзка, тъй като е основател на първите български Народни музикални тържества в града през 1926 г., които впоследствие прерастват във „Варненско лято“, припомни Сотирова. В последната година на своя живот той идва във Варна с постановката на единствената му опера „Цар Калоян“, гостувала с активното съдействие на проф. Милко Коларов, който присъства на откриването на изложбата във Фестивалния и конгресен център. 
„Искахме да покажем изключителното богатство на архива на Панчо Владигеров и да напомним на публиката, че той е един от най-ярките представители на музикалната ни култура, за когото трябва често да се говори. Съвременните изпълнители трябва по-смело да подхождат към неговото творчество, което е изключително сложно и изисква много сериозна подготовка“, сподели Сотирова. По думите й млади музиканти, които работят зад граница, са най-ревностни посланици на музиката на Владигеров и често търсят нотен материал в музея, като споделят, че включването на негови произведения в репертоара им отваря много врати. 
Идеята за настоящата изложба тръгва от старателно изписани ръкописни бележки на композитора, в които се съдържат десетки имена на световни музиканти, с които е имал контакт през целия си живот, обясни Сотирова, чиято е концепцията за паната. Искахме да представим Панчо Владигеров в този изключително цветен калейдоскоп от личности, с които е имал уникалния шанс да общува и работи, добави тя. В Берлин, където завършва висше образование и печели Менделсоновите премии, той много бързо е разпознат като гениален изпълнител и творец, негови произведения са включени в репертоара на Виенската и Берлинската филхармония и се изпълняват премиерно от именити музиканти, каза директорката на музея. 
Тя припомни и връзката на Владигеров с театъра, страна от творческия му път, която не е добре позната според нея. Композиторът е поканен от режисьора Макс Райнхард и в неговия театър той е заобиколен от поети, писатели и драматурзи като Стефан Цвайг, Бертолт Брехт, Хуго фон Хофманстал, които впечатлява с музиката си за 13 постановки на трупата. В тези „златни“ години в Берлин е събрана интелигенцията на Европа, каза Сотирова и припомни, че в този динамичен период Владигеров създава и първите си най-ярки народностни произведения - Рапсодия „Вардар“, „Българска сюита“, която счита за крайъгълен камък, седемте симфонични български танци, концертната увертюра „Земя“, която ознаменува връщането му в родината през 1932 г. 
В Берлин Владигеров среща и Рихард Щраус, който го кани като единствен представител на България в постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите през периода 1936-1942 г. В едно от паната са илюстрирани програми от европейски сцени, на които българинът е гостувал като солист, диригент или композитор. Тези материали, които ние съхраняваме - лична кореспонденция и снимки с автографи, говорят за високата оценка, която той получава в неговите ранни години, посочи Надя Сотирова и припомни, че Владигеров е наречен „тоновият поет на България“ от Рихард Щраус, което е документирано на една от снимките в архива. 
В паната могат да се видят и много материали за контактите на композитора с колеги от съседните на България държави, както и за времето след прибирането му в родината, когато е заобиколен от своите съвременници и плеяда ученици, станали ярки имена в българската музика.  
Експозицията е подготвена през 2019-а по повод 120-годишнината на Владигеров, а за предстоящия му 125-годишен юбилей, от къщата музей планират да направят нова изложба, която да показва кореспонденцията на композитора с негови колеги и приятели, световни имена в изкуството, сподели Сотирова. По думите й трудност създава намирането на писмата на Владигеров, адресирани до респондентите му, тъй като в музея разполагат основно с получените от него отговори. Съхранена е единствено пълната кореспонденция с Николай Лилиев относно операта „Цар Калоян“, каза директорката. 
След Варна, където ще остане до 24 юли, изложбата „Панчо Владигеров в музикалния калейдоскоп на ХХ век” ще гостува в Зеления образователен център в Шабла, съобщи Надя Сотирова. Досега тя е показвана в много градове на страната, както и в Рим, Будапеща и Берлин.