Багренето с билки бе тема на празника Еньовден в котленското село Жеравна. Освен лечебните свойства на билките, естествените багри са тайната на красивите и трайни цветове на котленските килими, каза пред репортер на БТА Дора Куршумова от Обществен дарителски фонд (ОДФ) - Сливен, които са организатори на днешния празник в Художествената галерия „Христо Тодоров“ в Жеравна.
"Решихме по особен начин да напомним едно от ценните качества на билките, за което са ги използвали масово хората по българските земи. Като багрилни качества най-вече са прилагани при багренето на вълна, защото в този район е имало много овчари", разказа Куршумова.
В залите на галерията бе открита изложба на котленски килими „Два века къдряви звезди“ с модели от експозицията на Историческия музей - Котел и от частните колекции на Якоб ван Беелен, Васил Веселинов и Петя Янева. 
"Показани са 24 килима, шест от тях са на Исторически музей - Котел - обект "Кьорпеева къща" и участват редовно във Фестивала на етносите, багрите и котленския килим", посочи Куршумова. Десет са килимите на колекционера Якоб ван Беелен, другите колекционери са с по четири килима. Това е представителна извадка на килимите с мотив "Къдряви звезди“."
Куршумова разказа, че в Жеравна е имало три килимарски работилници, както и в селата Медвен, Тича, Градец, Нейково. "Целият котленски край е произвеждал красиви килими, които не се повтарят никога, личал е почеркът на тъкачката, създали пъстро многообразие. Старите килими са багрени с билки, сред които жълтуга, мушмула, орех, корени от брош и други."
"Мечтата ми е да бъде открит Национален музей на българското килимарство", каза пред БТА Якоб ван Беелен, който притежава една от най-големите колекции автентични килими, сред които 800 са български. Нидерландецът, който от години живее в България, забелязва красотата на котленските килими от къщата си в Котел, която била в съседство с Галатанското училище и ТПК "Котленски край", в който все още имало тъкачки. "Какво по-добро за къща с осем стаи, коридори, всички от дърво, да бъдат застлани с котленски килими", попита реторично той. За няколко години застлал всички дървени подове в къщата. Сега целта му е да притежава не само котленски и чипровски килими, но и от други български региони, като Делиормана, Айтоско, Карлово и др. Представя си музеят, който да побере богатата му колекция, да бъде в по-голям град, където е развит туризмът.
Това, което отличава старите котленските килими, според него, са багрилата. "Ако правя сравнение с голямата друга школа - Чипровската, голямата разлика са багрилата", коментира ван Беелен. Той даде пример със 155-годишен килим и ярките му цветове. По думите му котленският килим е по-дебел, тежък и подходящ за постилане на пода, докато чипровските са по-тънки, а орнаментите - по-ситни.
За уникалността на котленските килими разказа и Васил Веселинов, според когото, в тях е вложено много лично, авторско творчество. "В настоящата изложба са показани възрожденски килими, които са отпреди 1890 година, те възпроизвеждат на сто процента творчеството на котленските килимарки – прекрасни, хармонични, композиционно и цветово добре решени, и на всичко отгоре са изключително трайни", каза пред репортер на БТА колекционерът, който е с корени от Родопите и е родственик на Николай Хайтов.
"Котленските килими се оказват уникати, те са резултат на творческия гений на българката", смята той. По думите му колекционерството на килими се оказва трудна задача, защото се е загубила връзката във времената и епохите. "В България колекционерите сме няколко и издирваме котленски килими в стари апартаменти, пазарища, разказа Веселинов. Опитваме се да се сдобием с тях, да ги съхраним и запазим", добави той.
Сред ценните му находки е килим на Христо Балабанов от 1936 година, който е несиметричен, авторски, разработван е за промишлена продажба. Попадал е на ценни модели, от които собствениците им искат да се отърват, без да знаят каква е стойността им.
"Цените на новите килими са много високи, в днешно време няма кой да ги произвежда", разказа още колекционерът. При чипровските килими цената на квадратен метър е между 960 и 1200 лева. Един килим се тъче около 6-7 месеца и тежи към 15 килограма. Трудът е тежък, свързан с концентрация, внимание и много усет", категоричен е той. Качествените килими, които имат художествена и историческа стойност, особено датираните, струват близо 10 хиляди долара. Веселинов припомни, че е забранено да бъдат изнасяни от страната котленските килими, които са движимо културно наследство.