Ако не вземем мерки за кариерната реализация на младите таланти, до десет години няма да имаме професионалисти, които да се занимават с фолклорна музика. Това каза в интервю за БТА диригентът на народния оркестър при БНР и преподавател в Националната музикална академия Димитър Христов. Той е председател на журито на 28-ото издание на Националния фолклорен конкурс „Диньо Маринов“, който се провежда във Варна. Днес в 13:00 ч. е награждаването и галаконцертът на лауреатите. 
Христов припомни, че варненският форум е първият детски фолклорен конкурс, основан през 1994 г. от Диньо Маринов, чието име носи. Знаем, че началото е най-трудно, а той се наложи като еталон за качество и присъствие на изключителни авторитети в журито, допълни той. В конкурса идват инструменталисти, певци, хорове, ансамбли и оркестри от цяла България. Всяка година участват около 300 и 500 деца, които с таланта си допринасят за развитието на фолклорната музика в страната, посочи още председателят и открои варненските школи на гайдари и кавалджии като много силни. 
Ето какво още сподели той пред БТА:
Има ли география при талантите в сферата на фолклора? Региони, в които някои изпълнители са по-силни в дадено направление?
- Няма такава специфика, макар че във Варна идват по-малко родопски и повече джура гайди, което е нормална регионална принадлежност. Талант може да се роди навсякъде. Голямо значение обаче има добрият преподавател, особено първият. Той е най-важният човек, който слага инструмента в ръцете на детето или поставя гласа на вокалните изпълнители. Затова на конкурса  не по-малко важно от общуването на децата, е срещата на преподавателите. Тук те си сверяват часовниците, обменят опит, информация за други конкурси, полезни материали, които могат да впишат в работата си. 
Наблюдава ли се по-силно присъствие на ярки педагози в големите градове или и в по-малките населени места децата имат шанс да бъдат обучавани добре?
- Имам наблюдение, че в големите градове се появява липса на добри учители, защото някои избират да преподават общообразователни предмети или музика в училищата. Има „гнезда“ за развитие на талантите, които ние познаваме, като някои са и в средни училища. Такъв е случаят с основното училище в Черни Вит, където се трудят много, за да запалят децата, като им слагат инструменти в ръцете още от първи или втори клас. 
Има ли голяма разлика в обучението в специализираните училища и извънучилищните школи, каквото е и разделението по категории в конкурса „Диньо Маринов“?
- Има, да, и е нормално да е така. Плюсът на специализираните учебни заведения е, че там се обособява специфична среда. Самите деца си предават знания помежду си, идвайки от различни краища на страната. Когато те се съберат, както е в Котел, всеки носи почерка на своя учител и започват да си обменят информация, което е много ценно. Това не може да се случи когато само един преподавател се занимава с тях. Не че е по-лошо качеството извън специализираните училища, но го няма този елемент на социума. 
Децата в профилираните училища обаче изучават всички общообразователни предмети наравно със своите връстници от основните и средни учебни заведения. Това ги натоварва, а не е ли пречка и за усъвършенстването им в материята, която овладяват?
- Съвремието ни принуди да направим това. Времето е различно. Когато аз бях ученик, след осми клас вече нямах общообразователни предмети, но сега идеята е тези деца да могат да продължат да учат и друга специалност, ако пожелаят. Знам, че им е трудно, но това е породено от друг голям въпрос - къде те, след като завършат музика, ще могат да се развиват кариерно. Това е болна тема и ние от Управителния съвет на Българската музикална асоциация се занимаваме с това да се погрижим професията фолклорен музикант да си върне авторитета и да заеме своето достойно място. 
Трудно ли се реализират възпитаниците от тази сфера сега? 
- Трудно е, макар че има доста свободни места в ансамблите, но те стоят незапълнени заради ниското възнаграждение. Затова младите хора търсят друга реализация. Това е сериозен проблем и ако не го решим, до десет години няма да имаме професионалисти, които се занимават с фолклорна музика. Ние се тупаме в гърдите с нашия фолклор, но не бива да го приемаме за даденост, а да се грижим талантливите деца на България да получат своя път. 
Какво се случва в съвремието с фолклорната музика? Пишат ли се нови произведения, правят ли се обработки и съчетания с други жанрове?
- Българският професионален фолклорен жанр е в чудесна форма. Младите хора имат път, по който да вървят, утъпкан от много колеги. Фолклорните инструменти влизат смело в колаборация с различни състави, както хорови, така и симфонични и джазови. Ансамблите, които са тринадесет общински и един национален, работят неуморно, всеки гледа да направи нова програма, да намери себе си на пазара. Оркестровото изкуство е в много голям подем, както беше хоровото през 90-те години на ХХ век. За това се грижат хора, които успяват да поддържат инструменталните изпълнители и творчеството им на много високо ниво, за което имаме завистта от нашите балкански съседи, защото те нямат такива състави. 
Търсенето на родния ни фолклор навън активно ли е? Чухме българска песен във филма „Баншите от Инишерин“, номиниран за няколко награди Оскар.
- Това е твърде комерсиално и аз не съм съгласен с този вид търсене. Цял свят ни ползва, направиха семпли на хорове, на изпълнения на кавал и гайда, но не смятам, че трябва да се гордеем с това. По-скоро трябва от нас да излязат форми и държавата да се погрижи те да бъдат подплатени, за да има добра популяризация на нашата фолклорна музика по света.