Изненада ме предварителната подготовка на Георги Господинов, който задаваше въпросите си присърце и в посока на ситуациите се усещаше все по-нарастващият му интерес. Неволно помежду ни се беше получило нещо като духовно братство и това осезаемо се усеща в книгата. Това каза снощи поетът Иван Теофилов, който посрещна рождения си ден с премиера на книгата „За радостта и езика” (изд. Фондация „Комунитас“). Събитието се състоя в Софийска градска художествена галерия (СГХГ) и в него участваха още Георги Господинов и редакторът на книгата Тони Николов. 
„За радостта и езика” обединява разговори в писма между двамата писатели – Иван Теофилов и Георги Господинов.
„Георги я определи като разговор, споделяне. И тя е именно такава. Това не значи, че сме се запилели във времето на Пушкин, когато размяната на писма, тоест епистоларният роман, е бил компаньонска игра. Но книгата ни съвсем не е игра, а оптика на въжделенията и преживелиците, проклятието, издръжливостта на едно дяволски дълго битие”, каза в рамките на събитието Иван Теофилов. Той посочи, че „За радостта и езика” не е книга-анкета, която включва само негов творчески портрет. „Аз още в самото начало се заиграх с детството, с облика на махалата, с описания на фамилията ми. И неминуемо зазвучаха и съществуващите събития, войната, диверсията, национализацията, която засегна и семейството ни, и върволици театрални и литературни преживелици, всякакъв сорт митинги, и откровен хайдуклук в над 30-годишната ни оправия на родната ни демокрация, разказани в многобройно изтъкнати епизоди в ранимите пластове на паметта”, допълни поетът. 
„Когато бях малък, много обичах да правя разни мъчни неща, например къща от кибритени клечки. Този процес беше упорит акт, но едновременно насърчаващ, обезкуражаващ, пленяващ. И ако къщата се получеше, засиявах, знаех, че трудът си е струвал. От тогава в сърцето си нося костеливо ядро, една загадка, все така неразгадана, и все така нападана от неспокойния дух – писането”, каза Иван Теофилов. 
Той изрази благодарността си към Фондация „Комунитас”, към Георги Господинов и към редактора на книгата Тони Николов, както и към Надежда Олег Ляхова, чието дело е оформлението на изданието. Теофилов благодари и на порасналите си деца за подкрепата, която е получил от тях през тези две години, в които е писана „За радостта и езика”. 
„За мен това е следобедна книга. Книга, която се разгъва в това ничие време – следобедът”, каза писателят Георги Господинов. Според него след прочит на „За радостта и езика” остава усещането, че „можеш да извървиш един цял живот с разгроми, с възходи, с падения и когато погледнеш този живот да не го намразиш, а да запазиш светлата страна на живота”. „Това Иван го може. Той го може повече от моето поколение”, посочи Господинов. 
По думите на Георги Господинов за няколко поколения от българската поезия Иван Теофилов е окуражител. „Помня, че след първите ми стихотворения и стихосбирки Иван ми се обади или се видяхме в „Литературен вестник”. Каза ми няколко хубави думи и за мен това беше много. Така е направил с много поети от предишното поколение, поколението на 80-те. Това е щедрост. Щедрост, която по нашите земи я няма много”, каза писателят. 
„Аз винаги съм възприемал Иван Теофилов за много висок човек – и буквално, и метафорично. И този аристократизъм, също чужд до известна степен на нашите земи, беше много важен за нас. Тази идея да се съхраниш – да съхраниш поезията и да съхраниш себе си, да останеш нормален – ще видите как минава през цялата книга”, допълни Господинов. 
Той посочи и защо изданието носи точно това заглавие. „Кръстихме тази книга „За радостта и езика”, защото Иван остава от светлата страна на живота. Кръстихме я така и защото цитираме и един любим стих на Иван Теофилов от Уолъс Стивънс: „Езикът и радостта бяха нашият господар”. Това е, което остава след тази книга”, каза Георги Господинов. 
Тони Николов разказа, че книгата е част от проект, който стартира преди повече от четири години. „Имахме идея да направим поредица не от литературни анкети, каквито има, а от разговори от хода на времето с хора, които са допринесли наистина много за българската култура. Започнахме с професор Цочо Бояджиев. И втората фигура, за която се сетихме, е Иван Теофилов”, каза Николов. Той допълни, че не е било лесно да се убеди Иван Теофилов да се направи тази книга-разговор. 
Редакторът на изданието изтъкна, че е бил двойно щастлив, когато и Теофилов, и Георги Господинов се съгласяват с предложението. „Защото веднага си представих как нашето поколение на 60-те, разговоря с поколението на 30-те. И Иван е може би автентичната връзка между тези две поколения, които съществуват във времето, но някак си не се свързват”, каза Тони Николов. „Получи се един наистина невероятен резултат. Аз много се радвам, че той беше разговор между двама поети”, допълни редакторът. 
Божана Апостолова от издателство „Жанет 45” поздрави Иван Теофилов за рождения му ден и посочи, че е дошла от Пловдив за празника му и за премиерата на книгата. „Всички ние трябва да сме горди, че имаме хора като Иван Теофилов и като Жоро Господинов”, каза тя. 
По време на събитието актьорът Руси Чанев прочете откъси от книгата „За радостта и езика”. Тони Николов посочи, че изборът му не е случаен, понеже Чанев е направил „прощъпалника” си в Бургаския театър по времето, когато Иван Теофилов е бил драматург там. 
Организаторите на събитието бяха подготвили и музикална изненада за рожденика. Маестро Кирил Дончев и Антони Дончев изпълниха песни по текстове на Иван Теофилов. В СГХГ прозвучаха песни от постановките „Сизиф и смъртта” и „На приказки с Карел Чапек”, поставени на сцена преди десетилетия от Леон Даниел.