Във вторник светът отбелязва Деня на социалната работа, който е учреден от Международната федерация на социалните работници. За първи път социалните работници отбелязват този ден през 2007 г.
В Световния ден на социалната работа се подчертават достиженията на социалната работа, повишава се видимостта на социалните услуги за бъдещето на обществата и се говори за социалната справедливост и човешките права. Всяка година той се отбелязва в третия вторник на март.
В интервю за БТА магистърът по клинична социална работа Александър Миланов казва, че психоемоционалната грижа се развива незадоволително, въпреки „белите лястовици“ в нея.
Този процес започна благодарение на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Уви, може да се каже, че основно в онкологичните центрове има психолози. От близо месец такива специалисти има и във всички софийски градски болници например посочва Миланов.
По думите му емоционалната грижа и подкрепа са ключови в справянето и възстановяването от заболяването. 
Психолозите и социалните работници могат да се грижат за пациенти в клиниките по онкология, лъчетерапия, неонатологията, рискова бременност, реанимация, родилните сектори, ендонкринологията и др. Това е много важна грижа особено за малките пациенти, за които болестта е изпитание, каза още Александър Миланов.
Следва цялото интервю:
- В последните години експерти все по-често говорят за това, че емоционалната грижа за пациента е важна част от лечението. Има ли такива научни доказателства?
- Емоционалната грижа и подкрепа са ключови в справянето и възстановяването от заболяването. И това е така, защото емоционалната грижа не е нищо повече от това да се предостави подкрепа, пространство за споделяне и придружаване в болестта. 
- Как се развива този процес у нас?
- За съжаление, у нас психоемоционалната грижа се развива незадоволително, въпреки „белите лястовици“ в нея. Този процес започна благодарение на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Уви, може да се каже, че основно в онкологичните центрове има психолози. От близо месец такива специалисти има и във всички софийски градски болници например. За съжаление обаче в болниците няма социални работници, както е например в „Токуда“ и в държавната педиатрия в София. А е важно да има социални работници в здравните заведения, защото по този начин емоционалната подкрепа се съчетава с с грижата за пациентите в реалността, в която се намират. Психолозите и социалните работници могат да се грижат за пациенти в клиниките по онкология, лъчетерапия, неонатологията, рискова бременност, реанимация, родилните сектори, ендонкринологията и др. Това е много важна грижа особено за малките пациенти, за които болестта е изпитание.
- А кой плаща за това?
- Психологическите консултации и консултацията със социален работник в лечебното заведение, в което работя, са безплатни за пациентите, техните близки, както и за лекарите и здравните специалисти. Те са и конфиденциални, за да се запази достойнството на личността. По принцип това е скъпа услуга и за съжаление в България именно заради парите, а и поради някои сериозни съпротиви в обществото, психосоциалната подкрепа се подценява. А не бива – психичното справяне е съществена част от адаптацията към болестта и възстановяването от нея. Смятам обаче, че парите не са основната причина да няма достатъчно помагащи професионалисти в здравеопазването – все още здравеопазването не разбира напълно, че социалната работа и психологията могат да подкрепят много здравния сектор. 
- Какво може да направи държавата за прилагането на психосоциалната грижа към пациентите?
- Държавата трябва да създаде условия за това в системата на здравеопазването, особено за социалнозначимите заболявания, да работят клинични социални работници, специално обучени навигатори и психолози, които да придружават пациента от съмненията за диагнозата до лечението и възстановяването от болестта. Към момента българският пациент се лута в лабиринта на здравеопазването и често пропуска важни етапи от лечението си – заради липса на информация и подкрепа най-често. Същото важи и когато се налага да се разхожда за болничния си, да се яви пред ТЕЛК, да си осигури домашна грижа, паралелно с лечението. И тъй като животът не спира, става още по-сложно. По тази причина и университетите, и държавата са длъжници на българския пациент – те трябва да се погрижат да има доверени специалисти – социални работници, пациентски навигатори и психолози, които да помогнат на пациентите да се ориентират в болестта и да са подкрепени в целия път. Такива усилия в момента се полагат от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания например с навигатори в областта на рака на белия дроб в три града – София, Пловдив и Варна.
- Но все пак социалната работа не е ли ангажимент на социалните служби? И защо да е нужна в болницата?
- Социалният работник е ключово важен специалист във всяка голяма болница. За съжаление обаче лечебните заведения подценяват тази важна обществена грижа за пациентите. Преди да станат клиенти на здравната система, а и след като напуснат болницата, пациентите имат потребности, които някой трябва да проучи и посрещне – образователни, социални, здравни, от грижи в дома и т.н. Социалният работник в болницата подкрепя пациентите с информация за техните права, свързани със социалното, здравното осигуряване, с ползването на ТЕЛК и помощи, с домашната грижа и личната асистенция. 
Не е работа само на социалните служби тази форма на грижа за пациентите. Държавните социални служби работят с най-уязвимите хора, за съжаление често неефективно и твърде формално, което понякога дори не е помощ, а усложнява решаването на проблемите. Бюрокрацията в социалната работа превръща социалните работници в чиновници.
- Тогава как точно социалният работник помага на лекарите в една болница?
- Намесата на социалния работник в работата по случаи на пациенти в болницата може да улесни работата на лекарите. Първо, клиничният социален работник е обучен да прави кризисна интервенция – да подкрепи пациентите и неговите близки при научаването на лоша новина, както и да поеме емоционалното напрежение и товара в случай на емоционален риск. Разбира се, това е само на първата стъпка, след това е необходима психологическа подкрепа, която да подкрепи пациента или неговите близки в адаптацията към болестта. Социалният работник също така може да се свърже от името на лечебното заведение с различни организации и институции – полицията, домове, социални служби и да улесни получаването на помощ. В развитите страни социалният работник е до пациента в процеса на цялото лечение – подпомага го емоционално, с информация и грижи и др.
- Къде у нас има болнични социални работници?
- Най-често социални работници могат да се открият в държавните болници, в които се полагат грижи за деца. За съжаление, в останалите болници социалните работници са единици, всъщност, дори не знам дали има такива. А, както вече казах, те са особено важни, защото могат да улеснят здравната система и лекарите в комуникацията с пациентите и техните близки, както и да помогнат пациентите в адаптацията с болестта им, каквато и да е тя, в домашна среда. Такива са нужни в спешните отделения заради случаите на насилие, безпризорност, бедност или при инциденти. Социални работници са необходими и в онкологичните клиники, центровете за възстановяване и рехабилитация, протезиране и др.
Александър Миланов е магистър по клинична социална работа и клиничен социален работник. Има опит в психосоциалната подкрепа за пациенти с онкологични заболявания и техните близки, като част от екипа на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания. Застъпник е и за правата на децата.