Свети Никифор е роден в Цариград в средата на VIII век, когато иконоборството било в силата си. Израсъл в православно семейство, баща му дори пострадал от насилията на иконоборците. Благодарение на доброто си образование Никифор заел висока длъжност в двореца. Водел добродетелен живот и усърдно защитавал почитането на светите икони. При управлението на малолетния император Константин VI и неговата майка света Ирина през 787 г. в град Никея бил свикан Седмият вселенски събор, който осъдил иконоборческата ерес. Като задълбочен познавач на Свещеното Писание Никифор от името на императора говорил на събора в защита на православието и оказал голяма помощ за оборването на ереста.
След събора той останал в двореца известно време, но животът там не го удовлетворявал. Затова напуснал службата и се заселил в уединение край Босфора, където се занимавал с научни трудове, пост и молитва, макар и още да не бил приел монашество. А когато починал цариградският патриарх свети Тарасий, Никифор бил избран на негово място заради качествата си на добър богослов и свят по живот човек. Тогава бил посветен в монашески чин, ръкоположили го последователно за дякон, свещеник и епископ, и го въвели на патриаршеския престол на 12 април 806 г., Възкресение Христово. Но изпитанията тепърва предстоели. Патриархът с проповеди убеждавал народа да изостави иконоборческите разбирания и да се обединят всички християни. Имал добър успех и вярващите с разбиране го подкрепяли. Императорът Лъв V Арменец обаче продължил иконоборческата си политика и затова в 815 г. патриарх Никофор бил свален от престола и заточен на остров Приконисос (днес Мармара) в Мраморно море. Там твърдият изповедник на православието починал в изгнание на 2 юни 828 г. На 13 март 847 г. мощите му били пренесени и погребани в Цариград.