Какъв е „ликът на водата“ и как да го „уловим“  и запазим върху хартия, разказва за БТА художничката Анжела Минкова, един от малкото творци в България, които ползват древната техника за рисуване върху вода „ебру“. 
Заниманията ѝ с тази техника започват преди седем -осем години, като първите ѝ опити са били концентрирани върху това боите да не потъват в течността. Трябваше да направя много експерименти, за да успея, спомня си тя. 
Анжела Минкова обяснява, че рисуването „ебру“, което значи „ликът на водата“, е измислено от персите и е преминало в днешна Турция, където и до ден-днешен е на висока почит. При султана е имало такива ателиета и са се правели документи с бордове с тази техника. Всяко ебру е уникално и това са били нещо като холограмни печати на държавните документи. 
Рисува се с т.нар. инструменти „биз“ – подобни на шила, по които се стича боята. Четките са от конски косми, закачени на розов стрък, защото той има порьозна сърцевина и създава вибрации на четката, когато се накапват боичките, разказва художничката. Боите са минерални и растителни пигменти, в които се слага волска жлъчка и се правят ръчно с продължително бъркане. Волската жлъчка всъщност е елементът, който прави възможно боите да не потъват. Разтворът, върху който се нанасят тези бои, е направен от прах от растението „гювен“, а може и от морски водорасли. Получава се лепкава водна повърхност и върху нея могат да се рисуват различни форми от боите, когато се накапят, описа процеса тя. Тази техника е най-подходяща за изобразяване на флорални мотиви, като предпочитани са лалета и рози.
Когато рисунката във водата е готова, върху нея се поставя сух лист хартия, която не трябва да е гланцова, после се издърпва от ваната с течността и изсъхва. Може да се рамкира, а боите си остават така завинаги. 
Техниката е много капризна, боите се правят ръчно и няма много художници, които се занимават с „ебру“, обяснява Анжела Минкова, като уточнява, че има два вида ебру. Едното е  класическо, в което ръчно се бъркат боите. Другото е с готови бои, на химическа основа, при което просто се накапват петна и, съединявайки се, образуват форми, но с тях не може да се рисува прецизно. 
Минкова организира занимания за деца и казва, че малките художници имат голям интерес към този вид изкуство. По програма за творчески стипендии на Министерството на културата, тя заедно с деца прави т.нар. флуоресцентно ебру. То е същото, само че в боичките се слагат флуоресцентни пигменти, рисува се на ултравиолетова светлина и става изключително магично - бои, които светят и се движат, а ти ги управляваш, разказва художничката. Има и възрастни ученици, но наблюденията ѝ са, че хората искат повече да се забавляват напоследък, а не да учат. А това е стара ръчна техника, трябва да се учи, изисква умения и постоянство, коментира тя. 
Художничката не е от творците, които рисуват само „ебру“, а много често го използва в комбинация с акварел, маслени бои и акрил в своите картини. Повечето ѝ изложби представят такива творби, само една - преди около пет години,  е била посветена изцяло на „ебру“. Тогава е направила и първата демонстрация какво е „ликът на водата“. 
Носи ми невероятно удоволствие тази техника, признава художничката. „Така вероятно Бог е направил света, играейки си с някаква повърхност и правейки някакви форми. А ако не му харесват, ги е развалял и е правил други, по-хубави“, описва усещането си тя.