Кипър ще задели 2 процента от брутния си вътрешен продукт (БВП) за разходи за отбрана подобно на други държави членки на Европейския съюз като средство за укрепване на позицията на островната държава при преговори във външната политика, каза днес новият кипърски президент, цитиран от Асошиейтед прес.
Никос Христодулидис каза пред репортери след посещение в тренировъчен лагер на специалните сили, че цели да постави Кипър редом с други страни като Гърция и Франция, "в основата" на неотдавнашните усилия на ЕС за укрепване на възпиращите способности и отбранителната инфраструктура на евросъюза.
„Бях външен министър и знам, че без силна възпираща сила, без силна отбрана,  влиянието ти по въпросите на външната политика определено е ограничено“, каза Христодулидис.
Според официалните данни БВП на Кипър през 2022 г.  възлиза на 27 милиарда евро. Целевите  2 процента от БВП биха представлявали леко увеличение на текущите военни разходи на Кипър. Това също така отразява ангажимента на членовете на НАТО да изразходват 2 процента от БВП за разходи за отбрана, въпреки че Христодулидис казва, че не възнамерява да кандидатства за членство Алианса в момента.
Кипър е разделен на две части от 1974 г., когато турската армия нахлу в северната част на острова като реакция на държавен преврат, целящ да присъедини Кипър към Гърция. През 1983 г. в северната част на острова бе едностранно провъзгласена Севернокипърска турска република (СКТР), която не е призната от никоя друга държава, освен Турция.
„Докато има окупация в страната ни, ние сме длъжни да укрепим нашите способности за възпиране“, каза Христодулидис.
Президентът, който победи на втория тур от президентските избори на 12 февруари, дипломат от кариерата, каза, че правителството му също ще се стреми да подчертае статута на Кипър като член на ЕС, за да подобри сътрудничеството в областта на отбраната със съседните страни.