Ще настояваме коридорите за износ на зърно от Украйна да са транзитни и да не нарушават пазарите на българските земеделци, каза в Добрич Атидже Алиева-Вели – евродепутат от "Движение за права и свободи"/"Обнови Европа" и пълноправен член на Комисията по земеделие в Европейския парламент, по време на семинар за новите марки по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) в България в периода 2023-2027 година.
"Така или иначе пазарът се наруши и трябва и Брюксел, и държавата да ви помогнат да стабилизирате ситуацията“, обърна се тя към присъстващите. „Освен това на европейско ниво трябва да има адекватни мерки по отношение на този пазар. Той не е само за зърнопроизводството – секторът на птичето месо и други сектори вече са засегнати, така че това трябва да е общо европейско решение и ние ще настояваме за него", допълни евродепутатът.
Според Алиева-Вели, СПРЗСР е изключително сложно написан, с голяма административна тежест за земеделците, с много мерки и много изисквания, а допреди няколко седмици е имало "абсолютна липса на информационна кампания". По думите й новостите са изключително много. Евродепутатът изрази надежда държавата да направи така, че помощта, която земеделците трябва да получат като консултиране, да бъде адекватна и заделеният финансови ресурс в размер на 10 процента от средствата по Стълб 2 да бъде разходван ефективно, за да се справят те най-плавно и най-безболезнено с всички нови изисквания.
По време на семинара земеделците в залата изразиха недоволство, че получават по-ниски субсидии от колегите си в Западна Европа, въпреки че трябва да спазват същите изисквания.
"От първия си ден като пълноправен член на Комисията по земеделие в Брюксел внасям предложения за изравняване на директните плащания и няма да спра да го правя, защото не е справедливо изискванията да са едни и същи, а финансовата помощ да е различна", отговори евродепутатът.
"Предстои да разгледаме евентуално актуализиране на многогодишната финансова рамка, където отново ще внеса такова предложение, но няма как една партия, делегация или само ние, евродепутатите, внасяйки това предложение, то да се случи", допълни тя. По думите ѝ успехът по този въпрос изисква единна национална позиция, която е формирана с участието на бранша, а не позиция на партия, евродепутати или министър.
"И по време на КОВИД-19, и сега Европейската комисия предложи много мерки за справяне с кризите. Гласувахме мерките в парламента, но голяма част от тях са изключение от временната рамка за държавните помощи. България обаче няма възможностите на Германия, Франция и Испания за изплащане на държавни помощи", каза тя.
"Няма как да позволим това задълбочаване на неравенствата да продължи, тъй като българските земеделци делят един пазар с всички останали, които получават включително много по-големи държавни помощи. Затова отговорът на кризите трябва да бъде общ европейски, иначе неравенствата и усещането, че ние сме друга категория, ще продължават да се задълбочават. Но никой няма да ни даде, без да си поискаме", допълни евродепутатът.
Борим се за нова оценка на стратегията "От фермата до трапезата", която е основополагаща за всички зелени екосхеми в СПРЗСР, каза още Алиева-Вели. Статистиката показва, че в България нивата на употреба на торове и пестициди са най-ниски спрямо останалите държави в Европейския съюз. В момента целта е да намалим употребата на тези количества с още 50 процента. Не бих могла да се съглася, защото ако в България влагаме седем килограма, в Холандия количеството е двойно. Така че въпреки помощите, които биха подпомогнали процеса на намаляване на пестицидите, преходът би бил труден, допълни евродепутатът. По думите ѝ комисията не е дала оценка за въздействието към тази стратегия и "ние настояваме за такава, особено сега, след избухването на войната в Украйна".
Атидже Алиева-Вели припомни, че през 2023 г. изтича разрешението за употреба на глифозат. След това ще бъде формирана комисия за оценка, която да излезе със становище дали да се удължи разрешителното за прилагане на препарата, или да бъде спряно напълно, поясни тя. "Делегацията на ДПС е подкрепяла употребата. Ние не сме срещу опазването на здравето на животните и хората, и подобряването на биоразнообразието – напротив. Но е много важно да има алтернативни продукти за растителна защита. Наясно сме, че разработването на една алтернатива като технологичен процес отнема 10 години. Няма как да забраниш нещо, без да имаш негова алтернатива", каза евродепутатът.